Ви­на­ги съм зна­е­ла, че бъл­га­ри­нът оби­ча да му бъ­де тру­д­но. Ин­с­ти­ту­ци­и­те не­у­мор­но се тру­дят да му съ­з­да­ват бла­го­п­ри­я­т­ни пре­пя­т­с­т­вия.
По­с­ле­д­ни­ят ус­пе­шен опит на бю­ро­к­ра­ци­я­та у нас са дъл­ги­те и бъл­бу­ка­щи ка­то ти­хия бял ду­нав опа­ш­ки пред па­с­пор­т­ни­те ги­ше­та.
На­вяр­но то­ва це­ли спло­тя­ва­не на на­се­ле­ни­е­то, со­ци­а­ли­зи­ра­не, ог­ра­мо­тя­ва­не и уп­лъ­т­ня­ва­не на ня­кол­ко­то дни ос­та­нал го­ди­шен от­пуск. Ако сте из­по­л­з­ва­ли це­лия си ле­тен от­пуск, се­га е вре­ме­то да те­с­т­ва­те ра­бо­то­да­те­ли­те си до­кол­ко са раз­б­ра­ни, чо­ве­ч­ни и склон­ни да ви ос­во­бо­дят от ра­бо­та за ня­кол­ко дни, до­ка­то се на­ре­ди­те на опа­ш­ка, по­да­де­те си ну­ж­ни­те де­к­ла­ра­ции и след мал­ко по­ве­че от ме­сец, се ре­ди­те пак на съ­ща­та опа­ш­ка, пак ня­кол­ко дни, за да си взе­ме­те го­то­вия до­ку­мент и ве­че до­тол­ко­ва да ви е пи­с­на­ло от опа­ш­ки, че да не се впе­ча­т­ля­ва­те от от­ря­за­на­та та­ка­ва на еди­ния от лъ­во­ве­те на Лъ­вов мост (ако не си ва­ди­те па­с­порт – обър­не­те вни­ма­ние, сле­д­ва­щия път ка­то ми­на­ва­те).
На­ло­жи ми се да се ре­дя 3 по­ре­д­ни дни пред па­с­пор­т­но­то ги­ше, за да си взе­ма де­к­ла­ра­ция за по­пъл­ва­не. Две­с­та чо­ве­ка се ре­дят за 4 раз­ли­ч­ни не­ща на ед­на-един­с­т­ве­на опа­ш­ка и вси­ч­ки се чу­в­с­т­ват ка­то в дву­ми­ну­т­ка­та на ом­ра­за­та (За спра­в­ка – Дж. Ору­ел – 1984). То­ва ве­д­на­га бу­ди асо­ци­а­ции с вре­ме­то пре­ди две де­се­ти­ле­тия и опа­ш­ки­те пред по­лу­п­ра­з­ни­те ма­га­зи­ни за ри­ба вто­ра пря­с­ност. Са­мо де­то се пре­д­по­ла­га, че се­га сме по­ра­с­на­ли с 4 пе­ти­ле­т­ки, че сме в тре­тия ми­ле­ни­ум и ра­бо­та­та тря­б­ва да вър­ви по-бър­зо от пъ­т­ни­че­с­кия влак Сли­вен – Ям­бол, по въз­мо­ж­ност.
Да се ре­диш с око­ло 200 дру­ги чо­ве­ци е на­п­ра­во фа­с­ци­ни­ра­що, ка­к­то ка­з­ват в съ­се­д­на Ма­ке­до­ния. На­у­чих вси­ч­ки пи­кан­т­ни клю­ки от гра­да, об­ме­них с трио ба­би ре­це­п­ти за ви­со­ко кръ­в­но, бол­ни ста­ви и па­ти­ца по Пе­кин­с­ки. Ко­га­то си тръ­г­нах окон­ча­тел­но от ги­ше­то на тре­тия ден, се чу­в­с­т­вах обо­га­те­на, по-со­ци­а­ли­зи­ра­на и по-ин­фор­ми­ра­на, по­пи­ла пот и зна­ния от гра­ж­дан­с­ко­то об­ще­с­т­во.
