В те­зи дни дъл­бо­ко скър­бим за вне­за­п­на­та кон­чи­на на на­шия скъп ар­хи­е­рей Не­го­во Ви­со­ко­п­ре­о­с­ве­щен­с­т­во Вар­нен­с­ки и Ве­ли­ко­п­ре­с­ла­в­с­ки ми­т­ро­по­лит Г-н, Г-н, д-р Ки­рил. По вре­ме­то  на по­ч­ти че­т­вър­т­ве­ко­в­но­то уп­ра­в­ле­ние на епар­хи­я­та, той все­о­т­дай­но, с ре­в­ност, вя­ра, мъ­д­рост и лю­бов ръ­ко­во­де­ше сво­е­то па­с­т­во за жи­во об­ще­ние с Бо­га в Цър­к­ва­та. Пло­до­ве­те на не­го­ви­те тру­до­ве са изо­бил­ни-ка­к­то в из­г­ра­ж­да­не­то на хра­мо­ве, ре­мон­ти­ра­не, ре­с­та­в­ри­ра­не, та­ка и в ду­хо­в­но-нра­в­с­т­ве­но­то   про­с­ве­ще­ние за  из­ра­с­т­ва­не в хри­с­ти­ян­с­ки­те до­б­ро­де­те­ли на ми­ря­ни­те.

Твър­де ра­но ни на­пу­с­на оби­ч­ни­ят ни ар­хи­е­рей. Той бе­ше за вси­ч­ки оне­зи, ко­и­то го по­з­на­ва­ха без­с­по­рен ав­то­ри­тет, не са­мо ка­то ду­хо­вен ар­хи­па­с­тир, но и ка­то чо­век, по­з­на­ващ не­мо­щи­те, бол­ки­те и стра­да­ни­я­та, би­дей­ки сни­з­хо­ди­те­лен към тях, а строг към се­бе си. За вси­ч­ки,  ко­и­то го по­з­на­ва­ха и об­щу­ва­ха с не­го, ос­та­ви не­за­ме­ни­ми жи­тей­с­ки уро­ци. Те­пър­ва ще се из­тъ­к­ват за­с­лу­ги­те на не­го­во­то мно­го­с­т­ран­но све­ти­тел­с­ко  де­ло.

Ние вяр­ва­ме, че за­ра­ди  ис­к­ре­на­та му и  дъл­бо­ка вя­ра и за не­го­вия пре­дан жи­вот на Бо­га и на сво­е­то па­с­т­во, Все­по­да­те­лят Го­с­под, ще го удо­с­тои със Сво­е­то не­бе­с­но цар­с­т­во, от къ­де­то и за­на­пред ще ни пре­да­ва своя ар­хи­па­с­тир­с­ки бла­го­с­лов за на­ше­то ду­хо­в­но въз­ра­ж­да­не и спа­се­ние.

Вечна и блажена да бъде паметта му!

,,А ду­ши­те на пра­ве­д­ни­те са в Бо­жия ръ­ка, и мъ­ка ня­ма да ги до­ко­с­не.

В очи­те на не­ра­зум­ни­те те ми­на­ва­ха за ум­ре­ли, и кра­ят им се счи­та­ше за по­ги­бел, и за­ми­на­ва­не­то им от нас – уни­що­же­ние; но те си пре­бъ­д­ват в мир.

За­що­то, ма­кар в очи­те на хо­ра­та и да се на­ка­з­ват, тя­х­на­та на­де­ж­да е пъл­на с без­с­мър­тие.

И би­дей­ки мал­ко на­ка­за­ни, те ще бъ­дат мно­го об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ни, за­що­то Го­с­под ги е из­пи­тал и ги е на­ме­рил до­с­той­ни за Не­го.

Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.

Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.

Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.

Ко­и­то се Не­му на­дя­ват, ще по­з­на­ят ис­ти­на­та, и вер­ни­те в лю­бо­в­та ще пре­бъ­дат у Не­го; за­що­то бла­го­дат и ми­лост има за све­ти­и­те Му и про­ми­съл за из­б­ра­ни­ци­те Му.”/кни­га Пре­мъ­д­рост Со­ло­мо­но­ва 3:3-9/

Протойерей Георги ПЕТКОВ