Ус­пе­ние на Пре­с­ве­та Бо­го­ро­ди­ца, Ус­пе­ние Бо­го­ро­ди­ч­но или Го­ля­ма Бо­го­ро­ди­ца е един от най-го­ле­ми­те хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ни­ци, че­с­т­ван ед­на­к­во и от пра­во­с­ла­в­ни, ка­то­ли­ци и от дру­ги хри­с­ти­ян­с­ки де­но­ми­на­ции. То­зи ден е по­с­ве­тен на смърт­та на Бо­жи­я­та май­ка или на ус­пе­ни­е­то и. Спо­ред пре­да­ни­е­то на то­зи ден апо­с­то­ли­те се съ­б­ра­ли от ме­с­та­та, къ­де­то про­по­вя­д­ва­ли, за да се про­с­тят със Све­та Бо­го­ро­ди­ца и да по­г­ре­бат пре­чи­с­то­то и тя­ло.

Бъл­гар­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва от­бе­ля­з­ва пра­з­ни­ка на 15 ав­густ (стар стил), а Ма­ке­дон­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва на 28 ав­густ.

Спо­ред пре­да­ни­е­то то­ва е де­нят, в кой­то Бо­жи­я­та май­ка на 64-го­ди­ш­на въз­раст на­пу­с­ка зем­ния жи­вот и оти­ва при си­на си. Три дни пре­ди смърт­та Ар­хан­гел Га­в­ра­ил й съ­о­б­ща­ва, че Бог е по­же­лал да я взе­ме при се­бе си в сво­е­то цар­с­т­во, за да ца­ру­ва ве­ч­но с не­го. По­с­ле­д­но­то й же­ла­ние е да ви­ди Све­ти­те апо­с­то­ли за­е­д­но. По чу­ден на­чин те се пре­на­сят пред вра­ти­те на до­ма й в Йе­ру­са­лим. Три дни след то­ва сам Ии­сус Хри­с­тос в не­бе­с­на сла­ва, об­к­ръ­жен от ан­гел­с­ки ли­ко­ве и све­т­ци, сли­за от не­бе­са­та за ду­ша­та на Све­та Бо­го­ро­ди­ца. По­г­ре­б­ват я в ед­на пе­ще­ра край Ге­т­си­ма­ния и за­т­ва­рят вхо­да с ка­мък. Ко­га­то ня­кол­ко дни по-къ­с­но го от­ва­рят, за да се по­к­ло­ни пред све­ти­ца­та за­къ­с­не­ли­ят апо­с­тол То­ма, на­ми­рат са­мо пла­ще­ни­ца­та й. Ста­вай­ки от тра­пе­за­та, апо­с­то­ли­те чу­ват ан­гел­с­ко пе­е­не и ви­ж­дат в об­ла­ци­те пре­чи­с­та­та Бо­жия май­ка, об­к­ръ­же­на от ан­ге­ли, ко­я­то им ка­з­ва: “Ра­д­вай­те се, за­що­то съм с вас през вси­ч­ки­те дни.”

В па­мет на явя­ва­не­то й пред апо­с­то­ли­те, цър­к­ва­та оп­ре­де­ля в то­зи ден да се от­с­лу­ж­ва тър­же­с­т­ве­на ли­тур­гия и да се пра­ви “въз­ди­га­не на хля­ба”. Спо­ред на­ро­д­на­та тра­ди­ция, пра­з­ни­кът се на­ри­ча Го­ля­ма Бо­го­ро­ди­ца, за раз­ли­ка от Мал­ка­та Бо­го­ро­ди­ца, ко­га­то се че­с­т­ва ро­ж­де­ни­е­то на Хри­с­то­ва­та май­ка. На Го­ля­ма Бо­го­ро­ди­ца, след тър­же­с­т­ве­на ли­тур­гия в цър­к­ва­та, се ос­ве­ща­ват об­ре­д­ни хля­бо­ве, ко­и­то же­ни­те след то­ва раз­да­ват за здра­ве и за по­чи­на­ли­те бли­з­ки. Вяр­ва­щи­те тър­сят по­к­ро­ви­тел­с­т­во­то на Све­та Бо­го­ро­ди­ца в жи­тей­с­ки­те про­б­ле­ми. На то­зи ден пра­вят ро­до­ви сре­щи, свър­за­ни с жер­т­во­п­ри­но­ше­ние – кур­бан за жи­вот, за здра­ве, за пло­до­ро­д­на го­ди­на, про­тив пре­ме­ж­дия и бо­ле­с­ти. Тра­ди­ци­он­ни яс­тия на тра­пе­за­та са пря­с­на пи­т­ка, ук­ра­се­на с ор­на­мент, пи­ле ка­ша, ва­ре­но жи­то, ца­ре­ви­ца и ти­к­ва. Не­пре­мен­но се ядат ди­ня и гро­з­де. Вяр­ва­щи­те да­ря­ват на цър­к­ва­та све­щи, до­ма­ш­но тъ­ка­но пла­т­но, ме­сал, кър­па и па­ри.

/Wikipedia/