Една година отлетя

като водата в буйната река,

без Генчо – колегата, приятеля,

другаря, съпруга, бащата

и …. учителя !

И вместо тук сред нас да е,

като че никога не е живял,

по пътя с нас не е вървял,

не е работил, ни говорил,

не се е смял, не е мечтал,

не е унивал и сънувал.

Какви повратности житейски,

но Господ тъй устроил е света,

човекът да се ражда и умира,

усещайки, че е загубил вече своята сила.

Да не досаждаме на никого –

така е с всички хора.

Остава само спомен да повява

и в сънищата мъртви да явява,

с онази нишка тънка и прозрачна,

да свързва ни, когато ни е мрачно.

И днес, когато сме се тук събрали,

да поменем човекът – Генчо,

с голямото сърце, че не живя напразно

тука на Земята. И ще го помним винаги

с усмихнатото му лице.

Покой на душата

и мир на праха му.

Сведете челата!

Пенка ДИМИТРОВА