Вдъхновена Моцартова вечер

Симфоничният оркестър на Румънското национално радио, с диригент Тибериу Соаре и солист Габриел Кройтору, откриха “Дните на класиката – Балчик 2013” с вдъхновена Моцартова музика като изпълниха Концерт за цигулка и оркестър № 5, ла мажор, KV 219; Концерт за пиано и оркестър № 12, KV 414 (солист: Михаил Хориа); Симфония № 29, ла мажор, KV 201/186a

Фото: Ерсин Исмаилов

За че­т­вър­та по­ре­д­на го­ди­на в Бе­лия град про­з­ву­ча­ва изи­с­ка­на кла­си­че­с­ка му­зи­ка. Из­ве­с­т­ни му­зи­кан­ти с дъл­го­го­ди­ш­на про­фе­си­о­нал­на ка­ри­е­ра в стра­на­та и чу­ж­би­на се съ­би­рат на от­к­ри­та­та сце­на до хо­тел “Ми­с­т­рал”, за да да­рят на при­з­на­тел­ни­те си слу­ша­те­ли не­за­б­ра­ви­ми му­зи­кал­ни ми­го­ве.

На­ча­ло­то на фе­с­ти­ва­ла бе по­с­та­ве­но на 27 юли от 19.30 ч. от сим­фо­ни­чия оре­ке­с­тър на Ру­мън­с­ко­то на­ци­о­нал­но ра­дио с ди­ри­гент Ти­бе­риу Со­а­ре. Той бе по­д­го­т­вил про­из­ве­де­ния на Вол­ф­ганг Ама­де­ус Мо­царт, най-ге­ни­ал­ни­ят ком­по­зи­тор от ви­ен­с­ки­те кла­си­ци.

Още час пре­ди офи­ци­ал­но­то от­к­ри­ва­не, го­ля­ма част от го­с­ти­те на фе­с­ти­ва­ла бя­ха за­е­ли ме­с­та след ед­но­го­ди­ш­но оча­к­ва­не. Ис­тин­с­ко удо­вол­с­т­вие е за вси­ч­ки жи­те­ли на град Бал­чик, че имен­но то­ва му­зи­кал­но съ­би­тие на­в­ли­за трай­но в кул­тур­ния ка­лен­дар на Об­щи­на­та. Кме­тът Ни­ко­лай Ан­ге­лов при­ве­т­с­т­ва го­с­ти­те на кон­цер­та, обе­ща им ед­на не­за­б­ра­ви­ма се­д­ми­ца на кла­си­ка­та. “Му­зи­ка­та на Мо­царт е ис­тин­с­ко пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во, до­ри и  за най-до­б­ри­те им­п­ро­ви­за­то­ри”. То­ва бя­ха ду­ми­те на во­де­ща­та на та­з­го­ди­ш­но­то из­да­ние на фе­с­ти­ва­ла – ар­фи­с­т­ка­та Де­ни­ца Ди­ми­т­ро­ва.

