Ра­ма­зан Бай­ра­мът, по­з­нат и ка­то Ше­кер Бай­рам, е мю­сюл­ман­с­ки пра­з­ник на раз­го­вя­ва­не­то, от­бе­ля­з­ван в чест на при­к­лю­ч­ва­не­то на го­ве­е­не­то (по­с­ти­те) през ме­сец ра­ма­зан. През це­лия ме­сец ра­ма­зан мю­сюл­ма­ни­те през де­ня — от за­зо­ря­ва­не до за­лез слън­це (иф­та­ра), го­ве­ят (по­с­тят), ка­то не ядат и не пи­ят ни­що.

В на­ве­че­ри­е­то на пра­з­ни­ка се раз­да­ва зе­кят ал-Фитр (раз­ме­рът на кой­то се оп­ре­де­ля от Гла­в­но мю­ф­тий­с­т­во). На пра­з­ни­ка вяр­ва­щи­те се по­з­д­ра­вя­ват с ду­ми­те „Ейд му­ба­рак!“ (Ща­с­т­лив пра­з­ник!). За­дъл­жи­тел­но най-на­пред де­ца­та по­з­д­ра­вя­ват сво­и­те ро­ди­те­ли и ро­д­ни­ни и ис­кат про­ш­ка от тях.

То­зи пра­з­ник про­дъл­жа­ва 3 дни до къ­с­ни ча­со­ве и вси­ч­ки се ве­се­лят. На пра­з­ни­ка се сер­ви­рат сла­д­ки яс­тия — ба­к­ла­ва, сла­д­ки и ка­фе с мно­го за­хар, за­то­ва се на­ри­ча съ­що Ше­кер Бай­рам.

За­по­ч­ва да се от­бе­ля­з­ва през 624 г.

/Wikipedia/