“За да останеш, за да си потребен,
да те има и след теб дори,
ти, всяка вещ и образ покрай тебе,
открий отново и пресътвори!”

С то­зи де­виз жи­ве­ят, тво­рят, ос­ми­с­лят своя жи­вот и се пре­от­к­ри­ват и хо­ра­та от тре­та­та въз­раст. От­ми­на един ху­бав пра­з­ник-1 ок­том­в­ри-Ме­ж­ду­на­ро­ден ден на въз­ра­с­т­ни­те хо­ра. Тра­ди­ция ста­на, на то­зи ден да пра­з­ну­ва­ме в Те­ке­то. Ху­ба­ви­ят и про­с­то­рен парк, ста­рин­на­та кон­цер­т­на за­ла, го­с­то­п­ри­ем­с­т­во­то на до­ма­ки­ни­те от с.Об­ро­чи­ще, при­съ­с­т­ви­е­то на два­ма­та кме­то­ве-г-н Ни­ко­лай Ан­ге­лов и г-н Ка­ра­джов, по­ви­ши­ха на­с­т­ро­е­ни­е­то на вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи. А не бя­х­ме мал­ко- има­ше въз­ра­с­т­ни хо­ра от ця­ла­та об­щи­на. Пре­д­се­да­те­лят на Об­щин­с­кия съ­вет на пен­си­о­не­ри­те г-н Ан­гел Съ­бев бе­ше ор­га­ни­зи­рал из­во­з­ва­не­то да ста­не с ав­то­бу­си в уре­че­но­то вре­ме.
Те­ке­то е ста­ро­то име на Об­ро­чи­ще и оз­на­ча­ва мо­ли­т­вен дом със стаи за стран­с­т­ва­щи мо­на­си, т.е. све­ти­ли­ще, къ­де­то се из­вър­ш­ват об­ре­ди и об­ро­ци. Ис­то­ри­ци­те смя­тат, че се­ло­то се е офор­ми­ло след по­с­т­ро­я­ва­не­то на тюр­бе на ду­хо­в­ния во­дач Акя­зъ­лъ Ба­ба. В ми­на­ло­то то­ва мя­с­то е при­в­ли­ча­ло хо­ра­та с це­ли­тел­на­та си си­ла. Бъл­га­ри­те тук са би­ли пре­дим­но из­сел­ни­ци от бе­ло­мор­с­ка Тра­кия. Но­ви­те пре­сел­ни­ци дъл­го вре­ме па­зи­ли ня­кои от об­ре­ди­те за здра­ве и къ­с­мет в те­ри­то­ри­я­та на ма­на­с­ти­ра и част от тях пре­не­с­ли в но­во­по­с­т­ро­е­на­та хри­с­ти­ян­с­ка цър­к­ва. Ата­на­со­в­ден ста­ва пра­з­ник на вси­ч­ки. В раз­го­вор с хо­ра­та от се­ло­то раз­б­ра­х­ме, че те се гор­де­ят с ис­то­ри­че­с­ко­то ми­на­ло на своя край.  Гор­де­ят се и с ме­ж­ду­на­ро­д­ния фе­с­ти­вал за ре­ли­ги­о­з­но пе­е­не, кой­то се про­ве­ж­да вся­ка го­ди­на ме­ж­ду 15-18 май и е по­с­ве­тен на св.Ата­на­сий Ве­ли­ки. То­га­ва се съ­би­рат три ре­ли­гии- пра­во­с­ла­в­на, мю­сюл­ман­с­ка и ка­то­ли­че­с­ка.
На на­шия пра­з­ник на­с­т­ро­е­ни­е­то бе­ше при­по­в­ди­г­на­то от ху­ба­во­то при­ве­т­с­т­вие на г-н Н.Ан­ге­лов, от то­п­ли­те и сър­де­ч­ни по­же­ла­ния за здра­ве, дъл­го­ле­тие и пъл­но­цен­но ос­ми­с­ля­не на пен­си­о­нер­с­кия жи­вот. За­ра­д­ва ни мно­го то­ва, че кме­тът  ак­цен­ту­ва на здра­ве­о­па­з­ва­не­то в об­щи­на­та, ка­то за­я­ви, че бол­ни­ца­та ни ще се за­па­зи и ще се раз­ви­ва и за на­пред. Той обе­ща, че ще пра­ви вси­ч­ко въз­мо­ж­но, да се уве­ли­ча­ват со­ци­ал­ни­те при­до­би­в­ки за въз­ра­с­т­ни­те хо­ра. По­з­д­рав към пен­си­о­не­ри­те по­д­не­се и г-н Ан­гел Съ­бев, кой­то из­ра­зи за­до­вол­с­т­во от до­б­ри­те вза­и­мо­о­т­но­ше­ния ме­ж­ду об­щин­с­ки­те клу­бо­ве.
Та­зи го­ди­на че­с­т­ва­х­ме своя пра­з­ник за че­т­вър­ти път. Бя­х­ме тро­г­на­ти от вни­ма­ни­е­то на об­щи­на­та- за все­ки от нас има­ше оси­гу­рен обяд, по­чер­п­ка. На пра­з­ник, ка­то на пра­з­ник. Смях, за­ка­ч­ки, хо­ра, ху­ба­во на­с­т­ро­е­ние, сър­де­ч­ни по­же­ла­ния за спо­кой­ни и до­с­той­ни дни и го­ди­ни. Ни­що, че ко­си­те бе­ле­ят, а ли­ца­та ста­ре­ят. Ние има­ме огън в ду­ши­те. Бла­го­да­рим на ор­га­ни­за­то­ри­те г-жа Со­ф­ка Кръ­с­те­ва и г-н Ка­ра­джов. На мно­гая ле­та!

Тодорка Харизанова