Притча за поканените на вечеря – (Лука 14:16-24)
Nov 1st, 2010 | От Marusia | Category: ПРИЯТЕЛИ НА БАЛЧИКСв. Преп. Параскева – Петка Търновска
Петковден 14 октомври
Улисани в работа и разни развлечения и суетни грижи, съвременните християни все по-трудно намират верния път, за да подредят правилно живота си и да бъдат в мир с себе си и бог. Както казва един от последните старци преди когато, когато някои е трябвало да направи нещо, ако е бил светски човек, първо щял да помисли. Ако е бил духовен човек, щял да помисли и да се помоли. В днешно време, дори и духовните хора не само не се молят, но дори и не помислят, когато става въпрос за сериозни неща. Затова има и толкова объркани, стресирани и депресирани хора.
Онзи, който ни сочи верния път и ни повдига в трудни моменти е сам бог. Той ни насочва чрез словото си и чрез молитвата. Св. пророк и цар Давид възкликва „Твоето слово е светлина на пътеките ми”.
Една от дълбоко съдържателните и поучителните притчи които сам Господ и Иисус Христос разказва е притчата за поканените на вечеря. В нея се говори за един заможен и благороден човек който приготвил богата вечеря и поканил много гости.
В оговорения час, той пратил слугата си да каже на поканените, че всичко е готово и трапезата ги очаква.
Но те, намирайки различни оправдания отказали да отидат. Първия поканен казал: „Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те „извини ме”.Другият рекъл: ”Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те „извини ме”. Третият също се оправдал: „Ожених се, за това не мога да доида. Тогава стопанина на къщата се разсърдил и наредил на слугата си да обиколи улиците на града и да покани на гощавката бедните, болните и слепите. Те отишли, но тей като имало още места стопанина казал на слугата си: „Излез по друмищата и пътищата и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото казвам ви никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина избрани (Лука 14:24)
Тълкуването на притчата е следното: Стопанинът който приготвя голямата вечеря е Сам Бог. Слугата е господ Иисус Христос. Поканените, т.е. званите са юдеите (които в голямата си част е отхвърлил благовестието). Бедните, слепите и хромите са митарите и грешниците, а събраните по пътища и плетища са езическите народи които приели поканата за вечеря.
Вечерята е Царството Небесно и най-вече СВ. Причастие, в което Сам Иисус Христос ни се предлага за опрощаване на греховете и вечен живот.
В притчата Христос изтъква че всеки от предварително поканените посочил различни причини за да не отиде на вечерята. Извиненията им обаче били неоснователни, тей като гощавката се давала в удобно за всички вечерно време. Замисляики се над оправданията на поканените всеки за себе си може да направи извод.
В притчата Христос изтъква ясно че поканените са приели вечерята за неудобна и несъвместима с начина им на живот и затова са отказали да присъстват на нея. А богатата божия трапеза е Христовото благовестие, което е истинската храна за душата.
Ще отхвърлим ли поканата божия, улисани в работа или ще отидем в храма за да нахраним душата си с божията благодат?…защото всичко което почитаме като свое, на това което не сме съгласни да пуснем ни превръща в малки вместо в велики.Да помислим за това какво се случва с човек който държи в ръката си някакъв предмет.
Например държи в ръката си златна монета, никой не може да му я отнеме, но с тази ръка нищо друго не може да направи-държи монетата и не я пуска.Така става, когато умът и сърцето на човек се прилепят към нещо, към някаква вещ, с която не иска да се раздели. Човек затваря живота си за тази вещ и тя го превръща в пленник и не му дава свобода.Другият поканен който си купил пет чивта рала (символ на 5-те човешки сетива-това са хората, които считат, че всяка работа, труд, творчество е толкова важно, че всичко друго може да се забрави-Божието царство, любовта, милосърдието.)И става така че човек цял живот да се надява на „воловете” но идва неизбежно времето когато душата на човек се разделя с тялото и тогава никакъв труд, и похвала от хората не могат да отворят на човек божието царство. И третия поканен които не отишъл на богатата вечеря се извинил с това че се оженил, намерил невеста открил щастието и радостта.
Това сме ние хората понякога, заключили се в своето пространство „Аз съм щастлив, защо да си спомням за чуждата радост или мъка. Как да помрача радостта с чуждата болка?
На 14 Октомври църквата възпоменава паметта Св. Преп. Петка Търновска. Родена е през 11в. В град Епиват близо до цариград получила богато наследство от родителите си, Петка след смъррта им го раздала на бедните.След това се подвизава като отшелница в Йорданската Пустиня. След земната и кончина в родния град мощите и открити по чудесен начин. Многократно те били пренасяни. Били са в родния и град през 1238 година.Българския цар Иван Асен полага мощите и в Търновград в храм посветен в нейна честта. По късно след падането на града по османско владичество мощите били пренесени в град Видин. Когато и Видин пада под турска власт 1396г. нетленните и останки били пренесени в Белград. В 1521 г. след завземането на града от Сюлейман Великолепний мощите биват изпратени в цариград. През 1641 г.цариградската патрияршия ги предава на влажкия войвода Василий Лупу, като по-късно са поставени в съборения храм „Св.св. Присветители, където почиват и до сега и правят множество чудеса за тези които пристъпват към тях с вяра. Амин !