Въз­дей­с­т­ви­е­то се из­вър­ш­ва с ме­то­ди­те на без­кон­та­к­т­на­та био­е­нер­го­те­ра­пия, те­ле­па­ти­ч­но и чрез по­ла­га­не на ръ­ка на бол­но­то мя­с­то – вър­ху то­ч­ки, ко­и­то са въ­т­ре­ш­но свър­за­ни с не­го по не­р­вен и хор­мо­на­лен път. На­у­ч­но е до­ка­за­но, че фе­но­ме­нът Ма­ри­нов въз­дей­с­т­ва при про­б­ле­ми в чо­ве­ш­кия ор­га­ни­зъм, ка­то не­р­в­но-пси­хи­че­с­ки раз­с­т­рой­с­т­ва /страх, уро­ки, де­п­ре­сии, за­ви­си­мо­с­ти/, стра­хо­ви не­в­ро­зи, пси­хи­че­с­ки тра­в­ми след зло­по­лу­ки, раз­ли­ч­ни не­в­ро­ген­ни за­бо­ля­ва­ния, ви­со­ко и ни­с­ко кръ­в­но на­ля­га­не, гла­во­бо­лие, си­ну­зит, яз­ва, ко­лит, га­с­т­рит, за­е­к­ва­не, на­пи­ка­ва­не, ра­ди­ку­лит, бъ­б­ре­ч­ни за­бо­ля­ва­ния /въз­па­ле­ния, пя­сък и ка­мъ­ни/, бял и че­рен дроб, жлъ­ч­ка, раз­те­г­на­ти су­хо­жи­лия, ар­т­рит, ди­с­ко­па­тия, ла­рин­гит, въз­па­ле­ния на сли­ви­ци­те, ня­кои оти­ти, въз­па­ле­ния на яй­ч­ни­ци­те, про­с­та­ти и др. Той въз­дей­с­т­ва чрез сво­я­та био­е­нер­гия вър­ху це­лия ор­га­ни­зъм, из­чи­с­т­ва не­га­ти­в­на­та енер­гия, от­к­ри­ва и по­ма­га за пре­ма­х­ва­не­то на ма­гии, ро­до­ви про­к­ля­тия, кле­т­ви, ко­ш­ма­ри, ло­ши въз­дей­с­т­вия,  по­ма­га при об­се­б­ва­не, ал­ко­хол­на и на­р­ко­ти­ч­на за­ви­си­мост, съ­би­ра раз­де­ле­ни двой­ки и за­ре­ж­да енер­гий­но все­ки, кой­то до­й­де при не­го. Още по вре­ме на се­ан­си­те хо­ра­та за­по­ч­ват да чу­в­с­т­ват сил­на­та био­е­нер­гия, ко­я­то той из­лъ­ч­ва, ка­к­то и про­мя­на­та в своя ор­га­ни­зъм – об­що за­то­п­ля­не и тръ­п­ки по тя­ло­то, из­по­тя­ва­не, из­т­ръ­п­ва­не на ръ­це­те и кра­ка­та, от­пу­с­ка­не, ле­ко­та, спо­кой­с­т­вие. При все­ки чо­век сим­п­то­ми­те на по­до­б­ре­ние се про­я­вя­ват по раз­ли­чен на­чин.

Фе­но­ме­нът Ма­ри­нов по­лу­ча­ва сво­я­та дар­ба по стра­нен и не­о­би­ча­ен на­чин пре­ди 20 го­ди­ни, ко­га­то око­ло не­го за­по­ч­ват да хвър­чат ка­мъ­ни и да се чу­пят стъ­к­ла. Мал­ко след то­ва про­ро­чи­ца­та Ван­га го ка­ни да оти­де при нея и тя го обя­вя­ва за не­ин по­с­ле­до­ва­тел. Ма­ри­нов е из­с­ле­д­ван и при­з­нат от раз­ли­ч­ни ин­с­ти­ту­ции ка­то фе­но­мен и яс­но­ви­дец, спо­со­бен да въз­дей­с­т­ва чрез сво­я­та био­е­нер­гия на хо­ра­та, ко­и­то ид­ват при не­го. Дар­ба­та му е на­у­ч­но до­ка­за­на и из­с­ле­д­ва­на от доц. Ве­ра То­че­ва и Ла­бо­ра­то­ри­я­та по био­е­нер­ге­ти­ка в Пло­в­див, проф. Връ­б­ка Ор­бе­цо­ва – пре­д­се­да­тел на Съ­ю­за на ек­с­т­ра­сен­си­те в Бъл­га­рия, Ста­мен Ста­ме­нов и Асо­ци­а­ция “Фе­но­ме­ни”, Ко­ми­сия от спе­ци­а­ли­с­ти по пси­хо­т­ро­ни­ка на Ку­б­рат То­мов и др.

