Вър­хо­в­ни­ят ка­са­ци­о­нен съд не до­пу­с­на до ка­са­ци­он­но раз­г­ле­ж­да­не жал­ба­та на ру­мън­с­ка­та гра­ж­дан­ка Йо­а­на М. Ап. сре­щу ре­ше­ни­е­то на До­б­ри­ч­ки­ят ок­ръ­жен съд да от­х­вър­ли ис­ко­ва­та й пре­тен­ция за уна­с­ле­дя­ва­не на двор­но мя­с­то и къ­ща в Бал­чик. С въ­п­ро­с­ния акт от 28.10.2009 г. До­б­ри­ч­ки­ят ок­ръ­жен съд ос­та­ви в си­ла ре­ше­ни­е­то на Бал­чи­ш­кия ра­йо­нен съд, кой­то на 24.04.2009 г. е от­х­вър­лил ка­то не­о­с­но­ва­тел­ни ис­ко­ве­те на Йо­а­на Ап. сре­щу Ми­ни­с­тер­с­т­во­то на Ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие и бла­го­у­с­т­рой­с­т­во­то, об­щи­на Бал­чик и Съ­ю­за на фил­мо­ви­те дей­ци за ус­та­но­вя­ва­не на пра­во­то й на со­б­с­т­ве­ност и за пре­да­ва­не вла­де­ни­е­то вър­ху не­д­ви­жи­мия имот.
Пре­с­цен­тъ­рът на До­б­ри­ч­кия ок­ръ­жен съд при­по­м­ня, че Йо­а­на Ап. твър­ди, че е на­с­ле­д­ник на би­в­шия ру­мън­с­ки ми­ни­с­тър на фи­нан­си­те Мир­ча Кан­чи­ков и се по­зо­ва на ре­с­ти­ту­ци­он­ния ефект. Кан­чи­ков е за­ку­пил през 1935 г. те­ре­на в Бал­чик, а през 1937 г. е по­с­т­ро­ил вър­ху не­го ви­ла на два ета­жа.
В жал­ба­та си до Вър­хо­в­ния ка­са­ци­о­нен съд Йо­а­на Ап. ос­пор­ва ка­то не­п­ра­вил­но и не­о­бо­с­но­ва­но въз­зи­в­но­то ре­ше­ние на До­б­ри­ч­кия ок­ръ­жен съд да ос­та­ви в си­ла ак­та на Бал­чи­ш­ния ра­йо­нен съд за от­х­вър­ля­не на пре­дя­ве­ния от ру­мън­с­ка­та гра­ж­дан­ка иск.
Три­ч­ле­нен съ­с­тав на Вър­хо­в­ния ка­са­ци­о­нен съд е пре­це­нил, че в съ­о­т­ве­т­с­т­вие със съ­де­б­на­та пра­к­ти­ка До­б­ри­ч­ки­ят ок­ръ­жен съд е при­ел, че ищ­ца­та не е на­с­ле­д­ник на Мир­ча Кан­чи­ков. Тя е та­ка­ва от VI-а сте­пен, а съ­г­ла­с­но дей­с­т­ва­щия у нас към да­та­та на смърт­та на на­с­ле­до­да­те­ля през 1959 г. За­ко­на за на­с­ле­д­с­т­во­то, не­го­ви на­с­ле­д­ни­ци са са­мо те­зи до IV-та сте­пен. Та­зи ре­да­к­ци­я­та на За­ко­на за на­с­ле­д­с­т­во­то се при­ла­га съ­г­ла­с­но Ко­де­к­са за ме­ж­ду­на­ро­д­но­то ча­с­т­но пра­во и ру­мън­с­кия За­кон от­но­с­но уре­гу­ли­ра­не на от­но­ше­ни­я­та на ча­с­т­но ме­ж­ду­на­ро­д­но пра­во. Вър­хо­в­ни­те ма­ги­с­т­ра­ти по­со­ч­ват съ­що, че евен­ту­ал­но­то про­ти­во­ре­чие ме­ж­ду ре­ше­ние на бъл­гар­с­ки съд и ре­ше­ние на ру­мън­с­ки съд по по­до­бен ка­зус не мо­же да да­де ос­но­ва­ние за до­пу­с­ка­не на ка­са­ци­он­но­то му об­жал­ва­не, тъй ка­то бъл­гар­с­ки­ят ВКС е ком­пе­тен­тен да уе­д­на­к­вя­ва пра­к­ти­ка­та са­мо на бъл­гар­с­ки­те съ­ди­ли­ща, но не и на съ­ди­ли­ща­та на дру­ги дър­жа­ви. „Не­за­ви­си­мо от гор­но­то, на­с­то­я­щи­ят съ­с­тав на ВКС счи­та, че не е на­ли­це про­ти­во­ре­чие по по­со­че­ния про­це­су­ал­но­п­ра­вен въ­п­рос, тъй ка­то на пра­к­ти­ка въз­зи­в­ни­ят съд е за­чел до­ка­за­тел­с­т­ве­но­то зна­че­ние на ак­то­ве­те за смърт, но е от­х­вър­лил ис­ка за со­б­с­т­ве­ност на дру­го ос­но­ва­ние – тъй ка­то ищ­ца­та ка­то ро­д­ни­на по съ­ре­б­ре­на ли­ния от VI-а сте­пен не е на­с­ле­д­ник на Мир­ча Кан­чи­ков съ­г­ла­с­но бъл­гар­с­кия За­кон за на­с­ле­д­с­т­во­то”, ко­мен­ти­рат вър­хо­в­ни­те съ­дии.