Добруджански песни и в Странджа
Jun 12th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, Общински новиниНие, пенсионерите от клуб „Младост” гр.Балчик, пропътувахме стотици километри, за да видим с очите си непреходната хубост на Странджа планина. Да се докоснем до древните традиции и обичаи в този край. Последната ни спирка бе село Българи, община Царево.
Посрещнаха ни пъстроцветните сергии, разпънати за панаира на селото. В центъра ни очакваше кокетната сграда на кметството, подготвяше се кладата за нестинарските игри, а сцената очакваше много музикални и певчески състави.
Днес село Българи е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата за изпълнение на целия обред и танца в жаравата – на 3 срещу 4 юни, Деня на Св.Св.Константин и Елена, по стар стил. Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светии. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ ритуал от тракийско време да запази основните си черти и до днес.
„Прихващането” на нестинарите и танцуването в транс върху огнена жарава под звуците на нестинарския тъпан, са уникални за Европа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на Св.Константин, мълвят молитви за здраве и опрощение, а понякога пророкуват бъдещето на селото и света. Нестинарството като обред е вписано през 2009 г. в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Рано сутринта на този празник от черквата изнасят старите икони и шествието, водено от епитропа, бива посрещано в конака от нестинарите. Всички се отправят към аязмото край селото, водени от тъпана и гайди. Тъпанът е обреден предмет, който се пази в нестинарския конак и се изнася само в деня на Св.Константин, заедно с иконите. На мястото за курбан се освещават животните.
В ранния следобед се запалва огънят за нестинарските танци и започва празникът – с много музика, хора и веселие. Непрекъснато прииждат хора – млади и стари, българи и много чужденци, за да се докоснат на живо до тази магия – нестинарството.
Започва и празничната програма. Групата ни за стари градски песни беше първа поканена на сцената. С няколко емблематични за нас песни поздравихме публиката, а на организаторите благодарим за жеста, с който много ни изненадаха.
В продължение на часове площадът се огласяше от странджански песни и хора. В този огромен пъстроцветен букет от песни и ритми се вплетоха и нашите добруджански песни, посрещнати и изпратени с ръкопляскания и бурни овации. Групата ни за автентичен фолклор бе обект на внимание и любопитство сред млади и стари, заради пъстро тъканите носии, реквизита ни – сноп житни класове и погача от златна Добруджа и разбира се, българския флаг. На вниманието на публиката бе и индивидуалното изпълнение на Руска Ангелова.
Късно вечерта под звуците на тъпана и гайдите, нестинарите с иконите обиколиха три пъти църквата и върху разпръснатата жарава започнаха ритуалните нестинарски игри. Многолюдното присъствие притаи дъх и следеше всяко движение на нестинарите, не вярвайки дори на очите си – какво всъщност е нестинарството – мистерия или неразгадана магия. Каква българска сила е била нужна, за да се запази тази обредност и вяра, та да я има и до днес.
За членовете на клуб „Младост” денят бе изпълнен с много преживявания и емоции. Тръгнахме си към Балчик, докоснали се до една традиция, която през вековете се е съхранила в това малко, но уникално поради това странджанско селце.
Отнесохме в душите си искрици от нестинарския огън. За всичко, което видяхме, научихме и преживяхме в този ден, благодарим на Н.Ангелов, кмет на Община Балчик и на Ангел Събев, председател на ОбС на пенсионерите; на председателя на клуба Георги Андонов и колежката ни Янка Георгиева, на която принадлежи идеята за това мероприятие.
Анастасия ДИМОВА