И ето, че ду­ми­те от­с­тъ­пи­ха мя­с­то на му­зи­ка­та. Под бур­ни­те ап­ло­ди­с­мен­ти на пу­б­ли­ка­та го­с­ти­те от Сим­фо­ни­ч­ния ор­ке­с­тър на Ру­мън­с­ко­то на­ци­о­нал­но ра­дио за­е­ха сво­и­те ме­с­та и се­кун­ди след то­ва про­з­ву­ча вдъ­х­но­ве­но Кон­церт за ци­гул­ка и ор­ке­с­тър № 5, ла ма­жор. Со­лист на то­ва про­из­ве­де­ние бе та­лан­т­ли­ви­ят Га­б­ри­ел Крой­то­ру. Той по­ка­за на вси­ч­ки, че вла­дее ци­гул­ка­та до съ­вър­шен­с­т­во, а изи­с­ка­ни­те то­но­ве зву­ча­ха още по-изя­щ­но сред ма­ги­ч­на­та аку­с­ти­ка на от­к­ри­та­та сце­на. Ру­мън­с­ки­ят ци­гу­лар е пър­ви­ят ла­у­ре­ат на Пър­вия ме­ж­ду­на­ро­ден кон­курс за ци­гу­ла­ри “Ви­е­ня­в­с­ки” през 1979 г. Той има по­ве­че от 1000 уча­с­тия ка­то со­лист в Ев­ро­па и Азия, сред ко­и­то Крал­с­ка­та фил­хар­мо­ния (Лон­дон), Мон­те Кар­ло, Ли­он, Лю­церн и мн. дру­ги. Из­на­сял е ре­ци­та­ли в Ис­па­ния, Фран­ция, Гер­ма­ния, Ита­лия, Ру­сия, Ки­тай, Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния.  Уча­с­т­ва съ­що и в май­с­тор­с­ки кла­со­ве на Сал­ва­то­ре Акар­до през 1982 г. и Зи­но Фран­че­с­ка­ти през 1988 г.

Ка­то без­к­рай­но изи­с­кан и вдъ­х­но­вен пер­фе­к­ци­о­нист се до­ка­за и ди­ри­ген­тът на фил­хар­мо­ни­я­та – Ти­бе­риу Со­а­ре. Той вла­де­е­ше ор­ке­с­тъ­ра във все­ки един мо­мент и из­в­ле­че ма­к­си­му­ма от му­зи­кан­ти­те, ко­и­то по обя­с­ни­ми при­чи­ни бя­ха в на­ма­лен съ­с­тав. Не­го­ва­та твор­че­с­ка био­г­ра­фия е съ­що до­с­та ин­те­ре­с­на. За­вър­ш­ва на­ци­о­нал­ния му­зи­ка­лен уни­вер­си­тет в Бу­ку­рещ със спе­ци­ал­ност “Ту­ба” през 2000 г., а го­ди­на по-къ­с­но спе­ци­а­ли­зи­ра ди­ри­жи­ра­не. Пе­че­ли ре­ди­ца на­г­ра­ди в Ру­мъ­ния, ра­бо­ти ка­то ди­ри­гент в Бу­ку­рещ и Гюр­ге­во, че­с­то е ка­нен в сим­фо­ни­ч­ни и опер­ни ор­ке­с­т­ри в ро­ди­на­та си. Га­с­т­ро­ли­ра в Ки­тай, Гер­ма­ния, Швей­ца­рия, Из­ра­ел, По­л­ша и Ун­га­рия. На 29 юли 2010 г. под не­го­во ди­ри­ген­т­с­т­во, го­с­ту­ва­щи­ят ор­ке­с­тър из­на­ся кон­церт на све­то­в­но­то из­ло­же­ние в Шан­хай.

Бур­ни­те ап­ло­ди­с­мен­ти и скан­ди­ра­ния “Бра­во, бра­во” из­п­ра­ти­ха пър­во­то из­пъл­не­ние в кон­цер­т­на­та про­г­ра­ма и при­ве­т­с­т­ва­ха Кон­церт № 12 за пи­а­но и ор­ке­с­тър със со­лист Ми­ха­ил Хо­риа. Кра­си­ви­те то­но­ве на пи­а­но­то се сля­ха по съ­вър­шен на­чин с ме­ло­ди­я­та на ор­ке­с­тъ­ра, а фи­нал­ни­ят ре­зул­тат от та­зи сим­би­о­за бе за­в­ла­дя­ва­що­то 20-ми­ну­т­но из­пъл­не­ние. Впе­ча­т­ля­ва­щи­ят ру­мън­с­ки пи­а­нист Ми­ха­ил Хо­риа де­бю­ти­ра още на 10-го­ди­ш­на въз­раст в ро­д­ния си град Бра­шов, из­пъл­ня­вай­ки кон­церт в ре ма­жор от Хайдн. От то­га­ва той е кон­цер­ти­рал над 1000 пъ­ти с ор­ке­с­т­ри в ця­ла Ру­мъ­ния. За­вър­ш­ва ко­леж със спе­ци­ал­ност “Ма­те­ма­ти­ка и фи­зи­ка”, а ус­по­ре­д­но с то­ва учи пи­а­но. На­ме­рил сво­е­то ис­тин­с­ко при­з­ва­ние, за­вър­ш­ва Му­зи­кал­на­та ака­де­мия в Бу­ку­рещ. Обу­че­ни­е­то му про­дъл­жа­ва в уни­вер­си­те­та в Или­нойс, САЩ, ка­то през 1999 г. по­лу­ча­ва ди­п­ло­ма от Бо­с­тън­с­кия уни­вер­си­тет.