При фе­но­ме­на Ма­ри­нов все­ки ден ид­ват хо­ра от раз­ли­ч­ни кра­и­ща на Бъл­га­рия, ко­и­то се ну­ж­да­ят от пре­д­с­ка­за­ния за ми­на­ло­то, на­с­то­я­ще­то и бъ­де­ще­то, ка­к­то и хо­ра с все­въ­з­мо­ж­ни про­б­ле­ми и бо­ле­ж­ки. Те­ле­фо­ни­те му звъ­нят по­с­то­ян­но, хо­ра вли­зат и из­ли­зат по вся­ко вре­ме на де­на във все­ки град, в кой­то той пре­би­ва­ва. Ето ка­к­во ка­з­ват ня­кои от тях за фе­но­ме­на:

Га­ле­на Ге­ор­ги­е­ва, се­к­ре­тар­ка: “От ня­кол­ко го­ди­ни съм се­мей­на, но ня­ма­х­ме де­тен­це. В на­ча­ло­то на май чух за фе­но­ме­на Ма­ри­нов от при­я­тел­ка и със съ­п­ру­га ми оти­до­х­ме при не­го. Че­с­т­но ка­за­но, бях ске­п­ти­ч­но на­с­т­ро­е­на, но все пак със съ­п­ру­га ми ре­ши­х­ме да оти­дем, по­не да раз­бе­рем за­що не мо­га да за­че­на. На­п­ра­ви­х­ме си из­с­ле­д­ва­ния, до­ри про­б­ва­х­ме ин ви­т­ро про­це­ду­ра ми­на­ла­та го­ди­на, но не се по­лу­чи. Ве­че си ми­с­лех, че ни­ко­га ня­ма да за­б­ре­ме­нея. На­пъл­но здра­ви сме и два­ма­та, ра­бо­тим и го­ля­ма­та ни ме­ч­та бе­ше да има­ме де­тен­це. Фе­но­ме­нът Ма­ри­нов ка­за на мъ­жа ми, че тря­б­ва да спре ци­га­ри­те, ако ис­ка да има­ме здра­во де­те. На­п­ра­ви ни пъл­но из­чи­с­т­ва­не и на два­ма­та, а мъ­жът ми хо­ди още ня­кол­ко пъ­ти при не­го за от­ка­з­ва­не от ци­га­ри­те. По­с­ле­д­ния път му ка­зал, че вси­ч­ко за­ви­си са­мо от нас и да се ус­по­ко­им, че ско­ро ще за­че­на. Ми­на­лия ме­сец ми за­къ­с­ня и си на­п­ра­вих тест – във вто­рия ме­сец съм и сме  на се­д­мо­то не­бе от ща­с­тие! Ско­ро ще хо­дим на пре­г­лед. Чу­в­с­т­вам се стра­хо­т­но – най-се­т­не ще има­ме де­тен­це и то – бла­го­да­ре­ние на Ма­ри­нов!”

