Ние, пен­си­о­не­ри­те от клуб „Мла­дост” гр.Бал­чик, про­пъ­ту­ва­х­ме сто­ти­ци ки­ло­ме­т­ри, за да ви­дим с очи­те си не­пре­хо­д­на­та ху­бост на Стран­джа пла­ни­на. Да се до­ко­с­нем до дре­в­ни­те тра­ди­ции и оби­чаи в то­зи край. По­с­ле­д­на­та ни спир­ка бе се­ло Бъл­га­ри, об­щи­на Ца­ре­во.

По­с­ре­щ­на­ха ни пъ­с­т­ро­ц­ве­т­ни­те сер­гии, раз­пъ­на­ти за па­на­и­ра на се­ло­то. В цен­тъ­ра ни оча­к­ва­ше ко­ке­т­на­та сгра­да на кме­т­с­т­во­то, по­д­го­т­вя­ше се кла­да­та за не­с­ти­нар­с­ки­те иг­ри, а сце­на­та оча­к­ва­ше мно­го му­зи­кал­ни и пе­в­че­с­ки съ­с­та­ви.

Днес се­ло Бъл­га­ри е един­с­т­ве­но­то не­с­ти­нар­с­ко се­ли­ще в Бъл­га­рия. В не­го се спа­з­ва ста­ро­да­в­на­та да­та за из­пъл­не­ние на це­лия об­ред и тан­ца в жа­ра­ва­та – на 3 сре­щу 4 юни, Де­ня на Св.Св.Кон­с­тан­тин и Еле­на, по стар стил. Ези­че­с­ки­ят ри­ту­ал, пре­да­ван от дъл­бо­ка дре­в­ност, е пре­п­ле­тен с хри­с­ти­ян­с­т­во­то чрез ле­ген­да­та за два­ма­та све­тии. Пря­ка­та кул­тур­на при­ем­с­т­ве­ност, осъ­ще­с­т­ве­на в Стран­джа, е при­чи­на то­зи дей­с­т­ващ ри­ту­ал от тра­кий­с­ко вре­ме да за­па­зи ос­но­в­ни­те си чер­ти и до днес.

„При­х­ва­ща­не­то” на не­с­ти­на­ри­те и тан­цу­ва­не­то в транс вър­ху ог­не­на жа­ра­ва под зву­ци­те на не­с­ти­нар­с­кия тъ­пан, са уни­кал­ни за Ев­ро­па. Вър­ху жа­ра­ва­та иг­ра­ят са­мо по­с­ве­те­ни­те, ко­и­то са об­се­б­ва­ни от ду­ха на Св.Кон­с­тан­тин, мъл­вят мо­ли­т­ви за здра­ве и оп­ро­ще­ние, а по­ня­ко­га про­ро­ку­ват бъ­де­ще­то на се­ло­то и све­та. Не­с­ти­нар­с­т­во­то ка­то об­ред е впи­са­но през 2009 г. в Пре­д­с­та­ви­тел­ния спи­сък на ЮНЕ­С­КО за не­ма­те­ри­ал­но­то кул­тур­но на­с­ле­д­с­т­во на чо­ве­че­с­т­во­то.

Ра­но су­т­рин­та на то­зи пра­з­ник от чер­к­ва­та из­на­сят ста­ри­те ико­ни и ше­с­т­ви­е­то, во­де­но от епи­т­ро­па, би­ва по­с­ре­ща­но в ко­на­ка от не­с­ти­на­ри­те. Вси­ч­ки се от­п­ра­вят към ая­з­мо­то край се­ло­то, во­де­ни от тъ­па­на и гай­ди. Тъ­па­нът е об­ре­ден пре­д­мет, кой­то се па­зи в не­с­ти­нар­с­кия ко­нак и се из­на­ся са­мо в де­ня на Св.Кон­с­тан­тин, за­е­д­но с ико­ни­те. На мя­с­то­то за кур­бан се ос­ве­ща­ват жи­во­т­ни­те.

В ран­ния сле­до­бед се за­пал­ва огъ­нят за не­с­ти­нар­с­ки­те тан­ци и за­по­ч­ва пра­з­ни­кът – с мно­го му­зи­ка, хо­ра и ве­се­лие. Не­пре­къ­с­на­то при­и­ж­дат хо­ра – мла­ди и ста­ри, бъл­га­ри и мно­го чу­ж­ден­ци, за да се до­ко­с­нат на жи­во до та­зи ма­гия – не­с­ти­нар­с­т­во­то.

