16 мор­с­ки пей­за­жа, из­ра­зя­ва­щи осо­бе­на­та чу­в­с­т­ви­тел­ност към при­ро­да­та на един та­лан­т­лив, но мал­ко по­з­нат за оби­к­но­ве­ния лю­би­тел на жи­во­пи­с­та май­с­тор на че­т­ка­та, бя­ха по­д­ре­де­ни и мно­го ком­пе­тен­т­но пре­д­с­та­ве­ни от мла­да­та из­ку­с­т­во­ве­д­ка Хри­с­ти­на Йор­да­но­ва в из­ло­ж­бе­на­та за­ла „Ти­хо­то гне­з­до” на Дво­ре­ца в Бал­чик. То­ва се слу­чи на 1 ав­густ от 18 ч. А ве­ли­ко­ле­п­ни­те пла­т­на са де­ло на вар­нен­с­кия ху­до­ж­ник Ге­ор­ги Вел­чев /1891-1955/.

То­ва са кар­ти­ни, ма­с­ле­на жи­во­пис, пей­за­жи от Бъл­гар­с­ко­то Чер­но­мо­рие. При­чу­д­ли­ви ска­ли, спо­кой­но или дра­ма­ти­ч­но мо­ре, ло­д­ки, ри­бар­с­ки хи­жи, па­но­ра­ми от Бал­чик, Вар­на, Со­зо­пол – в мо­но­х­ром­ни или по-ко­ло­ри­т­ни га­ми – те илю­с­т­ри­рат осо­бе­ния усет на ху­до­ж­ни­ка към кра­со­та­та и хар­мо­ни­я­та в при­ро­да­та.

Ге­ор­ги Вел­чев учи жи­во­пис при Иван Мър­к­ви­ч­ка и Сте­фан Ива­нов в Со­фия. Жи­вее в Па­риж, пре­би­ва­ва в Гер­ма­ния, по-дъл­го вре­ме в Ню Йорк, къ­де­то пра­ви 8 са­мо­с­то­я­тел­ни из­ло­ж­би, по­се­ща­ва Ав­с­т­ра­лия, Ки­тай и др. В сво­и­те ран­ни твор­би има склон­ност към по-мо­дер­на и ос­во­бо­де­на жи­во­пи­с­на об­раз­ност, с им­п­ре­си­о­ни­с­ти­ч­ни ин­то­на­ции. Бли­зък е по стил и дух със Си­рак Ски­т­ник и Ни­ко­лай Рай­нов, ко­и­то се про­ти­во­по­с­та­вят на тра­ди­ци­он­но­то и вна­сят в из­ку­с­т­во­то ин­те­ле­к­ту­ал­на об­но­ви­тел­на енер­гия, по­в­ли­я­ни от ев­ро­пей­с­кия мо­дер­ни­зъм. Пла­т­на­та на Ге­ор­ги Вел­чев от то­зи пе­ри­од – 20 и 30-те год. на ХХ век- ма­с­ле­на жи­во­пис и гваж, раз­к­ри­ват ми­с­ти­чен и вглъ­бен по­г­лед към ду­хо­в­ния свят на чо­ве­ка.

Жи­ве­ей­ки по-къ­с­но във Вар­на, ху­до­ж­ни­кът съ­зер­ца­ва жи­во­та на мал­кия бъл­гар­с­ки свят, пре­съ­з­да­ва в кар­ти­ни­те си по­е­зи­я­та на слън­че­ви­те дво­ро­ве, на от­к­ре­х­на­ти­те вра­т­ни­ци, мо­с­то­ве, че­ш­ми­ч­ки. Сил­но е при­в­ле­чен от мо­ре­то, то се явя­ва ка­то изо­б­ра­зи­те­лен мо­тив в пей­за­жи­те му, из­пъл­не­ни с бо­га­та сим­во­ли­ка – сре­ща­та на ска­ли­с­тия бряг с мор­с­ка­та шир. С ле­ко­та­та, си­гур­но­ст­та и уме­ни­е­то на го­ле­ми­те май­с­то­ри Ге­ор­ги Вел­чев по­ка­з­ва ед­на сво­бо­д­на и ек­с­п­ре­си­в­на жи­во­пис, бо­га­та, с ко­ло­ри­т­на хар­мо­ния. А то­ва го ха­ра­к­те­ри­зи­ра ка­то тво­рец с емо­ци­о­на­лен тем­пе­ра­мент и ви­со­ка про­фе­си­о­нал­на кул­ту­ра, очер­та­ва го ка­то кла­сик на мор­с­кия пей­заж. То­ч­но та­ки­ва пла­т­на, съ­з­да­де­ни през 30-те и 40-те го­ди­ни, е по­д­б­ра­ла и Хри­с­ти­на Йор­да­но­ва от Ху­до­же­с­т­ве­ния му­зей „Г.Вел­чев” Вар­на, къ­де­то са за­па­зе­ни око­ло 50 от мно­го­б­рой­ни­те твор­би на ху­до­ж­ни­ка и къ­де­то це­ни­те­ли­те на ис­тин­с­ко­то из­ку­с­т­во мо­гат да им се на­с­ла­ж­да­ват, по­се­ща­вай­ки по­с­то­ян­на­та ек­с­по­зи­ция там, къ­де­то се по­д­ре­ж­дат и из­ло­ж­би на го­с­ту­ва­щи ху­до­ж­ни­ци.

Горд, до­б­ле­с­тен и сво­бо­до­лю­бив чо­век, от­ли­ча­ващ се с от­к­ро­ве­ност на въз­г­ле­ди­те си бо­хем, Ге­ор­ги Вел­чев е не­раз­б­ран и от­х­вър­лен след 9 се­п­тем­в­ри 1944 г. Уми­ра изо­с­та­вен и бе­ден пред 1955 г., ед­ва 64-го­ди­шен. Ма­те­ри­ал­но бе­ден, ка­то все­ки го­лям тво­рец в не­да­ле­ч­но­то ми­на­ло, ка­то все­ки не­с­тан­дар­тен, ори­ги­на­лен и бо­гат ду­хо­в­но чо­век, ка­то ли­ч­ност с го­ля­мо да­ро­ва­ние. На ко­е­то мо­же да се въз­хи­ти и по­ра­д­ва все­ки, кой­то по­се­ти „Ти­хо­то гне­з­до”. Все­ки, кой­то оби­ча ис­тин­с­ко­то из­ку­с­т­во.

Мария АНДРЕЕВА