Пе­тя Ива­но­ва, пен­си­о­нер­ка: “Пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца съ­п­ру­гът ми по­чи­на от рак на бе­ли­те дро­бо­ве и от­ка­к­то то­ва ста­на, не мо­жех да си на­ме­ря мя­с­то. Оби­чах го мно­го, бя­х­ме же­не­ни 40 го­ди­ни и ко­га­то то­ва се слу­чи, на­п­ра­во ру­х­нах. Не мо­жех да спя спо­кой­но, по­с­то­ян­но съ­ну­вах и пла­чех. По­ч­ти ни­що не ядях. Ос­вен то­ва от ня­кол­ко ме­се­ца бях с не­пре­къ­с­на­то гла­во­бо­лие, имам кръ­в­но, бол­ки в сър­це­то и сто­ма­ха и с ка­к­во­то и да се за­х­ва­нех, все не се по­лу­ча­ва­ше. Че­тох за фе­но­ме­на Ма­ри­нов в един ве­с­т­ник и оти­дох при не­го. Ка­то ми ка­за, че ня­ка­к­ва да­ле­ч­на ро­д­ни­на от стра­на на съ­п­ру­га ми ни би­ла на­п­ра­ви­ла ма­гия, на­п­ра­во бях по­т­ре­се­на! Как мо­же да има тол­ко­ва по­д­ли и зли хо­ра? През жи­во­та си не сме на­в­ре­ди­ли на ни­ко­го. Ние сме оби­к­но­ве­ни хо­ра, аз съм пен­си­о­нер­ка с учи­тел­с­ка про­фе­сия, а мъ­жът ми на­в­ре­ме­то бе­ше во­е­нен. На­п­ра­вих ня­кол­ко се­ан­са при Ма­ри­нов, ко­и­то про­дъл­жи­ха ня­кол­ко ча­са. Той ме из­чи­с­ти от не­га­ти­в­на­та енер­гия и ми вдъ­х­на си­ли за жи­вот. Се­га се чу­в­с­т­вам по-до­б­ре, гла­во­бо­ли­е­то ми пре­ми­на и ле­ка-по­ле­ка се въз­в­ръ­ща апе­ти­тът. До­ри ве­че не съ­ну­вам ко­ш­ма­ри. Не мо­га да вър­на съ­п­ру­га си, но знам, че там, къ­де­то се на­ми­ра, е до­б­ре!”

Ни­на Пе­т­ро­ва, сту­ден­т­ка: “Ис­кам да из­ка­жа бла­го­дар­ност на чо­ве­ка, кой­то ме съ­б­ра с мо­я­та го­ля­ма лю­бов. Оти­дох при фе­но­ме­на Ма­ри­нов, за­що­то имах про­б­ле­ми с при­я­те­ля ми. От ме­сец той за­по­ч­на да пие все­ки ден, за­по­ч­на да се дър­жи ужа­с­но с мен, ка­ра­х­ме се по­с­то­ян­но, до­ри при един скан­дал, ме уда­ри. Ся­каш не бе­ше съ­щия чо­век, за­по­ч­на да ме оби­ж­да и тор­мо­зи. Ко­га­то из­ли­зах с при­я­тел­ки, ми звъ­не­ше по­с­то­ян­но да се при­би­рам, а ка­то се при­бе­рях – пак скан­да­ли. До­ри ре­ших, че ще е по-до­б­ре да го на­пу­с­на. Тръ­г­нах си, но го оби­чам и се вър­нах. Да­дох му шанс да се по­п­ра­ви, но вси­ч­ко си про­дъл­жи по съ­щия на­чин. Ма­ри­нов ми ка­за, че на не­го мно­го ло­шо му вли­я­ят при­я­те­ли­те му – те го на­с­т­рой­ва­ли сре­щу мен. След по­ре­д­ния скан­дал го убе­дих с мно­го ка­ра­ни­ци да оти­дем за­е­д­но при фе­но­ме­на Ма­ри­нов, за да се убе­ди, че има­ме се­ри­о­зен про­б­лем. Ма­ри­нов пър­во ис­ка­ше да го­во­ри с не­го на­са­ме, а аз оти­дох да пия ка­фе. Ка­то се вър­нах, не мо­жах да по­з­ная при­я­те­ля си – по­с­ре­щ­на ме един ус­ми­х­нат, пре­гър­на ме и ме це­лу­на. По­и­с­ка ми про­ш­ка за вси­ч­ко. Ма­ри­нов го из­чи­с­тил от не­га­ти­в­но­то вли­я­ние и му влял акъл. Ако не бе­ше то­зи чо­век – фе­но­ме­нът Ма­ри­нов, и до­се­га щях да съм не­ща­с­т­на!”

