Ис­ка се мно­го мал­ко, за да сто­п­лиш не­чие сър­це, да на­ка­раш ня­ко­го да се чу­в­с­т­ва ща­с­т­лив от то­ва, че жи­вее, че е не­об­хо­дим въ­п­ре­ки въз­ра­ст­та.

На­вяр­но та­зи жи­тей­с­ка фи­ло­со­фия г.н То­дор Ге­ор­ги­ев, кмет на с. Гур­ко­во е раз­б­рал до­б­ре.По по­вод Ме­ж­ду­на­ро­д­ния ден на въз­ра­с­т­ни­те хо­ра- 1 ок­том­в­ри, той ор­га­ни­зи­ра мно­го ми­ло тър­же­с­т­во в на­пъл­но ре­мон­ти­ра­на, об­за­ве­де­на и об­но­ве­на сгра­да (би­в­шия уче­ни­че­с­ки стол).
Спо­де­лям на­пъл­но оно­ва, ко­е­то той ка­за в сво­е­то при­ве­т­с­т­ве­но сло­во.Ува­же­ни­е­то и гри­жа­та за въз­ра­с­т­ни­те хо­ра не се за­к­лю­ча­ва в един ден, а тя тря­б­ва да е по­с­то­ян­на, ка­к­то от стра­на на об­ще­с­т­во­то и дър­жа­ва­та, та­ка и от все­ки от­де­лен чо­век.На­т­ру­па­ни­ят жи­з­нен опит мо­же да се из­по­л­з­ва за въз­пи­та­ни­е­то на мла­ди­те хо­ра, за съ­х­ра­ня­ва­не на ро­до­лю­би­ви­те бъл­гар­с­ки тра­ди­ции въз­пя­ти в на­ро­д­ни­те пе­с­ни, при­ка­з­ки, ле­ген­ди.
Ду­ми­те, с ко­и­то пре­д­се­да­тел­ка­та на пен­си­о­нер­с­кия клуб „Не­у­вя­х­ва­ща мла­дост” го­с­по­жа Ата­на­с­ка Ав­ра­мо­ва от­к­ри пра­з­ни­ка раз­въл­ну­ва вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи.

Пъл­на ко­ш­ни­ца с есен­ни да­ро­ве по­лу­чи кме­та от ръ­ко­во­д­с­т­во­то на клу­ба, в знак на бла­го­дар­ност за про­я­ве­но­то вни­ма­ние и ка­то до­ка­за­тел­с­т­во, че есен­та ид­ва в жи­во­та на чо­век, за да на­по­м­ни за из­ми­на­ли­те го­ди­ни, но тя е и пра­з­ник на тру­до­лю­би­е­то на сел­с­кия тру­же­ник, си­ла­та на не­го­ви­ят дух.
Там, къ­де­то ду­ми­те свър­ш­ват ид­ва ху­ба­ва­та му­зи­ка. Из­пъл­не­ни­е­то на на­ро­д­на пе­сен от г-жа Йор­дан­ка Сан­де­ва бе при­я­т­на из­не­на­да. Ве­се­ла­та ху­мо­ри­с­ти­ч­на на­ро­д­на пе­сен из­пъл­не­на от г-жа Ма­рий­ка Ге­ор­ги­е­ва по­в­ди­г­на гра­ду­са на на­с­т­ро­е­ни­е­то. Есен­ния дъжд, кой­то ва­ле­ше на­вън ми про­з­ву­ча ка­то бла­го­с­ло­вия за до­б­ри­те идеи на кме­т­с­ка­та уп­ра­ва. Аз из­пи­тах ог­ром­но въл­не­ние, че съм от­но­во сред те­зи хо­ра за­що­то с. Гур­ко­во за­е­ма спе­ци­ал­но мя­с­то в ли­чен и про­фе­си­о­на­лен план.
Же­лая на вси­ч­ки да бъ­дат жи­ви и здра­ви, да по­с­ре­щат пре­ди­зи­ка­тел­с­т­ва­та на вре­ме­то все със съ­щи­ят мла­де­ж­ки ен­ту­си­а­зъм.

Стела Дакова