За­по­ч­ва и пра­з­ни­ч­на­та про­г­ра­ма. Гру­па­та ни за ста­ри гра­д­с­ки пе­с­ни бе­ше пър­ва по­ка­не­на на сце­на­та. С ня­кол­ко ем­б­ле­ма­ти­ч­ни за нас пе­с­ни по­з­д­ра­ви­х­ме пу­б­ли­ка­та, а на ор­га­ни­за­то­ри­те бла­го­да­рим за же­с­та, с кой­то мно­го ни из­не­на­да­ха.

В про­дъл­же­ние на ча­со­ве пло­ща­дът се ог­ла­ся­ше от стран­джан­с­ки пе­с­ни и хо­ра. В то­зи ог­ро­мен пъ­с­т­ро­ц­ве­тен бу­кет от пе­с­ни и ри­т­ми се впле­то­ха и на­ши­те до­б­ру­джан­с­ки пе­с­ни, по­с­ре­щ­на­ти и из­п­ра­те­ни с ръ­ко­п­ля­с­ка­ния и бур­ни ова­ции. Гру­па­та ни за ав­тен­ти­чен фол­к­лор бе обект на вни­ма­ние  и лю­бо­пи­т­с­т­во сред мла­ди и ста­ри, за­ра­ди пъ­с­т­ро тъ­ка­ни­те но­сии, ре­к­ви­зи­та ни – сноп жи­т­ни кла­со­ве и по­га­ча от зла­т­на До­б­ру­джа и раз­би­ра се, бъл­гар­с­кия флаг. На вни­ма­ни­е­то на пу­б­ли­ка­та бе и ин­ди­ви­ду­ал­но­то из­пъл­не­ние на Ру­с­ка Ан­ге­ло­ва.

Къ­с­но ве­чер­та под зву­ци­те на тъ­па­на и гай­ди­те, не­с­ти­на­ри­те с ико­ни­те оби­ко­ли­ха три пъ­ти цър­к­ва­та и вър­ху раз­п­ръ­с­на­та­та жа­ра­ва за­по­ч­на­ха ри­ту­ал­ни­те не­с­ти­нар­с­ки иг­ри. Мно­го­лю­д­но­то при­съ­с­т­вие при­таи дъх и сле­де­ше вся­ко дви­же­ние на не­с­ти­на­ри­те, не вяр­вай­ки до­ри на очи­те си – ка­к­во всъ­щ­ност е не­с­ти­нар­с­т­во­то – ми­с­те­рия или не­раз­га­да­на ма­гия. Ка­к­ва бъл­гар­с­ка си­ла е би­ла ну­ж­на, за да се за­па­зи та­зи об­ре­д­ност и вя­ра, та да я има и до днес.

За чле­но­ве­те на клуб „Мла­дост” де­нят бе из­пъл­нен с мно­го пре­жи­вя­ва­ния и емо­ции. Тръ­г­на­х­ме си към Бал­чик, до­ко­с­на­ли се до ед­на тра­ди­ция, ко­я­то през ве­ко­ве­те се е съ­х­ра­ни­ла в то­ва мал­ко, но уни­кал­но по­ра­ди то­ва стран­джан­с­ко сел­це.

От­не­со­х­ме в ду­ши­те си ис­к­ри­ци от не­с­ти­нар­с­кия огън. За вси­ч­ко, ко­е­то ви­дя­х­ме, на­у­чи­х­ме и пре­жи­вя­х­ме в то­зи ден, бла­го­да­рим на Н.Ан­ге­лов, кмет на Об­щи­на Бал­чик и на Ан­гел Съ­бев, пре­д­се­да­тел на ОбС на пен­си­о­не­ри­те; на пре­д­се­да­те­ля на клу­ба Ге­ор­ги Ан­до­нов и ко­ле­ж­ка­та ни Ян­ка Ге­ор­ги­е­ва, на ко­я­то при­на­д­ле­жи иде­я­та за то­ва ме­ро­п­ри­я­тие.

Анастасия ДИМОВА