“Деца на света” от Стефан Цанев – на балчишка сцена
Jul 17th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ИЗКУСТВО
Гергана Христова, Стефан Мавродиев, Доротея Тончева – поклон пред балчишката публика след изиграната пиеса “Деца на света” от Стефан Цанев. Фото: М. КОСТОВА
През миналата седмица бях много тъжна. Като всички, които гледаха на сцената на ч-ще „П.Хилендарски” Балчик „тъжната комедия” на Стефан Цанев „Деца на света”. Невероятното превъплъщение на популярните актьори Доротея Тончева, /на която е посветена пиесата/, на Стефан Мавродиев и младата Гергана Христова, просълзиха редовната лятна театрална публика. Тежко и въздействащо се повтаряше като рефрен на отегчителна песен, че магистралата ще дойде до родното село и животът ще стане по-богат и хубав. Магистралата като олицетворение на надеждата, измислена от някой друг, за потъващите в меланхолия стари родители, които сами се мъчат да „изплуват”като влагат всичките си средства и малко останала амбиция във възстановяването на старото родово кафене. И то е направено. Модерно, според нашенските стандарти. И никой не минава покрай него. Може би, когато магистралата стигне до него. Може би, когато децата се върнат и влеят живот в самотата на двамата старци, които отчаяно броят дните от Великден до Коледа и от Коледа до Великден, като се надяват, че ще видят отдавна забягналите като кучета от родината си „деца на света”.
Единствено старият лаптоп, купен „втора ръка”, носи живинка в потискащата атмосфера на този забравен от децата дом. Децата, които са си намерили дом далеч в чужбина, чиято родина е там, където им е добре. Самият автор казва, че няма с какво да върне трите си дъщери в България, защото в нея няма перспектива за тях. Всяко българско семейство има деца „навън” и страда за тях. И страданието е всеки ден, всеки час, всяка минута. Когато на сцената се разплака на финала и ненадминатата Доротея Тончева, видях, че до мен плаче режисьорът Иван Първанов, председателят на читалището Станка Ганчева, местната самодейна актриса Татяна Ненкова и много още познати и непознати, вникнали в ролите на актьорите, изплакали своята мъка по децата си невъзвръщенци, разбрали посланието на автора: „Пиесата „Деца на света” е напълно съвременна и много жестока. Тя е за най-страшното, за това как България не заслужава и губи децата си…Най-младите, най-свестните, най-умните заминават. А тези, които остават, страдат и завиждат.”
По повод премиерата в Младежкия театър в София режисьорът Красимир Спасов казва за главните герои – „Захвърлени в безвремието на своите старини, на кръстопътя на нищото, те са по-сами от всякога.” Кой да ги успокои – „жрицата на любовта” ли? Детската учителка, изхвърлена от българската реалност на магистралата, защото кого да учи и възпитава – децата, които ги няма в България или тези, които никога няма да се родят като българчета. Кой да ги успокои? Политиците, които обещават и както е известно на всички, лъжат. С тази лъжа трагичното е, че много хора умират. Както и героят на Ст.Мавродиев. Лошото е, че авторът ни убеждава, че и ние ще умрем с лъжата, че живеем в хубава страна, сред красива природа, в която всичко ще се оправи, но без децата ни.
Маруся КОСТОВА