Над Вра­т­ца­та, по ска­ли­те, иг­ра­е­ли слън­че­ви­те лъ­чи с пул­си­ра­щи све­т­ли­ни: оран­же­ви,  ви­о­ле­то­ви, бе­ли…

Зла­ти­с­ти­те лъ­чи на слън­це­то оли­з­ва­ли пра­з­ни­ч­но ук­ра­се­ния град Вра­ца и по­с­т­ро­е­ни­те на пло­ща­да сто­ти­ци хо­ра от тру­до­ви­те ко­ле­к­ти­ви. Ду­хо­ви ор­ке­с­т­ри ог­ла­ся­ли с мар­шо­ви пе­с­ни гра­да. Хи­ля­ди хо­ра или на пло­ща­да. Дру­ги оти­ва­ли през Вра­т­ца­та по­к­рай ле­вия бряг на ре­ка Ле­ва да за­е­мат по­лян­ки­те, къ­де­то да на­п­ра­вят пра­з­ни­ч­ния обяд. Тре­ти оти­ва­ли по-на­го­ре, бли­зо до пе­ще­ра­та Ле­де­ни­ка. Един мла­деж, кой­то бил на мо­тор и мно­го на­пред, чул си­лен гро­хот, ид­ващ от­да­ле­че пред не­го. Ви­дял как в да­ле­чи­на­та па­дат дър­ве­та и на сто­ти­на ме­т­ра зад тях ид­ва­ла го­ля­ма тъм­но­си­ва ма­са, пред ко­я­то вси­ч­ко па­да. Раз­б­рал ка­к­во ста­ва, мо­то­ри­с­тът с пъл­на газ тръ­г­нал об­ра­т­но към Вра­ца, ви­кай­ки с пъл­но гър­ло: „Бя­гай­те бър­зо на­ви­со­ко, спа­ся­вай­те се, хо­ра, ид­ва го­ля­мо на­во­д­не­ние!”

Пър­во­май­с­ка­та ма­ни­фе­с­та­ция би­ла към своя край. В 11.20 ч. се чу­ло стра­ш­но бу­че­не, ид­ва­що от про­хо­да Вра­т­ца­та. Раз­на­сял се ад­с­ки тъ­тен. Хо­ра­та гле­да­ли как по ко­ри­то­то на ре­ка­та па­да­ли дър­ве­та, стъл­бо­ве, ог­ра­ди, къ­щи. Пред очи­те им се ви­х­рел по­топ. Сти­хи­я­та но­се­ла скал­ни ма­си, хо­ра, жи­во­т­ни. Ви­ко­ве за по­мощ и кря­съ­ци ог­ла­ся­ли ра­йо­на. Вси­ч­ко то­ва тра­я­ло 20 ми­ну­ти. Раз­ру­ше­ни­я­та би­ли ог­ром­ни.

Во­до­х­ра­ни­ли­ще­то на Оло­в­но-цин­ко­ва­та фа­б­ри­ка се от­при­щи­ло и те­жък по­ток от от­ро­в­на ута­е­ч­на ма­са 500 куб.м. се спу­с­на­ла на­до­лу към Вра­ца и по­м­ля­ла ед­на тре­та от с.Зго­ри­г­рад, част от Вра­ца, зо­о­ло­ги­че­с­ка­та гра­ди­на. Сто­ти­ци хо­ра и жи­во­т­ни за­ги­ват. Мъ­тил­ка­та из­х­вър­ли­ла тру­по­ве на хо­ра и жи­во­т­ни по тро­то­а­ри­те. В хра­с­ти­те край ре­ка­та стър­ча­ли ръ­це и кра­ка на мър­тъ­в­ци. Тру­п­че на де­те би­ло из­х­вър­ле­на на гла­в­на­та ули­ца. Вой­ни­ци ва­де­ли тру­по­ве и ги но­се­ли на ста­ди­о­на, а там по­жар­ни­ка­ри­те ми­е­ли със сил­на во­д­на струя обе­зо­б­ра­зе­ни­те тру­по­ве. Има­ло вой­ни­ци, по­лу­де­ли от гле­д­ка­та. Гра­дът по­тъ­нал в тра­ур.

Тай­но, с хе­ли­ко­п­тер, при­с­ти­г­нал То­дор Жи­в­ков и ше­фът на ДС Со­ла­ков. Жи­в­ков на­ре­дил да се мъл­чи за слу­чая. По-къ­с­но обя­ви­ли, че са за­ги­на­ли 112 ду­ши и над 2000 ра­не­ни. А фа­к­ти­че­с­ки за­ги­на­ли­те би­ли 488 ду­ши.

За вси­ч­ко то­ва ми раз­ка­за­ха учи­тел­ка­та Ма­рия, ко­я­то ра­бо­ти­ла в Бал­чик и е бал­чи­ш­ка сна­ха и Си­в­ков, кой­то пре­ди го­ди­ни бе­ше уп­ра­ви­тел на кни­жар­ни­ца­та в Бал­чик. Ние, уча­с­т­ни­ци в На­ци­о­нал­ния по­ход „По стъ­п­ки­те на Бо­те­ва­та че­та” бя­х­ме на Бо­те­ва по­ля­на. Там Ма­рия и Си­в­ков ни раз­ка­за­ха то­ва, ко­е­то Ви спо­де­лих.

При за­к­ри­ва­не­то на по­хо­да на 2 юни във Вра­ца тан­цо­ви­ят съ­с­тав на бал­чи­к­лии за­к­ри Бо­те­ви­те тър­же­с­т­ва. До за­ми­на­ва­не­то ни с вла­ка, има­х­ме мно­го вре­ме и се раз­хо­ди­х­ме из гра­да. По стъл­бо­ве, дър­ве­та, по сте­ни­те на къ­щи­те има­ше мно­го не­к­ро­ло­зи на це­ли се­мей­с­т­ва, де­ца, ро­ди­те­ли, ба­би и дя­до­в­ци. Ви­ж­да­х­ме до къ­де е сти­г­на­ла сти­хи­я­та.

Мильо ЙОЧЕВ