Преди 47 години
May 29th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ПОЗИЦИИНад Вратцата, по скалите, играели слънчевите лъчи с пулсиращи светлини: оранжеви, виолетови, бели…
Златистите лъчи на слънцето олизвали празнично украсения град Враца и построените на площада стотици хора от трудовите колективи. Духови оркестри огласяли с маршови песни града. Хиляди хора или на площада. Други отивали през Вратцата покрай левия бряг на река Лева да заемат полянките, където да направят празничния обяд. Трети отивали по-нагоре, близо до пещерата Леденика. Един младеж, който бил на мотор и много напред, чул силен грохот, идващ отдалече пред него. Видял как в далечината падат дървета и на стотина метра зад тях идвала голяма тъмносива маса, пред която всичко пада. Разбрал какво става, мотористът с пълна газ тръгнал обратно към Враца, викайки с пълно гърло: „Бягайте бързо нависоко, спасявайте се, хора, идва голямо наводнение!”
Първомайската манифестация била към своя край. В 11.20 ч. се чуло страшно бучене, идващо от прохода Вратцата. Разнасял се адски тътен. Хората гледали как по коритото на реката падали дървета, стълбове, огради, къщи. Пред очите им се вихрел потоп. Стихията носела скални маси, хора, животни. Викове за помощ и крясъци огласяли района. Всичко това траяло 20 минути. Разрушенията били огромни.
Водохранилището на Оловно-цинковата фабрика се отприщило и тежък поток от отровна утаечна маса 500 куб.м. се спуснала надолу към Враца и помляла една трета от с.Згориград, част от Враца, зоологическата градина. Стотици хора и животни загиват. Мътилката изхвърлила трупове на хора и животни по тротоарите. В храстите край реката стърчали ръце и крака на мъртъвци. Трупче на дете било изхвърлена на главната улица. Войници вадели трупове и ги носели на стадиона, а там пожарникарите миели със силна водна струя обезобразените трупове. Имало войници, полудели от гледката. Градът потънал в траур.
Тайно, с хеликоптер, пристигнал Тодор Живков и шефът на ДС Солаков. Живков наредил да се мълчи за случая. По-късно обявили, че са загинали 112 души и над 2000 ранени. А фактически загиналите били 488 души.
За всичко това ми разказаха учителката Мария, която работила в Балчик и е балчишка снаха и Сивков, който преди години беше управител на книжарницата в Балчик. Ние, участници в Националния поход „По стъпките на Ботевата чета” бяхме на Ботева поляна. Там Мария и Сивков ни разказаха това, което Ви споделих.
При закриването на похода на 2 юни във Враца танцовият състав на балчиклии закри Ботевите тържества. До заминаването ни с влака, имахме много време и се разходихме из града. По стълбове, дървета, по стените на къщите имаше много некролози на цели семейства, деца, родители, баби и дядовци. Виждахме до къде е стигнала стихията.
Мильо ЙОЧЕВ