Или­я­на Пе­т­ро­ва, сче­то­во­ди­тел­ка: “Пре­тър­пях пъ­тен ин­ци­дент с ко­ла­та. Раз­ми­нах се с ле­ки на­ра­ня­ва­ния и ог­ро­мен стрес. Ко­са­та ми за­по­ч­на да  па­да. Оти­дох на ле­кар и той ми ка­за, че имам стра­хо­ва не­в­ро­за и ми пре­д­пи­са ан­ти­де­п­ре­сан­ти. За­по­ч­нах да ги пия, но от тях по­с­то­ян­но ми се спе­ше и то­ва пре­че­ше на ра­бо­та­та ми. Ре­ших, че има и друг на­чин да се въз­с­та­но­вя и за­то­ва се до­пи­тах до мои по­з­на­ти при ко­го мо­га да оти­да. Ня­кой ми ка­за за фе­но­ме­на Ма­ри­нов, че мо­жел да пре­ма­х­ва стра­хо­ва не­в­ро­за и ре­ших да оти­да. По­с­ре­щ­на ме един лю­бе­зен го­с­по­дин и ме по­ка­ни да се­д­на. По­з­на с аб­со­лю­т­на то­ч­ност къ­де и как е ста­нал ин­ци­ден­тът, да­же ка­за и с ка­к­во съм би­ла об­ле­че­на то­га­ва. Ка­за, че ми тря­б­ва­ла по­чи­в­ка и – ако мо­га са си взе­ма от­пуск, да оти­да ня­къ­де на пла­ни­на. На­п­ра­ви ми ня­кол­ко се­ан­са, по вре­ме на ко­и­то пър­во­на­чал­но чу­в­с­т­вах тръ­п­ки по ця­ло­то тя­ло, а след то­ва за­по­ч­нах да се от­пу­с­кам. Хо­дих още ня­кол­ко пъ­ти при Ма­ри­нов за из­чи­с­т­ва­не и се­га се чу­в­с­т­вам мно­го по-до­б­ре. Оти­дох и на по­чи­в­ка за ня­кол­ко дни при ро­д­ни­ни в Тро­ян­с­кия бал­кан.”

Иван То­до­ров, би­з­не­с­мен: “От три го­ди­ни би­з­не­сът ми за­по­ч­на про­г­ре­си­в­но да за­па­да. Имах все по-мал­ко кли­ен­ти, а и кри­за­та ми се от­ра­зи мно­го ло­шо. Ста­нах мно­го не­р­вен, ка­рах се с вси­ч­ки око­ло мен и за­по­ч­нах че­с­то да вди­гам кръ­в­но­то. Опи­т­вах се да склю­ча сдел­ки с мно­го фир­ми, но все не­що се обър­к­ва­ше и те в по­с­ле­д­ния мо­мент се от­ка­з­ва­ха да ин­ве­с­ти­рат в мен. А мно­го от кли­ен­ти­те за­ба­вя­ха пла­ща­ни­я­та, от ко­е­то стра­да­ше ця­ла­та фир­ма. Сти­г­на се до­там, че съ­к­ра­тих по­ло­ви­на­та си пер­со­нал, а те­зи хо­ра ра­бо­те­ха за мен от го­ди­ни и бя­х­ме при­я­те­ли. Оти­дох при фе­но­ме­на Ма­ри­нов – да ми по­мо­г­не и да­де съ­вет – ка­к­во да на­п­ра­вя. Ока­за се, че за­ви­с­т­ли­ви ко­ле­ги ми кра­де­ли кли­ен­ти­те, а ня­кои от тях пре­ди ра­бо­те­ха за мен. Ос­вен то­ва имах на­п­ра­ве­на ма­гия – да не ми вър­ви в би­з­не­са и да за­тъ­вам в дъл­го­ве. Та­ка си и бе­ше – имах кре­ди­ти, ко­и­то ня­мах как да пла­тя. Ма­ри­нов ми на­п­ра­ви ня­кол­ко се­ан­са, за­ре­ди ме енер­гий­но и ме из­чи­с­ти от на­пре­же­ни­е­то, в ко­е­то бях. По­мо­г­на и да ми се нор­ма­ли­зи­ра кръ­в­но­то. Се­га, ко­га­то имам ня­ка­къв про­б­лем, че­с­то му се оба­ж­дам и той ми да­ва съ­ве­ти за би­з­не­са.”

