Балчишка група, водена от Д. Харизанова, председател на клуб “Здраве”, поздрави юбиляра Калуди Калудов, известен български оперен певец.

Ме­сец май. Вре­ме за за­ре­ж­да­не на ду­ша­та с мно­го го­ри­во – да трае ця­ло ля­то, че чак до­го­ди­на. Кон­цер­ти, из­ло­ж­би, тан­ци, ре­ци­та­ли. Сре­щи чо­ве­ш­ки, с хо­ра на кул­ту­ра­та. Кол­ко­то по-чо­ве­ш­ки, тол­ко­ва по-ис­тин­с­ки, по-зем­ни. А да усе­тиш, че не­що се слу­ч­ва с теб, след ед­на та­ка­ва сре­ща, е мно­го. Ти про­ме­няш се­бе си. Про­ме­няш от­но­ше­ни­е­то си към жи­во­та, кой­то ти при­на­д­ле­жи, ма­кар и Бо­жи дар.

И се­га, в ера­та на Во­до­лея, на­и­с­ти­на, с нас ще се слу­ч­ват из­не­на­ди, пре­ди вси­ч­ко към до­б­ро. До­ка­то не раз­бе­рем, че до нас жи­ве­ят хо­ра, ка­то нас и с тях тря­б­ва да се раз­би­ра­ме по чо­ве­ш­ки, жи­во­тът ни ня­ма да се про­ме­ни. За­то­ва все­ки да се ог­ле­да от­въ­т­ре на­вън и да си по­мо­г­нем. То­ва го мо­жем вси­ч­ки за­е­д­но. Ме­сец май ни го пре­д­ла­га ка­то ме­сец на но­во­то на­ча­ло.

За­по­ч­ва­ме от пър­вия ден. Кой друг ще по­ка­же на де­ца­та си лю­бов към тру­да, ако не ро­ди­те­ли­те. Бла­го­да­ре­ние на не­го сме ста­на­ли хо­мо­са­пи­енс. На­у­чи­ли сме се да го­во­рим, да се тру­дим, да се гри­жим за се­бе си и за бли­з­ки­те си. Оти­ва­ме в ше­с­тия ден. Зе­ле­на­та люл­ка за здра­ве – сим­во­лът на жи­во­та край нас си ос­та­ва зе­ле­ни­ят цвят. Да не го уни­що­жа­ва­ме, да го па­зим, в не­го е скрит ко­дът на хар­мо­ни­я­та в при­ро­да­та. Но хо­ра­та са не са­мо фи­зи­ка, а и дух. Един­с­т­во­то ме­ж­ду два­та ком­по­нен­та го пра­вят ис­тин­с­ки чо­век. За да се ут­вър­ди ка­то та­къв през раз­ли­ч­ни­те епо­хи, на не­го са му да­ва­ни мно­го при­ме­ри от сил­ни и ду­хо­в­но из­ви­се­ни лю­де. Та­ка със сво­я­та са­мо­жер­т­ва и до­б­ро­та, те са по­лу­чи­ли об­що­чо­ве­ш­ко при­з­на­ние и са при­з­на­ти за све­т­ци. Та­ки­ва са и два­ма­та со­лун­с­ки бра­тя – Све­ти­те Ки­рил и Ме­то­дий. Из­вър­ши­ли ко­ло­сал­но де­ло – да да­деш бу­к­ви в ръ­це­те на ми­ли­о­ни хо­ра по све­та. Да от­во­риш очи­те на сле­пи­те за че­т­мо и пи­с­мо. Име­на­та им ви­на­ги ще кра­сят ве­не­ца на чо­ве­ш­ко­то по­з­на­ние. Ние, бъл­га­ри­те, са­мо мо­жем да се гор­де­ем, че сме съ­п­ри­ча­с­т­ни към тя­х­но­то ве­ли­ко де­ло!

И ето, сре­ща­ме се с мно­го­у­ва­жа­ва­на­та Да­ма на сло­во­то Ели­са­ве­та Ба­г­ря­на. За­п­ле­не­на от До­б­ру­джа, за­е­д­но със сво­я­та при­я­тел­ка, по­е­те­са­та До­ра Га­бе, по­с­ре­щат въз­в­ръ­ща­не­то на Юж­на До­б­ру­джа към май­ка Бъл­га­рия. Ме­ч­та­тел­ка на жи­во, тя се сре­ща два пъ­ти с Ха­ле­е­ва­та ко­ме­та. Сво­бо­да­та в ми­с­ло­в­на­та и дей­ност я пра­ви не­за­ви­си­ма и тя се озо­ва­ва във вся­ко къ­т­че на зем­но­то къл­бо. Оби­ча жи­во­та и го жи­вее та­къв, ка­къ­в­то го раз­би­ра ка­то по­ет, до дъл­бо­ки ста­ри­ни. Та­къв го пре­съ­з­да­ва и в оча­ро­ва­тел­на­та си по­е­зия.

А ка­к­во да ка­жем за му­зи­ка­та. Та тя е връ­з­ка­та ни с бо­же­с­т­ве­но­то. Осо­бе­но, ако си пред го­ле­мия Ка­лу­ди Ка­лу­дов, по­ко­рил све­то­в­ни­те сце­ни. Със своя ка­ди­фен тем­бър на те­нор, не му ли­чат 60-те го­ди­ни. Да са му че­с­ти­ти и ви­на­ги да го връ­щат у до­ма. На вар­нен­с­ка сце­на, за­е­д­но с ко­ле­ги­те си, той от­п­ра­з­ну­ва своя юби­лей с не­по­в­то­ри­ми­те си арии, из­пе­ти през го­ди­ни­те. С мно­го цве­тя и ап­ло­ди­с­мен­ти бе­ше по­с­ре­щ­нат и из­п­ра­тен от сво­я­та пу­б­ли­ка, сред ко­я­то бе­ше и бал­чи­ш­ка­та гру­па. Оце­ня­ва­ме и дру­ги­те со­ли­с­ти и ор­ке­с­тъ­ра на Вар­нен­с­ка­та опе­ра, ко­и­то се­ят на­с­ла­да у чо­ве­ш­ка­та ду­ша. Бла­го­да­рим им за тру­да, за ра­до­ст­та, за ус­пе­ш­но­то пре­д­с­та­вя­не във вся­ка тя­х­на изя­ва. А Ка­лу­ди Ка­лу­дов ще до­й­де то­ва ля­то и в Бал­чик, за­що­то е пле­нен от кра­со­та­та му. Ще го оча­к­ва­ме.

Не­за­б­ра­ви­ми ми­го­ве съ­п­ре­жи­вя­х­ме и на 24 и 25 май – въл­не­ни­е­то на аби­ту­ри­ен­ти­те – Ви­пуск 2013 г. Един ка­лей­до­с­коп на мла­до­ст­та, на зре­ло­ст­та. С кра­со­та­та си те ни оча­ро­ва­ха и ни на­ка­ра­ха да се вър­нем в го­ди­ни­те на­зад. Те са тол­ко­ва кре­х­ки, чи­с­ти и не­о­пе­т­не­ни. Ако са до­б­ри, от­го­вор­ни и спра­ве­д­ли­ви, жи­во­тът ще им све­т­не зе­ле­но. А те са та­ки­ва и ще ос­та­нат до­к­рай. Къ­де­то и да хо­дят, да по­м­нят, че тук, у до­ма, ги ча­кат бли­з­ки­те им. На Бъл­га­рия и тря­б­ват, по­ве­че от вся­ко­га, мла­ди хо­ра, за да има по­ве­че де­ца и да я има!

Пенка ДИМИТРОВА