Този път онемях
Jul 31st, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ДРУГИ, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ПОЗИЦИИНо не от радостна възбуда или приятна изненада. Направо излязох възмутен от фотоизложбата, посветена на някогашната румънска кралица Мария. Директорът на Националния музей „Котрочени” Адина Пентея се е постарала с 22 идеално реставрирани фотоснимки да ни покаже колко „динамична, романтична, чувствителна, притежаваща силна творческа индивидуалност”, родила 6 деца. Това са щрихите за кралската особа Мария Румънска.
В мен избухна едно „Защо?” Защото като главнокомандващ окупационните войски на Румъния, под нейна заповед са отвлечени за Молдова, Биволари, Калараш, 25 000 българи-добруджанци, половината от които оставят костите си в румънските концентрационни лагери. Да припомня, че от Балчишка община са 522 жертви. Може би са и повече. Лека им пръст!
Но да се върна към снимките. Четири от тях са на церемонии при награждаване на румънски окупационни войници от техния крал Фердинанд и Реджина Мария. Тези снимки не биваше да ги има в изложбата. Текстовете под снимките са на английски и румънски език, а отстрани извън официалния текст са българските надписи, малко срамежливо и много късно извинение за българските туристи, но все пак. Личеше явно, че са залепени от допълнително искане на посетителите. Натъкнах се и на нов, исторически парадокс: една снимка, под която мъдро висеше надписът :”Крал Фердинанд и кралица Мария поздравяват румънски войници на фронта в Молдова през Първата световна война – 15.Х.1922 г.” Войната свършва 4 години по-рано, след като българите печелят всички битки, но губят войната, заради своите кралски особи, чието отроче „Симеончо”направихме министър-председател, а той си взе имотите и си отиде.
Запитах се на кого беше нужна тази фотоизложба , и то замисляна от 10 години. Тук ми помогна румънският културен аташе Глигоре Герчану: „ Тази изложба има за цел да задълбочи връзката между националния дворец „Котрочени” и Двореца в Балчик като много туристи научат нови факти от живота на кралицата.”
В същия дух, за да задълбочим добросъседските си взаимоотношения, предлагам на господин българския аташе да направи фотоизложба, както в „Котрочени”, така и в Балчишкия Дворец на снимки, представящи битките на 5 и 6 септември 1916 г. за град Тутракан, където само за 36 часа българските орли, водени от ген.Стефан Тошев, превземат град Тутракан и пленява от 40-000 румънски гарнизон 28 000 осташи /войници/ и 15 форта. Пестеливо, съвсем миролюбиво, да се прибавят и фотосите от 6 декември 1916 г., когато е запечатан за историята тържествения парад на Първа шопска дивизия, заедно с немски и турски представители, марширували в Букурещ.
Докато бях в „Тихото гнездо”, дойде снимачен екип от Румънската телевизия. Един от екипа накара едно малко румънче да целува образа на реджината като непрекъснато всичко се документираше с камерата. Може би това е нов почин да се затвърдят добрите ни взаимоотношения, в името на добросъседството, ала в мен изплува една поговорка към тези, които са организирали фотоизложбата: „То бива, бива, ала бивол курбан не бива”.
Георги ЙОВЧЕВ