Отечество любезно, как хубаво си ти!
Nov 1st, 2010 | От Marusia | Category: ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНАПрекрасната ни страна, с хубости омайни, с героичното си минало и природни феномени винаги ще ни примамва и зове да тръгваме на път. Така ще я обичаме и ценим още повече.
Копривщица отдавна ни привличаше – гушнала се в красивата долина на р.Тополница в Средногорието, с богатото си историческо минало, с борческия си свободолюбив дух – едно достойно българско гнездо. Пленява ни със своето старо културно наследство като просветен и революционен център. С голямо вълнение стъпихме на Калъчевия мост, където въстаникът Георги Тиханек пуква първата пушка на Априлското въстание, а камбаните на старата църква първи оповестяват началото на Априлската епопея. Копривщица е люлка на храбри и самоотвержени защитници на българския дух и народност, „Кървавото” писмо на Тодор Каблешков до Бенковски ще вълнува всяко българско сърце.
Къщите в Копривщица са паметници от епохата на Възраждането. Градът дава на България много просветни дейци – Найден Геров, Йоаким Груев, Л.Каравелов, Д.Дебелянов, Т.Каблешков. Тук има най-много къщи-музеи: Ослековата къща ни впечатли със старите си стенописи, Каблешковата с разкошния красив таван и вълнуващата беседа на уредничката, Дебеляновата с Паметника на майката, а Марковата къща я наричат „дантелената”. Поклонихме се пред гроба на Д.Дебелянов в двора на църквата.
Изказахме голяма благодарност на уредниците на музеите, тъй като ни направиха голям жест – отвориха заради нас къщите с един час по-рано от работното им време. Зарадваха се като им подарихме книгата на Р.Мирков „Кървавата бразда на Добруджа”.
Едва ли има българин, който да подмине подбалканските градчета Сопот, Карлово и Калофер, без да посети с вълнение и гордост родните къщи на най-великите българи – Вазов, Левски, Ботев.
Град Сопот има хилядолетна история. Посетихме къщата-музей на патриарха на българската литература Иван Вазов. В двора се намира чешмата и черквицата, както и музейният кът „Радино училище”. Близо до града са останките на средновековната крепост „Аневско кале”. Над града е разположен манастирът „Св.Спас”, посетихме го с вълнение и запалихме по свещичка за Дякона, а по пътя за тази светиня видяхме и Дядо Стояновата воденица, описана в романа „Под игото”.
Пътувахме към Карлово и се вълнувахме, че ще се докоснем до родното място на безсмъртния национален герой – Апостола на свободата В.Левски. Посетихме къщата-музей с паметника на баба Гина, храма „Всички български светии”, видяхме косите на Левски.
Заредени с патриотични чувства и национална гордост се отправихме към Калофер, носещ името на Калифер войвода и разположен в подножието на връх Ботев. От епохата на Възраждането са запазени каменните мостове над Тунджа, черквите „Св.Архангел Михаил”, „Св.Богородица” и Девическия манастир. Мемориалният комплекс „Хр.Ботев” е в родната къща на гениалния поет-революционер.
В нашата екскурзия включихме и град Казанлък – център на Розовата долина и Долината на тракийските владетели. Родно място на Димитър Чорбаджийски – Чудомир, на Дечко Узунов, Иван Милев, Ненко Балкански, Петко Стайнов, Емануил Манолов и др. Казанлък е известен като града на стоте художници и на „тримата тенори” на палитрата Д.Узунов, Ив.Милев и Н.Балкански.
От далечно и найнствено време в тази долина са разкрити 20 могили, от които най-голям интерес представлява Голямата косматка – столицата Севтополис се е намирала само на няколко километра от могилата. В нея е намерен гробът на Севт ІІІ, великият цар на Одриското царство. В Казанлъшката гробница е погребан тракийският цар Ройгос, синът на Севт ІІІ. От страниците на вестника изказваме благодарност на Георги Горчев, който ни направи такъв хубав маршрут /красивата и величествена гледка от Беклемето ще помним завинаги/. Благодарност към Симеон Николов, който осигури книгите „Кървавата бразда на Добруджа”, които подарихме в Копривщица и на Пантеона в град Котел. От името на всички екскурзианти благодарим на шофьора Севдула Рамисов от фирма „Ен Тур” – прекрасен човек, внимателен, толерантен, добър професионалист.
Екскурзията посветихме на 1 октомври – Международен ден на възрастните хора.
Тодорка ХАРИЗАНОВА
Председател на клуб „Здраве”