Та­ка про­те­че пра­з­ни­ч­ни­ят го­ди­шен кон­церт на ба­ле­т­на фор­ма­ция „Данс”  с хо­ре­о­г­раф Ев­ге­ния  Ки­ри­ло­ва, при­д­ру­жен от за­по­м­ня­щи се из­пъл­не­ния и но­ва­тор­с­ки идеи на опи­т­на­та им ръ­ко­во­ди­тел­ка. Го­ля­ма­та за­ла на ч-ще „П. Хи­лен­дар­с­ки” на 16.05.2013 г. от­но­во бе­ше пре­пъл­не­на с раз­въл­ну­ва­ни ро­ди­те­ли, ве­се­ли бра­т­че­та и се­с­т­ри­че­та, по-мал­ки и по-го­ле­ми, емо­ци­о­нал­но на­пе­ре­ни ба­би и още по-на­пе­ре­ни дя­до­в­ци с на­с­т­ръ­х­на­ли от ви­дя­но­то – му­с­та­ци. Не го­во­ря за ле­ли, вуй­чо­в­ци, сва­ко­в­ци – до един вси­ч­ки бя­х­ме за­ре­де­ни с на­с­т­ро­е­ние. За та­ка­ва пу­б­ли­ка би за­ви­дял все­ки наш на­ро­ден вел­мо­жа, кой­то е тър­кал и ще тър­ка сто­ло­ве­те в На­ро­д­но­то съ­б­ра­ние.

Бя­ха из­пъл­не­ни 20 тан­ца с ек­зо­ти­ч­ни за­г­ла­вия „По­лет на пе­пе­ру­ди­те”; „Же­ра­ви”; „Въл­ни”; „Мал­ки зве­з­ди­ч­ки” и т.н. Му­зи­кал­ни­ят съ­п­ро­вод – на­хо­д­чи­во по­д­б­ран от кла­си­че­с­ки ба­ле­т­ни по­с­та­но­в­ки,  про­з­ву­ча­ха кел­т­с­ки мо­ти­ви, под чий­то съ­п­ро­вод е тан­цу­ва­ла и тру­па­та на Ма­гьо­с­ни­ка Май­къл Фле­т­ли, тро­га­тел­но про­з­ву­ча и „Ой, по­л­на, по­л­на моя ка­ро­бо­ч­ка”… За­що­то вси­ч­ки в жи­во­та, кой­то ни за­о­би­ка­ля, са ва­ж­ни и съ­ще­с­т­ве­ни две не­ща: сво­бо­да­та и ис­ти­на­та. Имен­но то­ва ни по­ка­за­ха ба­ле­ри­ни­те и ба­ле­ти­с­ти­те от „Данс”, де­мон­с­т­ри­рай­ки ос­во­бо­де­на си­ла на своя твор­че­с­ки дух, до­ко­с­вай­ки се до ис­тин­с­ка­та кра­со­та и пла­с­ти­ч­ност на сво­и­те дви­же­ния, пре­т­во­ре­ни в танц, ос­во­бо­ж­да­ва­ни от на­пре­же­ни­е­то, за да се по­чу­в­с­т­ва­ме сво­бо­д­ни.

Мо­же би по то­зи на­чин Же­ня Ки­ри­ло­ва ни ка­ра да си обя­с­ним, че с то­зи вид из­ку­с­т­во до­би­ва­ме но­ва пре­д­с­та­ва за ре­ал­на ве­ще­с­т­ве­ност, ко­я­то ос­т­ро­ум­но ре­а­ли­зи­ра ка­то те­ма. В ми­го­ве­те, в ко­и­то из­пъл­ни­те­ли­те пре­т­во­ри­ха в дей­с­т­вие, за­е­д­но по­с­ре­щ­на­х­ме не­бе­с­ни­те при­н­це­си, до­ш­ли със зву­ци­те на 500 ми­ли­о­на зве­з­д­ни звън­че­та. Ви­дя­х­ме и мал­кия Принц на А.С.Ек­зю­пе­ри сред тях, по­да­ря­вай­ки ни вси­ч­ки зве­з­ди, ко­и­то зна­ят как ра­до­с­т­но да се ус­ми­х­ва­ме, ми­с­ти­ч­на­та пре­д­с­та­ва за от­ли­та­щи­те же­ра­ви и тя­х­на­та пе­сен на про­ща­ва­не в края на ля­то­то.

А в „Стра­шен танц” бях из­не­на­дан от ав­тор­с­ко­то хрум­ва­не на хо­ре­о­г­ра­ф­ка­та, за да ни от­к­рие ма­ги­я­та, скри­та в за­га­дъ­ч­но­то дви­же­ние и ми­с­ти­ч­ност на чо­ве­ш­ка­та сян­ка. Та­ка от­но­во, ма­кар и ми­с­ле­но, за миг се вър­нах в те­а­тър „Ла­гер­на ма­ги­ка” в Зла­т­на Пра­га. Ав­то­ри­те­т­но про­з­ву­ча­ха и две­те пе­с­ни на ут­вър­де­ния не са­мо на сце­на­та Але­к­сан­дър Та­нев.

Ко­га те­зи де­ца свар­ва­ха да сме­нят сво­и­те сце­ни­ч­ни ко­с­тю­ми. Мо­же би е тя­х­на тай­на, ала вси­ч­ки ак­се­со­а­ри бя­ха иде­ал­но по­д­б­ра­ни и из­ра­бо­те­ни от Бал­чи­ш­ка­та ши­ва­ч­ка Ан­то­а­не­та Же­ко­ва, бла­го­да­ре­ние ще­д­ра­та фи­нан­со­ва по­мощ на Ро­та­ри клуб с пре­д­се­да­тел Ге­ор­ги Же­ле­зов.

Не­пре­къ­с­на­ти въз­тор­же­ни ап­ло­ди­с­мен­ти, ра­до­с­т­ни въз­к­ли­ца­ния от стра­на на пу­б­ли­ка­та в знак на бла­го­дар­ност, ръ­ко­п­ля­с­ка­ни­я­та, цве­тя­та, съл­зи­те, бли­к­на­ли в очи­те на зри­те­ли­те – то­ва е най-го­ля­ма­та на­г­ра­да за все­ки ак­тьор, не са­мо на сце­на­та.

А то­зи път те бя­ха в изо­би­лие. Как да не бла­го­да­рим на на­ши­те мал­ки съ­г­ра­ж­да­ни за пре­жи­ве­ни­те ми­го­ве в то­зи кон­церт, ка­к­то се­га та­ка и за на­пред.

Да не за­б­ра­вим, че след по-мал­ко от ме­сец  Бал­чик от­но­во е кул­тур­на­та сто­ли­ца на Се­вер­но­то чер­но­мо­рие, за­по­ч­вай­ки с фе­с­ти­ва­ли­те „Ро­зи­те на Бъл­га­рия” (3-10 юни) и „Чер­но­мор­с­ки зву­ци” (5-10 юни), а кул­тур­ни­те съ­би­тия с ме­ж­ду­на­ро­д­но уча­с­тие и зна­че­ние са 10 на брой. За­то­ва от­но­во тря­б­ва да се за­ре­дим със зри­тел­с­ко не­тър­пе­ние.

Георги ЙОВЧЕВ