Ела­ти­в­но бе­ше из­пъл­не­ни­е­то на проф.Йо­в­чо Кру­шев в тре­та­та ве­чер на му­зи­кал­ния фе­с­ти­вал „Дни на кла­си­ка­та 2013”  в Бал­чик.  Ро­ден в гр.В.Тър­но­во, за­вър­ш­ва му­зи­кал­но учи­ли­ще във Вар­на, пре­по­да­ва в Му­зи­кал­на­та ака­де­мия в Со­фия в кла­со­ве­те по пи­а­но – ин­с­т­ру­мен­та­лен фа­кул­тет, те­о­ре­ти­ко-ком­по­зи­тор­с­ки и ди­ри­ген­т­с­ки фа­кул­тет. Пре­по­да­ва по УШУ , при­те­жа­тел на ше­с­та сте­пен на то­зи вид из­то­ч­но бой­но из­ку­с­т­во. Ако го­во­ри­те с чо­век, за­вър­шил на­ша­та му­зи­кал­на ака­де­мия, пър­во на­у­че­те име­то на те­х­ния пре­по­да­ва­тел – ако чу­е­те име­то на проф.Йо­в­чо Кру­шев, ве­д­на­га ста­не­те вни­ма­тел­ни и лю­бе­з­ни!

След сто­ти­ци кон­цер­ти, де­се­т­ки му­зи­кал­ни на­г­ра­ди и при­зо­ви ме­с­та, най-цен­на­та на­г­ра­да в не­го­ва­та ко­ле­к­ция е огър­ли­е­то „Ки­рил и Ме­то­дий” – най-ви­с­ши­ят приз за при­нос в раз­ви­ти­е­то на кул­ту­ра­та ни.

За кра­т­ко­то вре­ме пре­ди кон­цер­та, спо­де­ли­х­ме мно­го не­ща, до­ри сти­г­на­х­ме до но­бе­ли­с­та Вер­нер Хай­зен­берг, чи­я­то те­о­рия на не­си­гур­но­ст­та все още не по­д­ле­жи на съм­не­ние и не е оп­ро­вер­га­на, за раз­ли­ка от про­с­ло­ву­тия за­кон на Айн­щайн, кой­то ве­че се ос­пор­ва от ита­ли­ан­с­ки уче­ни.

За­пи­тах го да­ли ще чуя лю­би­мо­то ми но­к­тюр­но в ми ми­нор от Шо­пен, той ми от­го­вор с ве­сел тон, че чу­де­са­та та­зи нощ ня­ма да свър­шат и дъл­го вре­ме ще се по­м­нят и ко­мен­ти­рат.

Та­ка и ста­на, кон­цер­тът за­по­ч­на с Бе­то­вен – „Лун­на” и „Па­те­ти­ч­на со­на­та”; Шо­пен с не­го­ви­те по­ло­не­зи, ма­зур­ки, етю­ди, но­к­тюр­но. Ком­по­зи­то­рът има са­мо око­ло 20 са­мо­с­то­я­тел­ни кон­цер­та, по­ве­че­то вре­ме е бил учи­тел; ма­кар че ос­та­ва та­ко­ва бо­га­то му­зи­кал­но на­с­ле­д­с­т­во. Във ви­х­ре­но тем­по пре­ми­на и Ра­х­ма­ни­нов с 4 пре­лю­дии; Е.Григ с две ми­ни­а­тю­ри – „Но­к­тюр­но” и „Еро­ти­ка”; „Пе­сен­та на чу­чу­ли­га­та” от Чай­ко­в­с­ки; Хайдн, не­го­ви раз­ра­бо­т­ки и им­п­ро­ви­за­ции. След вся­ко из­пъл­не­ние и по­с­ле­д­ва­ли­те ап­ло­ди­с­мен­ти за­пи­т­вах се­бе си: Бо­же, как то­зи ма­гьо­с­ник та­ка ло­в­ко скри то­п­че­то в ус­та­та си, а по­с­ле та­ка май­с­тор­с­ки го из­мъ­к­на от уши­те ми? Вси­ч­ко бе­ше пла­мен­но, въз­тор­же­но и вир­ту­о­з­но. Йо­в­чо Кру­шев съ­з­да­де не­ве­ро­я­т­но зри­тел­с­ко на­с­т­ро­е­ние, вле­зе в ди­а­лог с пу­б­ли­ка­та не­при­ну­де­но, за­що­то я уха­ж­ва­ше по­с­то­ян­но, раз­да­ва­ше ком­п­ли­мен­ти, де­мон­с­т­ри­ра­ше из­ве­с­т­на­та на вси­ч­ки про­фе­сор­с­ка раз­се­я­ност, ала го пра­ве­ше май­с­тор­с­ки и с вкус. И от то­ва ни ста­на още по-ху­ба­во. Вси­ч­ко бе­ше ка­то по но­ти, гра­ци­о­з­но и за­по­м­ня­що се.

Сред хо­ра­та, ко­и­то въз­тор­же­но ап­ло­ди­ра­ха проф.Кру­шев, бе­ше и проф.Сте­фан Йор­да­нов, син на акад. Да­ки Йор­да­нов, ос­но­ва­тел на УБГ Бал­чик.

С ори­ги­нал­ни, пре­к­ра­с­ни за­по­м­ня­щи се му­зи­кал­ни хрум­ва­ния, проф.Кру­шев уме­ло пре­съ­з­да­де най-тру­д­но до­ло­ви­ми­те и тън­ки ню­ан­си в му­зи­ка­та. На­п­ра­ви то­ва с из­ра­зи­тел­на си­ла – по­ри­ви­с­та, по на­ро­д­но­му об­що­до­с­тъ­п­на, из­лъ­ч­ва­ща пла­с­ти­ч­ност – ка­то са­мия про­фе­сор.

Георги ЙОВЧЕВ