2013 г. – го­ре­що, не­с­по­кой­но, бур­но, на­пре­г­на­то и в съ­що­то вре­ме мно­го ус­ми­х­на­то фе­с­ти­вал­но ля­то

Жи­те­ли и го­с­ти на гра­да от 21 до 28 юни се на­с­ла­ж­да­ват на пре­к­ра­с­ни­те уча­с­т­ни­ци в Ме­ж­ду­на­ро­д­ния фе­с­ти­вал-кон­курс „Ус­ми­в­ки­те на мо­ре­то”. Един пра­з­ник на де­т­с­ко­то твор­че­с­т­во, ко­я­то ве­че два­на­де­се­та го­ди­на, от не­го­во­то съ­з­да­ва­не до се­га, ни из­не­на­д­ва. Та­зи го­ди­на е с но­ва кон­кур­с­на про­г­ра­ма – цирк, ес­т­ра­ден и на­ро­ден во­кал, ма­с­тер­к­лас по бъл­гар­с­ки тан­ци, ак­ро­ба­ти­ка, во­кал и ин­с­т­ру­мен­та­лен жанр.

Оби­чам то­зи фе­с­ти­вал и се ра­д­вам, че от­но­во се слу­ч­ва. Свър­зан е с един спо­мен от мо­я­та про­фе­си­о­нал­на ка­ри­е­ра, ко­га­то с де­ца­та от Де­т­с­ко те­а­т­рал­но сту­дио „Зве­з­ди­ца” от ве­че не­съ­ще­с­т­ву­ва­що­то ОУ „Сте­фан Ка­ра­джа”, с. Стра­жи­ца, по­лу­чи­х­ме пра­во да се при­съ­е­ди­ним към ше­с­т­ви­е­то на пър­во­то из­да­ние на фе­с­ти­ва­ла. Се­га те­зи де­ца са ста­на­ли ро­ди­те­ли и съм убе­де­на, че си спом­нят за пре­к­ра­с­ни­те уче­ни­че­с­ки дни и уча­с­ти­е­то във фе­с­ти­ва­ла „Ус­ми­в­ки­те на мо­ре­то”.

Гле­дай­ки из­пъл­не­ни­е­то на част от уча­с­т­ни­ци­те при от­к­ри­ва­не­то на та­з­го­ди­ш­ния фе­с­ти­вал си ми­с­лех, че зад вся­ко де­т­с­ко из­пъл­не­ние стои мно­го труд, же­ла­ние, твор­че­с­т­во, ам­би­ция, пре­ци­з­ност, сте­г­на­тост, ор­га­ни­зи­ра­ност и ди­с­ци­п­ли­на.

Са­ми­ят фе­с­ти­вал, ма­кар че та­зи го­ди­на е с фор­мат от 370 де­ца, има не­ве­ро­я­тен дух и чо­век не мо­же да не го усе­ти. Уча­с­т­ват де­ца от Бъл­га­рия (са­мо 6 ин­ди­ви­ду­ал­ни из­пъл­ни­те­ли), Ру­сия, Ук­рай­на, Мол­до­ва, Бе­ла­рус, Ка­за­х­с­тан, Ла­т­вия, Ру­мъ­ния.

Въз­хи­ща­вам се на ори­ги­нал­ни­те ко­с­тю­ми и хо­ре­о­г­ра­фия, сце­ни­ч­но­то по­ве­де­ние и май­с­тор­с­ко­то из­пъл­не­ние.  Ко­га­то се за­пя пе­сен­та „Ед­на бъл­гар­с­ка ро­за”, вси­ч­ки око­ло мен съ­що за­пя­ха. Вся­ко из­пъл­не­ние бе бур­но ап­ло­ди­ра­но. Те­ж­ко бе­ше на при­съ­с­т­ва­щи­те, че ня­ма къ­де да се скри­ят от па­ле­щи­те лъ­чи на слън­це­то, но все­ки в край­на сме­т­ка си на­ме­ри мя­с­то, за да гле­да още и още из­пъл­не­ния. Кон­цер­тът мо­же­ше да бъ­де по-къ­с­но ве­чер­та, ко­га­то е по-бла­го­п­ри­я­т­но вре­ме­то. До за­к­ри­ва­не­то на фе­с­ти­ва­ла ще има мно­го из­не­на­ди и при­я­т­ни емо­ции. Из­ку­с­т­во­то ня­ма гра­ни­ци. То сбли­жа­ва хо­ра­та и е по­с­ла­ник на ми­ра и сво­бо­да­та – е убе­де­на ге­не­рал­ни­ят ди­ре­к­тор на фе­с­ти­ва­ла На­та­лия Ни­ки­тен­ко. По­же­ла­вам на вси­ч­ки уча­с­т­ни­ци, на вси­ч­ки гру­пи и на се­мей­с­т­во Ко­со­в­с­ки, из­пъл­ни­тел­ни ди­ре­к­то­ри на фе­с­ти­ва­ла по­л­зо­т­вор­на ра­бо­та. Ще оча­к­ва­ме с не­тър­пе­ние га­ла кон­цер­та и на­г­ра­ж­да­ва­не­то на ла­у­ре­а­ти­те.

Стела Дакова СТОЯНОВА