Писателката Марина Константинова.

/Фото: Ю. Христова/

На 20 юни 2013 г. до­б­ри­ч­лий­ка­та Ма­ри­на Кон­с­тан­ти­но­ва ни раз­к­ри тай­на­та на ду­ма­та „Лю­бов” ка­то ни по­ка­за по про­ни­к­но­вен на­чин как лю­бо­в­та при­съ­с­т­ва в жи­во­та ни. В цен­тъ­ра на не­й­на­та кни­га „Бе­ли­ят град” не стои Бал­чик и не­го­ва­та ис­то­рия, а мо­мен­ти от лю­бо­в­ни­те пре­жи­вя­ва­ния на кра­ли­ца Ма­рия Ру­мън­с­ка, ко­я­то ав­тор­ка­та на­ри­ча „най-ро­ман­ти­ч­на­та вла­де­тел­ка на ХХ век”. Раз­би­ра се, ка­то ис­тин­с­ки до­б­ру­джа­нец и бъл­га­рин, имам мно­го ре­зер­ви към то­ва твър­де­ние за те­ро­ри­с­ти­ч­на­та за­во­е­ва­тел­ка и хи­т­ра ди­п­ло­ма­т­ка.

От­да­в­на „Ти­хо­то гне­з­до” на бал­чи­ш­кия дво­рец не е има­ло тол­ко­ва го­с­ти, съ­б­ра­ли се да по­з­д­ра­вят пи­са­тел­ка­та Ма­ри­на Кон­с­тан­ти­но­ва за две­го­ди­ш­ния и труд – Са­шо Се­ра­фи­мов, Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва, Га­лин Ни­ки­фо­ров, д-р Кре­ме­на Ми­те­ва, Дра­го­мил Ге­ор­ги­ев, Гин­ка Ди­мо­ва, но­ви­ят ди­ре­к­тор на Кул­ту­рен цен­тър „Дво­ре­ца”- Же­ня Ми­хай­ло­ва, чле­но­ве на бал­чи­ш­кия ли­те­ра­ту­рен клуб „Й.Кръ­ч­ма­ров”, при­я­те­ли на пи­са­тел­ка­та и по­чи­та­те­ли на не­й­но­то сло­во.

Д-р Кр.Ми­те­ва, С.Се­ра­фи­мов и Др.Ге­ор­ги­ев ни обя­с­ни­ха кои са стой­но­с­т­ни­те ка­че­с­т­ва на ед­на по­за­б­ра­ве­на ро­ман­ти­ка. В на­ча­ло­то на вся­ка но­ва по­д­част на кни­га­та /об­що три ча­с­ти и два епи­ло­га/за­по­ч­ва с ми­с­ли­те и сти­хо­ве­те на Ма­ри­на Кон­с­тан­ти­но­ва, ко­я­то вли­за в ари­с­то­к­ра­ти­чен ди­а­лог със се­бе си, ди­а­лог ме­ж­ду по­е­та и бе­ле­т­ри­с­та. Вси­ч­ко по­чу­в­с­т­ва­но е на­пи­са­но про­ни­к­но­ве­но. Не­ща­та от жи­во­та на кра­ли­ца­та са про­ве­ре­ни в ис­то­ри­че­с­кия ар­хив. Пре­да­де­ни са с го­ля­ма до­за ро­ман­ти­зъм, с ло­в­ко про­фе­си­о­нал­но за­о­би­ка­ля­не на ис­то­ри­че­с­ка­та дей­с­т­ви­тел­ност и не­й­ни­те ко­вар­ни ка­па­ни. Вси­ч­ко, съ­т­во­ре­но от ав­тор­ка­та, е при­д­ру­же­но с въз­торг, пре­к­ло­не­ние пред ис­ти­на­та, все­о­п­ро­ща­ва­ща лю­бов, въз­х­ва­ла и из­га­ря­ща пе­чал, за­ше­ме­тя­ва­щи из­во­ди и кон­с­та­та­ции. Тя спо­де­ля с нас: „След те­бе вси­ч­ко вре­мен­но ще из­го­ри и тлен­но­то ще се ли­ши от сми­съл…”

Да не за­б­ра­вим, че тя ми­с­ле­но е пъ­ту­ва­ла за­е­д­но със сво­я­та ху­до­же­с­т­ве­на ге­ро­и­ня до раз­ли­ч­ни га­ле­рии на из­ку­с­т­ва­та, кон­цер­ти, спе­к­та­к­ли, би­ли са за­е­д­но сред при­ро­да­та, за­о­би­ко­ле­ни от мно­го цве­тя и све­т­ли­на, ид­ва­щи от раз­ли­ч­ни съ­че­та­ния и не­из­б­ро­и­ми ню­ан­си.   Ала най-ис­тин­с­ки са чу­в­с­т­ва­та в Бал­чик, в „Ти­хо­то гне­з­до”, с ав­то­ри­те­т­но­то ис­то­ри­че­с­ко при­съ­с­т­вие на ита­ли­ан­с­ки­те ка­ме­но­дел­ци Ау­го­с­ти­но и Аме­ри­го, на гра­ди­на­ря швей­ца­рец от ев­рей­с­ки про­из­ход Жю­ли­ен и на­с­ле­д­ни­ка му Гу­д­ман,гле­да­ч­ка­та Зи­ки, обо­б­ще­ния ху­до­же­с­т­вен ге­рой – еги­п­тя­ни­на Али, се­с­т­ра и Дю­ки, за да ста­нем съ­п­ри­ча­с­т­ни на ду­ми­те: „Оти­вам си, но пак се при­б­ли­жа­вам и стъ­пи­ла съм в две­те из­ме­ре­ния.”

Та­ка се по­чу­в­с­т­ва Ма­ри­на Кон­с­тан­ти­но­ва, ко­га­то и про­че­то­ха по­з­д­ра­ви­те­лен ад­рес от кме­та на гр.До­б­рич Де­те­ли­на Ни­ко­ло­ва. Вяр­вам, че в то­зи мо­мент вси­ч­ки бя­х­ме здра­во стъ­пи­ли на зе­мя­та, за­що­то ако си от­де­лим кра­ка­та от нея, ста­ва стра­ш­но. Ма­кар че „Ля­то­то на лю­бо­в­та е за­га­дъ­ч­но, кра­си­во, не­по­в­то­ри­мо…” За­що­то вси­ч­ко на Зе­мя­та е с на­ча­ло тво­ре­ца Бог, а ние, хо­ра­та, сме са­мо съ­зи­да­те­ли.

Георги ЙОВЧЕВ