Но не от ра­до­с­т­на въз­бу­да или при­я­т­на из­не­на­да. На­п­ра­во из­ля­зох въз­му­тен от фо­то­и­з­ло­ж­ба­та, по­с­ве­те­на на ня­ко­га­ш­на­та ру­мън­с­ка кра­ли­ца Ма­рия. Ди­ре­к­то­рът на На­ци­о­нал­ния му­зей „Ко­т­ро­че­ни” Ади­на Пен­тея се е по­с­та­ра­ла с 22 иде­ал­но ре­с­та­в­ри­ра­ни фо­то­с­ним­ки да ни по­ка­же кол­ко „ди­на­ми­ч­на, ро­ман­ти­ч­на, чу­в­с­т­ви­тел­на, при­те­жа­ва­ща сил­на твор­че­с­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност”, ро­ди­ла 6 де­ца. То­ва са щри­хи­те за крал­с­ка­та осо­ба Ма­рия Ру­мън­с­ка.

В мен из­бу­х­на ед­но „За­що?” За­що­то ка­то гла­в­но­ко­ман­д­ващ оку­па­ци­он­ни­те вой­с­ки на Ру­мъ­ния, под не­й­на за­по­вед са от­в­ле­че­ни за Мол­до­ва, Би­во­ла­ри, Ка­ла­раш, 25 000 бъл­га­ри-до­б­ру­джан­ци, по­ло­ви­на­та от ко­и­то ос­та­вят ко­с­ти­те си в ру­мън­с­ки­те кон­цен­т­ра­ци­он­ни ла­ге­ри. Да при­по­м­ня, че от Бал­чи­ш­ка об­щи­на са 522 жер­т­ви. Мо­же би са и по­ве­че. Ле­ка им пръст!

Но да се вър­на към сним­ки­те. Че­ти­ри от тях са на це­ре­мо­нии при на­г­ра­ж­да­ва­не на ру­мън­с­ки оку­па­ци­он­ни вой­ни­ци от те­х­ния крал Фер­ди­нанд и Ре­джи­на Ма­рия. Те­зи сним­ки не би­ва­ше да ги има в из­ло­ж­ба­та. Те­к­с­то­ве­те под сним­ки­те са на ан­г­лий­с­ки и ру­мън­с­ки език, а от­с­т­ра­ни из­вън офи­ци­ал­ния текст са бъл­гар­с­ки­те на­д­пи­си, мал­ко сра­ме­ж­ли­во и мно­го къ­с­но из­ви­не­ние за бъл­гар­с­ки­те ту­ри­с­ти, но все пак. Ли­че­ше яв­но, че са за­ле­пе­ни от до­пъл­ни­тел­но ис­ка­не на по­се­ти­те­ли­те. На­тъ­к­нах се и на нов, ис­то­ри­че­с­ки па­ра­докс: ед­на сним­ка, под ко­я­то мъ­д­ро ви­се­ше на­д­пи­сът :”Крал Фер­ди­нанд и кра­ли­ца Ма­рия по­з­д­ра­вя­ват ру­мън­с­ки вой­ни­ци на фрон­та в Мол­до­ва през Пър­ва­та све­то­в­на вой­на – 15.Х.1922 г.” Вой­на­та свър­ш­ва 4 го­ди­ни по-ра­но, след ка­то бъл­га­ри­те пе­че­лят вси­ч­ки би­т­ки, но гу­бят вой­на­та, за­ра­ди сво­и­те крал­с­ки осо­би, чи­е­то от­ро­че „Си­ме­он­чо”на­п­ра­ви­х­ме ми­ни­с­тър-пре­д­се­да­тел, а той си взе имо­ти­те и си оти­де.

За­пи­тах се на ко­го бе­ше ну­ж­на та­зи фо­то­и­з­ло­ж­ба , и то за­ми­с­ля­на от 10 го­ди­ни. Тук ми по­мо­г­на ру­мън­с­ки­ят кул­ту­рен ата­ше Гли­го­ре Гер­ча­ну: „ Та­зи из­ло­ж­ба има за цел да за­дъл­бо­чи връ­з­ка­та ме­ж­ду на­ци­о­нал­ния дво­рец „Ко­т­ро­че­ни” и Дво­ре­ца в Бал­чик ка­то мно­го ту­ри­с­ти на­у­чат но­ви фа­к­ти от жи­во­та на кра­ли­ца­та.”

В съ­щия дух, за да за­дъл­бо­чим до­б­ро­съ­се­д­с­ки­те си вза­и­мо­о­т­но­ше­ния, пре­д­ла­гам на го­с­по­дин бъл­гар­с­кия ата­ше да на­п­ра­ви фо­то­и­з­ло­ж­ба, ка­к­то в „Ко­т­ро­че­ни”, та­ка и в Бал­чи­ш­кия Дво­рец на сним­ки, пре­д­с­та­вя­щи би­т­ки­те на 5 и 6 се­п­тем­в­ри 1916 г. за град Ту­т­ра­кан, къ­де­то са­мо за 36 ча­са бъл­гар­с­ки­те ор­ли, во­де­ни от ген.Сте­фан То­шев, пре­в­зе­мат град Ту­т­ра­кан и пле­ня­ва от 40-000 ру­мън­с­ки гар­ни­зон 28 000 ос­та­ши /вой­ни­ци/ и 15 фор­та. Пе­с­те­ли­во, съ­в­сем ми­ро­лю­би­во, да се при­ба­вят и фо­то­си­те от 6 де­кем­в­ри 1916 г., ко­га­то е за­пе­ча­тан за ис­то­ри­я­та тър­же­с­т­ве­ния па­рад на Пър­ва шо­п­с­ка ди­ви­зия, за­е­д­но с не­м­с­ки и тур­с­ки пре­д­с­та­ви­те­ли, мар­ши­ру­ва­ли в Бу­ку­рещ.

До­ка­то бях в „Ти­хо­то гне­з­до”, до­й­де сни­ма­чен екип от Ру­мън­с­ка­та те­ле­ви­зия. Един от еки­па на­ка­ра ед­но мал­ко ру­мън­че да це­лу­ва об­ра­за на ре­джи­на­та ка­то не­пре­къ­с­на­то вси­ч­ко се до­ку­мен­ти­ра­ше с ка­ме­ра­та. Мо­же би то­ва е нов по­чин да се за­т­вър­дят до­б­ри­те ни вза­и­мо­о­т­но­ше­ния, в име­то на до­б­ро­съ­се­д­с­т­во­то, ала в мен из­п­лу­ва ед­на по­го­вор­ка към те­зи, ко­и­то са ор­га­ни­зи­ра­ли фо­то­и­з­ло­ж­ба­та: „То би­ва, би­ва, ала би­вол кур­бан не би­ва”.

Георги ЙОВЧЕВ