Откриване на изложба на Група “Девет+”                    Фото. Balchik.com

Бал­чи­ш­ки­ят храм на из­ку­с­т­во­то – Ху­до­же­с­т­ве­на­та га­ле­рия – и то­ва ля­то на­си­ти про­г­ра­ма­та си /ед­но­в­ре­мен­но с ве­ли­ко­ле­п­ни­те фе­с­ти­ва­ли, кон­цер­ти и най-раз­но­о­б­ра­з­ни му­зи­кал­ни изя­ви, про­ве­ж­да­ни в чи­та­ли­ще­то и в „Дво­ре­ца”/ с мно­го и ин­те­ре­с­ни про­я­ви – еже­го­д­ния и ве­че 22-го­ди­шен „Про­цес –Про­с­т­ран­с­т­во”, про­ве­ден не­с­тан­дар­т­но с из­ло­ж­би и пър­фор­мън­си; из­ло­ж­ба на ста­на­лия тра­ди­ци­о­нен пле­нер „Ев­ро­пей­с­ки хо­ри­зон­ти”; ли­ч­ни из­ло­ж­би /ка­то та­зи на мла­дия бал­чи­ш­ки ху­до­ж­ник Ге­на­ди Га­в­ра­и­лов/; ко­ле­к­ти­в­на из­ло­ж­ба на „Гру­па 9+” и вси­ч­ко то­ва с офи­ци­ал­но от­к­ри­ва­не и за­к­ри­ва­не, с тър­же­с­т­ва, му­зи­ка и скром­но при­съ­с­т­вие от бал­чи­к­лии, яв­но раз­д­во­е­ни ме­ж­ду му­зи­ка­та и кар­ти­ни­те.

В за­ли­те на га­ле­ри­я­та все още са из­ло­же­ни пла­т­на­та от ме­ж­ду­на­ро­д­ния пле­нер „Ев­ро­пей­с­ки хо­ри­зон­ти” /с ор­га­ни­за­тор бал­чи­ш­кия ху­до­ж­ник Ва­лен­тин Шал­тев/, в кой­то та­зи го­ди­на уча­с­т­ва­ха твор­ци от Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния, Ру­сия, Да­ния, Ан­г­лия. Из­ло­ж­ба­та от те­х­ни­те твор­би, вдъ­х­но­ве­ни от кра­со­та­та на бал­чи­ш­ко­то край­б­ре­жие, раз­к­ри­ва бо­га­т­с­т­во от ху­до­же­с­т­ве­ни хрум­ва­ния, раз­но­о­б­ра­зие на ес­те­ти­че­с­ки­те вну­ше­ния, ек­с­пе­ри­мен­та­тор­с­кия дух на ху­до­ж­ни­ци­те, ко­и­то ви­ж­дат и усе­щат уни­кал­но­ст­та на при­ро­да­та по раз­ли­чен на­чин, но яв­но при­те­жа­ват ос­т­ра чу­в­с­т­ви­тел­ност към нея.

За­с­лу­жа­ват осо­бе­но вни­ма­ние и дър­во­ре­з­би­те на ху­до­ж­ни­ци­те от „Гру­па 9+”, обе­ди­не­ни от про­е­к­та „Сво­бо­да­та.net”. Три по­ко­ле­ния твор­ци: Ге­ор­ги Ве­ли­ков, Ди­ми­тър Ми­т­ков, Ев­ге­ний Гри­го­ров, Ро­берт Ца­нов, Ми­тьо Ми­тев, Иван Ушев, Ге­ор­ги Ми­тев, Сто­ян Сти­ли­я­нов, Йор­дан Йор­да­нов, Мар­га­рит Гьор­чев, из­по­вя­д­ва­щи не­с­тан­дар­т­ни идеи и по­л­з­ва­щи ино­ва­ци­он­ни те­х­ни­ки, де­мон­с­т­ри­рат как чрез ма­те­ри­ал­ния фа­к­тор, в слу­чая най-че­с­то дър­во­то, мо­гат да се от­п­ра­вят ак­ту­ал­ни ду­хо­в­ни по­с­ла­ния. За сво­бо­да­та! „Чо­ве­ш­ко­то би­тие е из­ця­ло из­тъ­ка­но от по­ри­ви към сво­бо­да­та…Сво­бо­да­та е тър­се­не­то, пъ­ту­ва­не­то, лу­та­не­то, от­ча­я­ни­е­то и на­де­ж­да­та, уни­ни­е­то и ек­зал­та­ци­я­та, по­ле­тът и па­де­ни­е­то, иде­я­та и въз­мо­ж­на­та не­въз­мо­ж­ност за ре­а­ли­зи­ра­не­то и, на­ли­ч­но­ст­та и ли­п­са­та. Вси­ч­ко­то и ни­що­то! Сво­бо­да­та е иде­я­та за сво­бо­да и ни­що по­ве­че.” – се ка­з­ва в ек­с­по­зе­то към из­ло­ж­ба­та от ве­ли­ко­ле­п­ни­те им твор­би.

