На 6 ав­густ от 18:30ч. на им­п­ро­ви­зи­ра­на­та сце­на до х-л. “Ми­с­т­рал” бал­чи­к­лии и го­с­ти­те на гра­да има­ха въз­мо­ж­ност да се на­с­ла­дят на кон­цер­та на Пре­д­с­та­ви­тел­ния ду­хов ор­ке­с­тър на Во­ен­но­мор­с­ки­те си­ли, по­с­ве­тен на Пра­з­ни­ка на бъл­гар­с­ки­те во­ен­ни мо­ря­ци. Во­ен­ни­ят ни флот е съ­з­да­ден на 12-ти ав­густ 1879 го­ди­на в град Ру­се. В он­зи па­ме­тен ден пре­ди 134 го­ди­ни над ко­ра­би­те и ка­те­ри­те се раз­вя­ват бъл­гар­с­ки­те фла­го­ве. Усъ­вър­шен­с­т­ван и мо­дер­ни­зи­ран спо­ред въз­мо­ж­но­с­ти­те и при­о­ри­те­ти­те на дър­жа­ва­та, фло­тът и днес ос­та­ва ве­рен на пре­д­на­з­на­че­ни­е­то си – да га­ран­ти­ра на­ци­о­нал­ния су­ве­ре­ни­тет във во­д­ни­те про­с­т­ран­с­т­ва на Бъл­га­рия.

Ор­ке­с­тъ­рът на Во­ен­но­мор­с­ки­те си­ли е съ­з­да­ден през 1884 г. към Ду­на­в­с­ка­та фло­ти­лия в град Ру­се.   За офи­ци­ал­на да­та на съ­з­да­ва­не­то му е при­ет 28 фе­в­ру­а­ри 1884 г. с на­з­на­ча­ва­не­то на Франц Ми­на­рик за ка­пел­май­с­тор. Сле­д­ват го­ди­ни на за­бе­ле­жи­тел­но раз­ви­тие под ди­ри­ген­т­с­ка­та пал­ка на ня­кол­ко ди­ри­ген­ти – че­хи.

През 1899 год. фло­т­с­ко­то ко­ман­д­ва­не се ус­та­но­вя­ва във Вар­на. За­е­д­но с не­го се пре­ме­с­т­ва и ор­ке­с­тъ­рът. Още с при­с­ти­га­не­то си във Вар­на, на­ред с уча­с­ти­я­та си във вси­ч­ки во­ен­ни це­ре­мо­нии, ор­ке­с­тъ­рът ак­ти­в­но се вклю­ч­ва в об­ще­с­т­ве­ния и кул­ту­рен жи­вот на гра­да.

Пър­ви­ят бъл­га­рин, кой­то през 1920-та по­е­ма ръ­ко­во­д­с­т­во­то на фло­т­с­кия ор­ке­с­тър, е Але­к­сан­дър На­у­мов. Об­що 18 ду­ши са дър­жа­ли ди­ри­ген­т­с­ка­та пал­ка.

Пър­ва­та за­д­г­ра­ни­ч­на изя­ва на ор­ке­с­тъ­ра е в град Се­ва­с­то­пол, Ру­сия, на бор­да на ях­та­та ,,Але­к­сан­дър I” още в го­ди­на­та на съ­з­да­ва­не­то му. Сле­д­ват уча­с­тия в Ру­мъ­ния, Гър­ция, Ук­рай­на и Ун­га­рия. През ме­сец ок­том­в­ри 1930 г. Фло­т­с­ки­ят ор­ке­с­тър, ве­че в съ­с­та­ва на Мор­с­ка­та уче­б­на част, е ко­ман­ди­ро­ван до Ита­лия и пъ­ту­ва на бор­да на па­ра­хо­да „Цар Фер­ди­нанд” за сва­т­ба­та на Н.В. Цар Бо­рис III с ита­ли­ан­с­ка­та при­н­це­са Джо­ван­на Са­вой­с­ка. През 1938 г. уми­ра съ­з­да­те­лят на съ­в­ре­мен­на­та тур­с­ка дър­жа­ва – Му­с­та­фа Ке­мал Ата­тюрк. За це­ре­мо­ни­я­та по по­г­ре­бе­ни­е­то на тур­с­кия дър­жа­вен гла­ва в Ан­ка­ра е из­п­ра­те­на офи­ци­ал­на де­ле­га­ция, во­де­на от ми­ни­с­тъ­ра на вой­на­та ге­не­рал-ма­йор Те­о­до­си Да­с­ка­лов, в чий­то съ­с­тав, ос­вен офи­ци­ал­ни­те ли­ца, уча­с­т­ват по­че­тен ка­ра­ул и Фло­т­с­ки­ят ор­ке­с­тър.