За те­зи, ко­и­то ве­че ми за­ви­ж­дат имам ед­но ус­по­ко­е­ние – па­с­пор­т­на­та иди­лия те­пър­ва пре­д­с­тои. Пи­кът на опа­ш­ки­те за па­с­пор­ти, ли­ч­ни кар­ти и въ­о­б­ще био­ме­т­ри­ч­ни до­ку­мен­ти е през ид­ни­те три ме­се­ца. Фа­к­тът, че през 2000 го­ди­на са из­да­де­ни най-мно­го до­ку­мен­ти за са­мо­ли­ч­ност не е тай­на за ни­ко­го, но не са от­во­ре­ни още ги­ше­та за по­да­ва­не на за­я­в­ле­ния и взе­ма­не на до­ку­мен­ти. На­про­тив – си­с­те­ма­та е ста­на­ла триж по-му­д­на. Ако пре­ди го­ди­на все­ки мо­же­ше да си ку­пи пра­з­на де­к­ла­ра­ция за 50 сто­тин­ки, да си я по­д­пъл­ни вкъ­щи или на по би­ра, да се сни­ма в най-бли­з­ко­то фо­то и да по­да­де го­то­вия ком­п­лект за 2 ми­ну­т­ки, се­га тря­б­ва:
Пър­во да се по­д­ре­ди на опа­ш­ка­та за де­к­ла­ра­ция. Там „ком­пю­тър­но гра­мо­т­на“ ле­ли­ч­ка ви да­ва го­то­ва де­к­ла­ра­ция, на ко­я­то са­мо се по­с­та­вя хи­к­с­че на „вер­ни­те от­го­во­ри“, по­с­ле пла­ща­те на бан­ка­та и се по­д­ре­ж­да­те от­но­во пак и още ве­д­нъж на съ­ща­та опа­ш­ка, за да ви сни­мат там, на мя­с­то, от упор.
А ко­га­то тря­б­ва да по­лу­чи­те го­то­ви­те си до­ку­мен­ти, се по­д­ре­ж­да­те на съ­ща­та опа­ш­ка – 4 в 1. Ре­ди­те се с дни и се ока­з­ва, че те не са го­то­ви в срок, по­не­же Иза­бе­ла… пар­дон – Ин­джи е бре­мен­на и ли­с­та­та в „Ли­с­то­пад“ жъл­те­ят от мъ­ка, до­ка­то от­вън тър­пе­ли­во се ре­дят на опа­ш­ка хо­ра, чи­я­то ра­бо­та и за­п­ла­та ви­сят на ко­съм. На­п­ра­вих си тру­да да за­се­ка по кол­ко чо­ве­ка из­ли­зат на час. Ча­со­в­ни­кът за­ко­ва ме­ж­ду 5 и 7 гра­ж­да­ни­на на все­ки 60 мин. При ра­бо­т­но вре­ме на ги­ше­та­та от 8,30 до 17 ча­са с 1 час по­чи­в­ка, са­ми си сме­т­не­те кол­ко ду­ши ос­та­ват не­об­с­лу­же­ни.
По­с­ле­д­на­та „но­вин­ка“ на дър­жа­в­ни­те ни гро­с­май­с­то­ри е па­с­пор­т­на­та „дву­ми­ну­т­ка на ом­ра­за­та“ да за­че­с­ти и вме­с­то на 10 го­ди­ни, да сме­ня­ме ли­ч­ни­те си до­ку­мен­ти на 8. Та­ка ще по­д­по­мо­г­нем ев­ро­с­тат и са­ми ще се бро­им – кои сме тук и кои ги ня­ма. Кои сме с ма­зо­хи­с­ти­ч­ни на­к­лон­но­с­ти и кои са ре­ши­ли да се из­мъ­к­нат от кри­за­та и бю­ро­к­ра­ци­я­та от ня­кой от два­та из­хо­да- тер­ми­нал 1 и тер­ми­нал 2 на ле­ти­ще Со­фия!

Ваня Сухарова