Към ве­ли­кия ни тре­нер, чо­ве­ка, ца­ря на Мор­с­ки клуб Бал­чик – Мир­ко Ра­до­с­ла­вов Мир­ков

Бла­го­да­рим ти, ба­те Мир­ко, че бя­х­ме част от уни­кал­на­та ис­то­рия на Мор­с­ки клуб Бал­чик – най-ус­пе­ш­ни­ят спор­тен клуб в Бъл­га­рия!

Ти ни на­ка­ра да се влю­бим ис­тин­с­ки в мо­ре­то и мор­с­ки­те спор­то­ве. Ти ни на­у­чи на ди­с­ци­п­ли­на, от­го­вор­ност, за­д­ру­ж­ност. Се­га на­в­ся­къ­де и във вси­ч­ко /и в спор­та, раз­би­ра се/ има стре­ме­жи и ин­те­ре­си към па­ри и из­го­да, ня­ма чи­с­ти иде­а­ли и чи­с­ти чо­ве­ш­ки от­но­ше­ния, за го­ля­мо съ­жа­ле­ние!

Ти не бе­ше един сух тре­ньор, те­о­ре­тик. Ти са­ми­ят бе­ше го­лям спор­тист, ти зна­е­ше це­на­та и бол­ка­та на кър­ва­ви­те при­ш­ки от гре­б­ла­та, му­с­кул­ни­те тре­с­ки, умо­ра­та, по­т­та, тра­в­ми­те, ядо­ве­те от ло­шо­то вре­ме, ава­ри­и­те, про­б­ле­ми­те с ор­га­ни­за­ци­я­та, с раз­ли­ч­ни­те ха­ра­к­те­ри на все­ки­го. Ти ни обе­ди­ня­ва­ше, ор­га­ни­зи­ра­ше, оси­гу­ря­ва­ше вси­ч­ко не­об­хо­ди­мо и са­мо ти, един­с­т­вен, зна­е­ше ка­к­во ти стру­ва то­ва. Ти за нас бе­ше не са­мо на­чал­ник, тре­ньор – ти ни бе­ше учи­тел, при­я­тел, дру­гар, брат – ба­те Мир­ко! Ти уме­е­ше да ни ръ­ко­во­диш, да ни учиш, да ни взе­маш по­т­та при тре­ни­ро­в­ки­те, а по­с­ле се ра­д­ва­ше ис­тин­с­ки с нас, ко­га­то по­бе­ж­да­ва­х­ме.

Тол­ко­ва ща­с­т­ли­ви ми­го­ве сме пре­жи­ве­ли при по­бе­ди­те, тол­ко­ва бя­х­ме до­вол­ни, ра­до­с­т­ни и гор­ди, ко­га­то по­бе­ж­да­ва­х­ме в на­шия оби­чан Бал­чик и ко­га­то сто­ти­ци при­я­те­ли, гра­ж­да­ни /по­з­на­ти и не­по­з­на­ти/ ни по­з­д­ра­вя­ва­ха, пре­г­ръ­ща­ха и ис­к­ре­но се ра­д­ва­ха с нас.

Ни­ко­га ня­ма да за­б­ра­вим чу­де­с­ни­те от­но­ше­ния ме­ж­ду вси­ч­ки съ­с­те­за­те­ли и тре­ньо­ри, чу­д­ни­те за­ду­ше­в­ни ве­че­ри след умо­ри­тел­ни­те тре­ни­ро­в­ки и след по­ре­д­но­то съ­с­те­за­ние, ува­же­ни­е­то, дру­гар­с­т­во­то. Те­зи тол­ко­ва цен­ни не­ща ос­та­на­ха без­въз­в­ра­т­но на­зад, в ми­на­ло­то, в от­ле­тя­ла­та мла­дост, но те ни се от­ра­зи­ха в жи­во­та, по­мо­г­на­ха ни в про­фе­си­и­те, на­п­ра­ви­ха ни Чо­ве­ци!

Мор­с­ки­ят клуб бе­ше за нас и дом, и шко­ла за мъ­же­с­т­во, и от­го­вор­ност. Съ­жа­ля­ва­ме стра­ш­но мно­го, че не­го от­да­в­на го ня­ма, а с не­го – и вси­ч­ко ис­тин­с­ко. Ща­с­т­ли­ви сме с чу­де­с­ни­те спо­ме­ни, то­ва бо­га­т­с­т­во ни­кой не мо­же да ни от­не­ме!

Ща­с­т­ли­ви сме, че си още сред нас, ба­те Мир­ко, и ти же­ла­ем от сър­це здра­ве и дъ­лъг жи­вот!

Обичаме те!

За всички спомени любими,

За трудните победи неизброими,

За всички мигове незабравими –

На тебе от сърце благодарим!

От всички бивши морски спортисти