,,Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като като им прати Светия Дух и чрез тях улови света.  Човеколюбче, слава на Теб”

(тропар на празника)

Де­нят на Све­та­та Пе­т­де­се­т­ни­ца от дре­в­ни вре­ме­на се смя­та за ро­ж­де­ния ден на Хри­с­то­ва­та Цър­к­ва, съ­з­да­де­на не от су­е­та­та на чо­ве­ш­ки мъ­д­ру­ва­ния, а по Бо­же­с­т­ве­на бла­го­дат. Пра­з­ни­кът се на­ри­ча та­ка, за­що­то то­ва съ­би­тие е ста­на­ло в де­ня на ста­ро­за­ве­т­ния пра­з­ник Пе­т­де­се­т­ни­ца. На то­зи ден  ев­ре­и­те  пра­з­ну­ва­ли 50-ия ден от из­ли­за­не­то от еги­пе­т­с­ко­то ро­б­с­т­во и ски­та­не­то из пу­с­ти­ня­та, ден в кой­то са по­лу­чи­ли Си­най­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. На Пе­т­де­ся­т­ни­ца пе­т­де­сет дни след Въз­к­ре­се­ни­е­то Хри­с­то­во в Си­он­с­ка­та гор­ни­ца в Йе­ру­са­лим над апо­с­то­ли­те, при шум ка­то от вя­тър им се да­рил Све­ти­ят Дух във вид на ог­не­ни ези­ци, ко­и­то се раз­де­ля­ли и спи­ра­ли над все­ки един от апо­с­то­ли­те, Све­та Бо­го­ро­ди­ца и над дру­ги­те по­с­ле­до­ва­те­ли на Хри­с­тос, об­що 120 ду­ши. То­ва е име­но Кръ­ще­ни­е­то, за ко­е­то го­во­рил Св.Йо­ан Кръ­с­ти­тел-той кръ­ща­вал с во­да, а Иде­щи­ят след не­го, го­во­рей­ки за Спа­си­те­ля, ще кръ­ща­ва с ,,Дух Све­тий и с огън”/Лу­ка3:16/. Све­ти­ят Дух им дал дръ­з­но­ве­ние, си­ла и мъ­же­с­т­во да оти­дат по вси­ч­ки кра­и­ща на све­та да про­по­вя­д­ват Еван­ге­ли­е­то и с го­то­в­ност да от­да­дат и жи­во­та си за Хри­с­то­ва­та вя­ра. То­га­ва све­ти апо­с­тол Пе­тър про­из­не­съл пър­ва­та си пла­мен­на про­по­вед. Сло­ва­та му про­ни­к­на­ли дъл­бо­ко в сър­ца­та на слу­ша­щи­те го и в то­зи ден при­е­ли вя­ра­та в Хри­с­та мно­зи­на, ко­и­то се кръ­с­ти­ли и се при­съ­е­ди­ни­ли към пър­ва­та хри­с­ти­ян­с­ка об­щ­ност-би­ли око­ло три хи­ля­ди ду­ши. След то­ва съ­би­тие  апо­с­то­ли­те по­с­та­но­ви­ли хри­с­ти­я­ни­те да въз­по­ме­на­ват то­ва ве­ли­ко съ­би­тие, сли­за­не­то на Све­тия Дух, вся­ка го­ди­на на то­зи ден.

Све­ти­ят Дух е тре­то­то Ли­це на Све­та Тро­и­ца. Той е ис­тин­с­ки Бог, ка­к­то Отец и Син. Той пре­д­ве­ч­но из­хо­ж­да от От­ца и се из­п­ра­ща на све­та чрез Си­на. След ка­то апо­с­то­ли­те по­лу­чи­ли Све­тия Дух, те от не­мо­щ­ни ста­на­ли сил­ни, от про­с­ти га­ли­лей­с­ки ри­ба­ри, ста­на­ли мъ­д­ри и вдъ­х­но­ве­ни учи­те­ли на вя­ра­та, ис­ти­на­та и бла­го­дат­та. Хри­с­тос обе­щал да из­п­ра­ти Све­тия Дух не са­мо на апо­с­то­ли­те при раз­дя­ла­та си с Не­го, но и на вси­ч­ки, ко­и­то ще по­вяр­ват в Не­го ка­то в Син Бо­жий и Спа­си­тел на све­та. ,,Кой­то вяр­ва в Ме­не, ка­к­то е ре­че­но в Пи­са­ни­е­то, из не­го­ва­та ут­ро­ба ще по­те­кат ре­ки от жи­ва во­да. То­ва ка­за за Ду­ха, Ко­го­то щя­ха да при­е­мат вяр­ва­щи­те в Не­го.” /Йо­ан 7:38-39/. По­лу­ча­ва­не­то на Све­тия Дух на хри­с­ти­я­ни­те ста­ва при тайн­с­т­во­то Св.Ми­ро­по­ма­з­ва­не, ко­е­то се из­вър­ш­ва за­е­д­но с тайн­с­т­во­то Св.Кръ­ще­ние. При тайн­с­т­во­то Ми­ро­по­ма­з­ва­не над кръ­ща­ва­ния се из­про­с­ват да­ро­ве­те на Све­тия Дух, ко­и­то го ук­ре­пя­ват в хри­с­ти­ян­с­кия жи­вот. Със све­то ми­ро се ми­ро­по­ма­з­ват че­ло­то – за очи­с­т­ва­не и про­с­ве­ще­ние на ума и ми­с­ли­те, уши­те, но­з­д­ри­те и ус­та­та – за ос­ве­ща­ва­не на се­ти­ва­та, ръ­це­те и но­зе­те- за ос­ве­ща­ва­не де­ла­та на хри­с­ти­я­ни­на. По та­къв на­чин се ос­ве­ща­ва ця­ло­то чо­ве­ш­ко ес­те­с­т­во, при­з­ван да бъ­де храм Бо­жий и но­си­тел чрез жи­во­та си, све­т­ли­на­та на вя­ра­та в Хри­с­та. При Кръ­ще­ни­е­то на Го­с­под Ии­сус Хри­с­тос Све­ти­ят  Дух се явил във вид на гъ­лъб , за да по­ка­же не­вин­но­ст­та и чи­с­то­та­та на Го­с­под, а на Пе­т­де­ся­т­ни­ца се явил във вид на огън, за да из­ра­зи си­ла­та, из­га­ря­ща гре­ха, све­т­ли­на­та, ко­я­то про­с­ве­ща­ва ума и то­п­ли­на­та, ко­я­то съ­г­ря­ва сър­це­то с лю­бо­в­та.