Гер­га­на и Пе­тър Или­е­ви, ро­ди­те­ли: “Оти­до­х­ме за пръв път при фе­но­ме­на Ма­ри­нов пре­ди 4-5 го­ди­ни, за­що­то има­х­ме про­б­ле­ми със си­на ни. Той бе­ше на 15 го­ди­ни и  по­с­то­ян­но има­ше про­б­ле­ми в учи­ли­ще. През ден ба­ща му хо­де­ше при ди­ре­к­то­ра. Бе­ше ни ка­з­вал, че пу­ши тре­ва, но не сме си и по­ми­с­ля­ли, че не е са­мо то­ва. Ока­за се, че взе­мал и твър­ди на­р­ко­ти­ци. След то­ва се из­не­се при ня­ка­къв при­я­тел, ко­го­то не по­з­на­ва­х­ме и не се при­би­ра­ше с дни вкъ­щи, а ко­га­то си ид­ва­ше, ни из­ну­д­ва­ше, да му да­ва­ме па­ри. Кол­ко без­сън­ни но­щи сме пре­ка­ра­ли с ба­ща му, чу­дей­ки се къ­де е и да­ли е до­б­ре. До­б­ре, че по­не от вре­ме на вре­ме се оба­ж­да­ше и зна­е­х­ме, че е жив. На­п­ра­во се бя­х­ме от­ча­я­ли за не­го. Ве­д­нъж, ко­га­то се при­б­ра, го ка­чи­х­ме на­си­ла в ко­ла­та и оти­до­х­ме при Ма­ри­нов. Той ве­д­на­га го из­чи­с­ти от не­га­ти­в­но­то вли­я­ние. Во­де­х­ме го на се­ан­си вся­ка се­д­ми­ца, до­ка­то за­по­ч­на да се оп­ра­вя. След ня­кол­ко ме­се­ца си­нът ни спря да взе­ма на­р­ко­ти­ци и си оп­ра­ви оцен­ки­те в учи­ли­ще. Фе­но­ме­нът Ма­ри­нов вър­на мом­че­то ни от­но­во към жи­во­та, за ко­е­то ще сме му бла­го­дар­ни цял жи­вот. Се­га си­нът ни е ре­шил да кан­ди­да­т­с­т­ва за сту­дент и до­й­до­х­ме пак при Ма­ри­нов за съ­вет.”

Ме­ли­на Спа­со­ва, без­ра­бо­т­на: “Ви­дях ста­тия за фе­но­ме­на Ма­ри­нов, в ко­я­то пи­ше­ше, че по­ма­га при на­пи­ка­ва­не. Мо­я­та дъ­ще­ри­ч­ка е ве­че на 6 го­дин­ки и има­ше то­зи про­б­лем от из­ве­с­т­но вре­ме. Вся­ка су­т­рин ста­ва­ше мо­к­ра. Оба­дих се и оти­дох. Пър­во на­п­ра­ви­х­ме 5 по­ре­д­ни се­ан­са, в ко­и­то той й въз­дей­с­т­ва с ръ­це­те си от раз­с­то­я­ние. Хо­ди­х­ме още два пъ­ти при не­го и не знам как то­ч­но ста­на, но дъ­ще­ри­ч­ка­та ми спря да се на­пи­ш­к­ва. Без­к­рай­но бла­го­дар­на съм на то­зи чо­век, че по­мо­г­на на де­те­то ми!”

От ня­кол­ко дни фе­но­ме­нът Ма­ри­нов при­е­ма па­ци­ен­ти и хо­ра с про­б­ле­ми и в град Бал­чик. Въз­дей­с­т­ви­е­то вър­ху па­ци­ен­та ста­ва ка­к­то с ли­чен кон­такт, та­ка и чрез съ­в­ре­мен­ни­те ин­тер­нет-те­х­но­ло­гии.

/NDT/