Бал­чи­ш­ки­те це­ни­те­ли и лю­би­те­ли на жи­во­пи­с­та, на стой­но­с­т­ни­те кар­ти­ни, по­лу­чи­ха един ве­ли­ко­ле­пен по­да­рък. Въз­мо­ж­но­ст­та да раз­г­ле­дат пъ­ту­ва­ща­та из­ло­ж­ба от 24 пла­т­на на един от кла­си­ци­те на изо­б­ра­зи­тел­но­то из­ку­с­т­во /от 70-те го­ди­ни/, съ­з­дал твор­би на ка­ва­ле­т­на­та жи­во­пис – по­р­т­ре­ти, го­ло тя­ло, на­тюр­мор­ти. Да по­чу­в­с­т­ват не­пре­хо­д­на­та кра­со­та на твор­би с не­по­в­то­рим стил. Бла­го­ро­ден е же­с­тът на съ­п­ру­га­та на по­чи­на­лия пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни ут­вър­ден бъл­гар­с­ки ху­до­ж­ник То­ма Три­фо­но­в­с­ки. Не­го­ви кар­ти­ни мо­гат да се ви­дят в НХГ, в СГХГ, във вси­ч­ки га­ле­рии у нас, в му­зе­и­те в Же­не­ва, Хам­бург, Пу­ш­кин­с­кия му­зей, в ча­с­т­ни ко­ле­к­ции, във вси­ч­ки стра­ни в Ев­ро­па, в Еги­пет, В Ав­с­т­ра­лия, Ка­на­да и САЩ.

Из­ло­же­ни­те в на­ша­та га­ле­рия 24 пла­т­на са при­те­жа­ние на се­мей­с­т­во­то, дру­ги са пре­до­с­та­ве­ни от Офе­лия Пе­т­ро­ва, съ­п­ру­га­та на го­ле­мия бъл­гар­с­ки пи­са­тел Ивай­ло Пе­т­ров и от ХГ До­б­рич. Пре­к­ра­с­ни­те кар­ти­ни, в то­п­ли чер­ве­ни то­нал­но­с­ти, ня­кои в еле­ган­т­но сту­де­но си­во, си­ньо и зе­ле­но, раз­к­ри­ват яр­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност на тво­рец със со­б­с­т­вен, из­ра­бо­тен стил, кой­то мо­же да се ха­ра­к­те­ри­зи­ра ка­то „ли­ч­на ико­но­г­ра­фия”, ка­к­то се из­ра­зя­ва из­ве­с­т­ни­ят и мно­го по­пу­ля­рен в Бал­чик из­ку­с­т­во­вед Ди­ми­тър Гро­з­да­нов. Ана­ли­зи­рай­ки твор­че­с­т­во­то му, той из­тъ­к­ва, че пла­т­на­та на То­ма Три­фо­но­в­с­ки са ес­те­ти­че­с­ки за­ре­де­ни та­ка, че го­ли­те те­ла и по­р­т­ре­ти­те из­г­ле­ж­дат ка­то ико­ни. На­вяр­но за­що­то ху­до­ж­ни­кът е на­ме­рил и ус­то­я­вал хар­мо­ни­я­та…

Хар­мо­ни­я­та! Кол­ко по-по­но­сим и по-ху­бав би бил жи­во­тът ни, ако до­с­ти­га­х­ме до хар­мо­ни­я­та. Ако ус­пя­ва­х­ме да я по­с­ти­г­нем и ре­а­ли­зи­ра­ме, не са­мо в из­ку­с­т­во­то, но и в би­ти­е­то, в об­ще­с­т­во­то, в по­ли­ти­ка­та. Ако по­ла­га­х­ме по­ве­че уси­лия за нея. И за тол­ко­ва още дру­ги, но мно­го ва­ж­ни не­ща.

А та­зи из­ло­ж­ба, с твор­би на То­ма Три­фо­но­в­с­ки, бе­ше ори­ги­нал­но за­ми­с­ле­на – с въ­ве­ж­да­ща ат­мо­с­фе­ра, с жи­во из­пъл­не­ние на мо­дер­на му­зи­ка от сму­г­ла де­вой­ка с ки­та­ра пред вхо­да на га­ле­ри­я­та, от­къ­де­то пей­за­жът при­в­ли­ча­ше с по­тъ­ва­що­то в мо­ре­то за­ля­з­ва­що слън­це, с де­ко­ра­ти­в­ни­те аро­ма­т­ни фа­к­ли, с шан­со­ни­те на Едит Пи­аф въ­т­ре в га­ле­ри­я­та, с ме­ло­ди­и­те от пи­а­но­то, с ча­ша бя­ло и чер­ве­но ви­но пред оча­ро­ва­тел­ни­те по­р­т­ре­ти от пла­тан­та…Дре­в­ни­те зна­ци на чо­ве­ш­ко­то би­тие в сим­би­о­за с го­ля­мо­то, не­пре­хо­д­но­то, на­ре­че­но из­ку­с­т­во.

Мария АНДРЕЕВА