Ще ус­пе­ем ли да при­до­би­ем да­ро­ве­те на Све­тия Дух, ко­е­то е цел­та на на­шия жи­вот ка­то хри­с­ти­я­ни: А пло­дът на ду­ха е: ,,лю­бов, ра­дост, мир, дъл­го­тър­пе­ние, бла­гост, ми­ло­сър­дие, вя­ра, кро­тост, въз­дър­жа­ние” (Гал. 5:22-23) , или с на­ши­те не­чи­с­ти ми­с­ли, чу­в­с­т­ва и по­с­тъ­п­ки ще ста­нем при­чи­на Той да се от­да­ле­чи от нас?…

Осо­бе­но вре­д­ни, не­по­ня­т­ни и до­ри сме­ш­ни са су­е­ве­ри­я­та, свър­за­ни с то­зи ве­лик пра­з­ник. Спо­ред по­ве­рие след по­не­дел­ник де­ня на Све­тия Дух на­с­тъ­п­ва­ла т.нар. ру­сал­с­ка не­де­ля /се­д­ми­ца/, през ко­я­то тря­б­ва­ло да се по­с­те­лят ле­г­ла­та с оре­хо­ва шу­ма и пе­лин, за да из­го­ним ру­са­ли­и­те, ко­и­то са ду­ши­те на ум­ре­ли уда­в­ни­ци. Не тря­б­ва­ло ни­що да се вър­ши и до­ри хо­ра да се къ­пят  в мо­ре­то, за­що­то то взе­ма­ло жер­т­ви. Ко­га­то чо­век ис­ка да се про­с­ве­ти ду­хо­в­но слу­ша цър­ко­в­но­то уче­ние и въз­ра­с­т­ва ду­хо­в­но. Ко­га­то про­я­вя­ва гор­дост и са­мом­не­ние ка­то не се вслу­ш­ва в гла­са на Цър­к­ва­та Хри­с­то­ва-  жи­вее в страх, су­е­ве­рие и за­б­лу­да. Све­ти апо­с­тол Па­вел ни съ­ве­т­ва в по­с­ла­ние до Ти­мо­тея:  ,,от сквер­ни и ба­бе­ш­ки ба­с­ни от­бя­г­вай, а се уп­ра­ж­ня­вай в бла­го­че­с­тие” /І Тим.4:7/. Цър­ко­в­ни­те пра­з­ни­ци не са свър­за­ни с без­дей­с­т­вие и за­б­ра­ни за вър­ше­не на до­ма­кин­с­ки за­дъл­же­ния, а се по­чи­тат ду­хо­в­но ка­то уча­с­т­ва­ме в Бо­гу­с­лу­же­ни­я­та и от­де­ля­ме  по­ве­че вни­ма­ние на че­те­не на ду­хо­в­на ли­те­ра­ту­ра и на до­б­ри  де­ла.

За­то­ва не­ка се стре­мим да при­до­би­ва­ме с усър­дие и бор­ба със стра­с­ти­те да­ро­ве­те на Све­тия Дух, за да  бъ­дем Не­гов дом и сви­де­те­ли на Хри­с­то­ва­та ис­ти­на. Да Го при­зо­ва­ва­ме ви­на­ги в мо­ли­т­ва­та ,,Ца­рю Не­бе­с­ни, Уте­ши­те­лю Дух на ис­ти­на­та, Кой­то Си на­в­ся­къ­де и вси­ч­ко из­пъл­ваш, Съ­к­ро­ви­ще на бла­га­та и  По­да­те­лю на жи­во­та,  до­й­ди и се все­ли в нас, и ни очи­с­ти от вся­ка сквер­но­та и спа­си Бла­гий на­ши­те ду­ши”. Амин!

Протойерей Георги ПЕТКОВ