Вър­хо­в­ни­ят ка­са­ци­о­нен съд е ос­та­вил без раз­г­ле­ж­да­не по­с­та­ве­ни­те от Йо­а­на Ап. пра­в­ни въ­п­ро­си за съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на ме­ж­ду­на­ро­д­ни до­го­во­ре­но­с­ти ме­ж­ду Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния, на ко­и­то да се по­зо­ва­ва съ­дът при ре­ша­ва­не на де­ло­то й. ВКС по­со­ч­ва, че те­зи въ­п­ро­си не са обу­с­ло­ви­ли пра­в­ни­те из­во­ди на До­б­ри­ч­кия ок­ръ­жен съд за не­о­с­но­ва­тел­ност на пре­дя­ве­ния от Йо­а­на Ап. иск.
Вър­хо­в­ни­ят ка­са­ци­о­нен съд е по­т­вър­дил и оп­ре­де­ле­ни­е­то на До­б­ри­ч­кия ок­ръ­жен съд от 10.11.2009 г., с ко­е­то ос­та­ви без раз­г­ле­ж­да­не по­да­де­на­та от Йо­а­на М. Апа­хи­дя­ну от Бу­ку­рещ, мол­ба за до­пъл­ва­не на ре­ше­ни­е­то му  по ис­ко­ва­та й пре­тен­ция.
С то­зи си акт въз­зи­в­ни­ят съд от­ка­за да до­пъл­ни мо­ти­ви­те на ре­ше­ни­е­то си ка­то ко­мен­ти­ра по­с­та­ве­ни­те от ру­мън­с­ка­та гра­ж­дан­ка въ­п­ро­си за спо­го­д­ба­та, уре­ж­да­ща  пра­во­то на со­б­с­т­ве­ност на бъл­гар­с­ки­те гра­ж­да­ни вър­ху имо­ти, на­ми­ра­щи се в Се­вер­на До­б­ру­джа и на ру­мън­с­ки гра­ж­да­ни, на­ми­ра­щи се в Юж­на До­б­ру­джа.
Вър­хо­в­ни­ят ка­са­ци­о­нен съд от­бе­ля­з­ва, че въз­зи­в­ни­ят съд е от­ка­зал да раз­г­ле­ж­да те­зи въ­п­ро­си, за­що­то е счел ис­ка на Йо­а­на Ап. за не­о­с­но­ва­те­лен по дру­га при­чи­на – че тя въ­о­б­ще не е на­с­ле­д­ник на би­в­шия со­б­с­т­ве­ник на имо­та.

Пре­с­цен­тъ­рът на До­б­ри­ч­кия ок­ръ­жен съд при­по­м­ня мо­ти­ви­те към ре­ше­ни­е­то на въз­зи­в­ния съд от 28.10.2009 г.: че за да бъ­дат ос­но­ва­тел­ни ре­с­ти­ту­ци­он­ни­те пре­тен­ции на Йо­а­на Ап., е не­об­хо­ди­мо ищ­ца­та да е на­с­ле­д­ник на ли­це, чий­то имот е бил на­ци­о­на­ли­зи­ран и то­ва е ста­на­ло без пра­в­но ос­но­ва­ние от дър­жа­ва­та, об­щи­ни и на­ро­д­ни съ­ве­ти в пе­ри­о­да 09.09.1944 г. – 1989 г., те са со­б­с­т­ве­ни­ци и в мо­мен­та, а имо­тът съ­ще­с­т­ву­ва ре­ал­но до раз­ме­ра, в кой­то е бил от­чу­ж­ден. На­с­ле­д­ни­ци­те на Кан­чи­ков е тря­б­ва­ло да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни към мо­мен­та на не­го­ва­та смърт – 25.12.1959 г. Апа­хи­дя­ну не пре­д­с­та­вя до­ку­мент, че от то­зи мо­мент е на­с­ле­д­ник на Кан­чи­ков и ли­п­са­та на та­зи пре­д­по­с­та­в­ка за ре­с­ти­ту­ция, на­ла­га да бъ­де от­х­вър­ле­на ис­ко­ва­та й пре­тен­ция са­мо на то­ва ос­но­ва­ние.

Пресслужба
Добрички окръжен съд