От 2000 г. до се­га Пре­д­с­та­ви­тел­ни­ят ду­хов ор­ке­с­тър на ВМС мно­го­к­ра­т­но уча­с­т­ва в ме­ж­ду­на­ро­д­ни фе­с­ти­ва­ли на во­ен­ни­те ор­ке­с­т­ри и кон­цер­т­ни тур­не­та в Бел­гия, Фран­ция, Ита­лия, Швей­ца­рия, Тур­ция и Гер­ма­ния.

Ор­ке­с­тъ­рът е по­с­то­я­нен уча­с­т­ник в на­ци­о­нал­ни, во­ен­ни, ре­ли­ги­о­з­ни и дру­ги пра­з­ни­ци и ри­ту­а­ли, из­на­ся кон­цер­ти в край­б­ре­ж­ни­те гра­до­ве и въ­т­ре­ш­но­ст­та на стра­на­та.

От 1997 г. ди­ри­гент на ор­ке­с­тъ­ра е ка­пи­тан III ранг Ми­ро­с­лав Три­фо­нов – въз­пи­та­ник на во­ен­но-ди­ри­ген­т­с­кия фа­кул­тет на Мо­с­ко­в­с­ка­та дър­жа­в­на кон­сер­ва­то­рия. За по­мо­щ­ник – ди­ри­гент през 2000 г. е на­з­на­чен ка­пи­тан Ге­ор­ги За­й­ра­нов – за­вър­шил Ака­де­ми­я­та за му­зи­кал­но, тан­цо­во и изо­б­ра­зи­тел­но из­ку­с­т­во в гр. Пло­в­див.

Ре­пер­то­а­рът на Пре­д­с­та­ви­тел­ния ду­хов ор­ке­с­тър на Во­ен­но­мор­с­ки­те си­ли вклю­ч­ва твор­би от Ро­си­ни, Ве­бер, Вер­ди, Сме­та­на, Двор­жак, Мо­царт, Бе­то­вен, Щра­ус, Чай­ко­в­с­ки, До­б­ри Хри­с­тов, Пе­т­ко Стай­нов, Але­к­сан­дър Рай­чев, Пан­чо Вла­ди­ге­ров и мно­го ор­ке­с­т­ро­ви раз­ра­бо­т­ки от съ­в­ре­мен­ни ав­то­ри на джа­зо­ва, поп и рок и му­зи­ка.

В про­г­ра­ма­та на кон­цер­та ще чу­е­те про­из­ве­де­ния на: Йо­хан Щра­ус, Блез Син­к­лер, Ран­ди Ню­ман – на ко­го­то при­на­д­ле­жат му­зи­кал­ни­те пар­ти­ту­ри на де­се­т­ки  ки­но­лен­ти, не­о­с­та­ря­ва­ща­та ме­ло­дия „Ти­ко, Ти­ко“ на Зе­ку­и­ня де Аб­реу, Ди­ко Или­ев, Лю­бо­мир и Пи­п­ков и дру­ги.

/Б.Т./