След вто­ро­то из­пъл­не­ние по­с­ле­д­ва 10-ми­ну­т­на па­у­за за оре­с­тъ­ра, в ко­я­то во­де­ща­та Де­ни­ца Ди­ми­т­ро­ва про­че­те при­ве­т­с­т­ви­е­то на на­с­то­я­щия ми­ни­с­тър на кул­ту­ра­та Пе­тър Сто­я­но­вич, по слу­чай фе­с­ти­ва­ла, а съ­що та­ка спо­де­ли ин­те­ре­с­ни фа­к­ти от био­г­ра­фи­и­те на со­ли­с­ти­те и ди­ри­ген­та.

До­с­то­ен за­вър­шек на Мо­цар­то­ва­та ве­чер бе сим­фо­ния № 29, ла ма­жор, чий­то фи­нал из­п­ра­ви на кра­ка въ­о­ду­ше­ве­на­та пу­б­ли­ка.

С тра­ди­ци­он­но от­ли­ч­на ор­га­ни­за­ция пре­ми­на за по­ре­ден път де­бю­т­ни­ят кон­церт от Дни­те на кла­си­ка­та в Бал­чик. Пре­д­ре­ше­ни в ро­к­ли от вре­ме­то на Кла­си­ци­з­ма, слу­жи­тел­ки към фе­с­ти­ва­ла раз­да­до­ха ре­к­лам­ни бро­шу­ри в ре­но­ми­ра­на ве­т­ри­ло­о­б­ра­з­на фор­ма на бъл­гар­с­ки и ан­г­лий­с­ки език.

Ерсин ИСМАИЛОВ

Запомняща се експресия

Запомняща се експресивна вечер представиха музикантите от “Сапаев квартет”, които изпълниха Струнен квартет № 14, ре минор, “Смъртта на момичето” от Франц Шуберт и Струнен квартет № 6, оп. 80, фа минор от Феликс Менделсон. На снимката: Санжар Сапаев, Иван Стайков, Кристин Пъшева, Кристиян Сугарев.                                                

Фото: Маруся Костова

От­но­во из­не­на­да – че­т­вър­та мла­да въл­на от та­лан­ти из­ди­г­на ме­ж­ду­на­ро­д­ния ав­то­ри­тет на „Balchik Classic Days” или ка­за­но на наш език, ко­е­то е по-ва­ж­но – на му­зи­кал­ния фе­с­ти­вал „Дни на кла­си­ка­та – Бал­чик 2013”. То­зи път при­я­т­ни­ят сюр­п­риз до­й­де в ли­це­то на „Са­па­ев квар­тет” – тем­пе­ра­мен­тен и кра­сив, ка­к­то при­ля­га на вся­ка мла­дост, са­мо­у­ве­рен, не са­мо със сво­и­те му­зи­кал­ни ка­че­с­т­ва, с при­до­би­ти трай­ни зна­ния, бла­го­да­ре­ние гри­жи­те на проф. Ра­ди­о­нов, проф. А. Стан­ков … А име­на­та, го­то­ви ве­че за го­ля­ма­та сце­на са: Сан­жар Са­па­ев – пър­ва ци­гул­ка, Иван Стай­ков – вто­ра ци­гул­ка, Кри­с­тин Пъ­ше­ва – ви­о­лон­че­ло, ро­ман­ти­ч­на и оду­хо­т­во­ре­на ли­ч­ност, ка­то вся­ка пле­вен­чан­ка, Кри­с­ти­ян Су­га­рев – ви­о­ла.

