Клавирни импровизации край морския бряг на проф.Йовчо Крушев
Aug 7th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАЕлативно беше изпълнението на проф.Йовчо Крушев в третата вечер на музикалния фестивал „Дни на класиката 2013” в Балчик. Роден в гр.В.Търново, завършва музикално училище във Варна, преподава в Музикалната академия в София в класовете по пиано – инструментален факултет, теоретико-композиторски и диригентски факултет. Преподава по УШУ , притежател на шеста степен на този вид източно бойно изкуство. Ако говорите с човек, завършил нашата музикална академия, първо научете името на техния преподавател – ако чуете името на проф.Йовчо Крушев, веднага станете внимателни и любезни!
След стотици концерти, десетки музикални награди и призови места, най-ценната награда в неговата колекция е огърлието „Кирил и Методий” – най-висшият приз за принос в развитието на културата ни.
За краткото време преди концерта, споделихме много неща, дори стигнахме до нобелиста Вернер Хайзенберг, чиято теория на несигурността все още не подлежи на съмнение и не е опровергана, за разлика от прословутия закон на Айнщайн, който вече се оспорва от италиански учени.
Запитах го дали ще чуя любимото ми ноктюрно в ми минор от Шопен, той ми отговор с весел тон, че чудесата тази нощ няма да свършат и дълго време ще се помнят и коментират.
Така и стана, концертът започна с Бетовен – „Лунна” и „Патетична соната”; Шопен с неговите полонези, мазурки, етюди, ноктюрно. Композиторът има само около 20 самостоятелни концерта, повечето време е бил учител; макар че остава такова богато музикално наследство. Във вихрено темпо премина и Рахманинов с 4 прелюдии; Е.Григ с две миниатюри – „Ноктюрно” и „Еротика”; „Песента на чучулигата” от Чайковски; Хайдн, негови разработки и импровизации. След всяко изпълнение и последвалите аплодисменти запитвах себе си: Боже, как този магьосник така ловко скри топчето в устата си, а после така майсторски го измъкна от ушите ми? Всичко беше пламенно, възторжено и виртуозно. Йовчо Крушев създаде невероятно зрителско настроение, влезе в диалог с публиката непринудено, защото я ухажваше постоянно, раздаваше комплименти, демонстрираше известната на всички професорска разсеяност, ала го правеше майсторски и с вкус. И от това ни стана още по-хубаво. Всичко беше като по ноти, грациозно и запомнящо се.
Сред хората, които възторжено аплодираха проф.Крушев, беше и проф.Стефан Йорданов, син на акад. Даки Йорданов, основател на УБГ Балчик.
С оригинални, прекрасни запомнящи се музикални хрумвания, проф.Крушев умело пресъздаде най-трудно доловимите и тънки нюанси в музиката. Направи това с изразителна сила – поривиста, по народному общодостъпна, излъчваща пластичност – като самия професор.
Георги ЙОВЧЕВ