Паспортна идилия
Nov 1st, 2010 | От Marusia | Category: ДРУГИВинаги съм знаела, че българинът обича да му бъде трудно. Институциите неуморно се трудят да му създават благоприятни препятствия.
Последният успешен опит на бюрокрацията у нас са дългите и бълбукащи като тихия бял дунав опашки пред паспортните гишета.
Навярно това цели сплотяване на населението, социализиране, ограмотяване и уплътняване на няколкото дни останал годишен отпуск. Ако сте използвали целия си летен отпуск, сега е времето да тествате работодателите си доколко са разбрани, човечни и склонни да ви освободят от работа за няколко дни, докато се наредите на опашка, подадете си нужните декларации и след малко повече от месец, се редите пак на същата опашка, пак няколко дни, за да си вземете готовия документ и вече дотолкова да ви е писнало от опашки, че да не се впечатлявате от отрязаната такава на единия от лъвовете на Лъвов мост (ако не си вадите паспорт – обърнете внимание, следващия път като минавате).
Наложи ми се да се редя 3 поредни дни пред паспортното гише, за да си взема декларация за попълване. Двеста човека се редят за 4 различни неща на една-единствена опашка и всички се чувстват като в двуминутката на омразата (За справка – Дж. Оруел – 1984). Това веднага буди асоциации с времето преди две десетилетия и опашките пред полупразните магазини за риба втора прясност. Само дето се предполага, че сега сме пораснали с 4 петилетки, че сме в третия милениум и работата трябва да върви по-бързо от пътническия влак Сливен – Ямбол, по възможност.
Да се редиш с около 200 други човеци е направо фасциниращо, както казват в съседна Македония. Научих всички пикантни клюки от града, обмених с трио баби рецепти за високо кръвно, болни стави и патица по Пекински. Когато си тръгнах окончателно от гишето на третия ден, се чувствах обогатена, по-социализирана и по-информирана, попила пот и знания от гражданското общество.
За тези, които вече ми завиждат имам едно успокоение – паспортната идилия тепърва предстои. Пикът на опашките за паспорти, лични карти и въобще биометрични документи е през идните три месеца. Фактът, че през 2000 година са издадени най-много документи за самоличност не е тайна за никого, но не са отворени още гишета за подаване на заявления и вземане на документи. Напротив – системата е станала триж по-мудна. Ако преди година всеки можеше да си купи празна декларация за 50 стотинки, да си я подпълни вкъщи или на по бира, да се снима в най-близкото фото и да подаде готовия комплект за 2 минутки, сега трябва:
Първо да се подреди на опашката за декларация. Там „компютърно грамотна“ леличка ви дава готова декларация, на която само се поставя хиксче на „верните отговори“, после плащате на банката и се подреждате отново пак и още веднъж на същата опашка, за да ви снимат там, на място, от упор.
А когато трябва да получите готовите си документи, се подреждате на същата опашка – 4 в 1. Редите се с дни и се оказва, че те не са готови в срок, понеже Изабела… пардон – Инджи е бременна и листата в „Листопад“ жълтеят от мъка, докато отвън търпеливо се редят на опашка хора, чиято работа и заплата висят на косъм. Направих си труда да засека по колко човека излизат на час. Часовникът закова между 5 и 7 гражданина на всеки 60 мин. При работно време на гишетата от 8,30 до 17 часа с 1 час почивка, сами си сметнете колко души остават необслужени.
Последната „новинка“ на държавните ни гросмайстори е паспортната „двуминутка на омразата“ да зачести и вместо на 10 години, да сменяме личните си документи на 8. Така ще подпомогнем евростат и сами ще се броим – кои сме тук и кои ги няма. Кои сме с мазохистични наклонности и кои са решили да се измъкнат от кризата и бюрокрацията от някой от двата изхода- терминал 1 и терминал 2 на летище София!
Ваня Сухарова