То­зи път пу­б­ли­ка­та от 2 кон­ти­нен­та (мо­же би и по­ве­че) бе­ше за­ра­д­ва­на с про­из­ве­де­ния на Франц Шу­берт (1797-1828) и Фе­ликс Мен­дел­сон (1809-1847).

Май­с­то­ри­те на лъ­ка пре­д­с­та­ви­ха ци­гул­ка­та в сво­я­та зву­ч­ност в ро­ля­та на со­п­ран, ви­о­ла­та в ро­ля­та на алт, ви­о­лон­че­ло­то съ­о­т­ве­т­с­т­ва на те­но­ри­те с бо­га­ти из­раз­ни въз­мо­ж­но­с­ти – то­ва ни де­мон­с­т­ри­ра­ха мла­ди­те му­зи­кал­ни та­лан­ти с пре­к­ра­с­на кон­с­т­ру­к­ти­в­на офор­ме­ност, от­к­ро­ве­на кон­к­ре­т­ност и му­зи­кал­на обо­б­ще­ност. Раз­би­ра се, с из­пъл­ни­тел­с­ка из­ра­зи­тел­ност и за­дъл­жи­тел­на ин­тер­п­ре­та­ция. „Смърт­та на мо­ми­че­то” не е впи­са­на в по-ва­ж­ни­те про­из­ве­де­ния на Ф. Шу­берт, ко­е­то оз­на­ча­ва, че ръ­ко­во­ди­те­лят на „Са­па­ев квар­тет” е вло­жил в сво­и­те тър­се­ния но­ва ин­то­на­ция, обо­га­тя­вай­ки про­из­ве­де­ни­е­то с оча­ро­ва­тел­ност, ут­вър­ж­да­ва­що се сце­ни­ч­но са­мо­чу­в­с­т­вие и твор­че­с­ки са­мо­би­тен ку­раж.

Му­зи­кан­ти­те по­т­вър­ди­ха жи­з­не­но­то пре­д­на­з­на­че­ние на му­зи­ка­та, раз­б­ра­но в най-ши­ро­кия и сми­съл. А вси­ч­ко то­ва е свър­за­но с от­ра­зя­ва­не на раз­но­с­т­ран­но­с­ти­те в на­шия жи­вот чрез раз­ли­ч­ни­те ти­по­ве му­зи­кал­на из­раз­ност.

Квар­те­тът бле­с­тя­що въз­про­из­ве­де ме­ло­ди­я­та на вси­ч­ки про­из­ве­де­ния от Шу­берт и Мен­дел­сон. По­д­чер­та се ме­ло­ди­ч­на­та строй­ност, ди­на­ми­ка и по­с­ле­до­ва­тел­ност на му­зи­кал­ни­те то­но­ве, съ­пъ­т­с­т­ва­щи чо­ве­ш­ки­те ми­с­ли и емо­ции. Мо­же би, по то­зи на­чин „Са­па­ев квар­тет” се по­с­та­ра ус­т­рем­но и ста­ра­тел­но да раз­к­рие сво­я­та въ­т­ре­ш­на ак­ти­в­ност, до­с­ти­гай­ки кул­ми­на­ция и раз­ши­ря­ва­не гра­ни­ци­те на на­ши­те пре­д­с­та­ви за хар­мо­ния.

Георги ЙОВЧЕВ

Малко бе разстоянието между хотелите “Марина Сити” и “Мистрал”, за да побере многобройната публика, проявяваща интерес към четвъртото издание на фестивала.                   

Фото: Георги Йовчев