В пре­пъл­не­на­та мал­ка за­ла на ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” Бал­чик на 27 ап­рил 2013 г. се съ­с­тоя въл­ну­ва­ща сре­ща с ав­тор­ка­та на по­е­ти­ч­на­та кни­га „Ща­с­т­ли­ва, ле­ко­ми­с­ле­на и сла­ба” Мар­га­ри­та Пе­т­ко­ва и по­з­на­та­та ни ве­че по­е­те­са Ка­ме­лия Кон­до­ва. Мар­га­ри­та ни по­то­пи в сво­я­та ли­ч­на ат­мо­с­фе­ра, ома­гьо­са ни със своя „зе­лен све­то­фа­рен по­г­лед”. В но­ва­та и по­е­ти­ч­на кни­га са не­й­ни­те пре­жи­ве­ни ми­го­ве, в име­то на лю­бо­в­та и оби­ч­та, тре­во­ги и на­де­ж­ди, къ­де­то слу­чай­но­ст­та е от­х­вър­ле­на, а по до­с­тъ­пен на­чин е раз­к­ри­та ма­тер­на­та и из­кон­на си­ла на ду­ми­те. По­е­те­са­та стра­с­т­но, ка­те­го­ри­ч­но, тър­же­с­т­ве­но, без­ком­п­ро­ми­с­но ни раз­ка­за кол­ко е трън­лив пъ­тят, по кой­то вър­ви съ­в­ре­мен­на­та по­е­зия, при­з­на за из­с­т­ра­да­ни­те ус­пе­хи, за мъл­ни­и­те, из­пе­пе­ли­ли мно­го не­й­ни уси­лия от не­про­фе­си­о­на­ли­с­ти.

Ин­те­ре­с­но бе­ше и не­ж­но­то при­съ­с­т­вие на на­ша­та зем­ля­ч­ка Ка­ме­лия Кон­до­ва, ко­я­то в пре­д­го­во­ра на Мар­га­ри­ти­на­та сти­хо­с­бир­ка „По­д­с­вир­кай­ки към Гол­го­та” е на­пи­са­ла: „За­то­ва с мо­и­те при­я­те­ли твър­де че­с­то на­ри­ча­ме по­е­зи­я­та на Мар­га­ри­та Пе­т­ко­ва „ша­ма­ре­на”- тол­ко­ва ка­те­го­ри­ч­на и без­ком­п­ро­ми­с­на мо­же да бъ­де са­мо ис­ти­на­та и са­мо там, къ­де­то не мо­же да бъ­де из­к­ри­ве­на в сти­хо­ве­те.”

Ка­к­ва ти „ша­ма­ре­на”? То­ва е во­до­па­д­на, ог­не­с­т­руй­на ма­гия, ко­я­то бли­ка от все­ки стих, ис­тин­с­ка, съ­к­ро­ве­на, ка­че­с­т­ве­на, с мно­го не­о­ча­к­ва­ни за­к­лю­че­ния и ли­ри­ч­ни за­к­ли­на­ния. „…и ни­що чу­д­но – ка­к­то е тръ­г­на­ло/вме­с­то дя­во­ли­те, да ме взе­мат ан­ге­ли­те”; „С лъ­ви­ца­та не се за­ка­чай!/а мо­е­то ле­г­ло е трон – кра­ле­те са­мо го въз­ка­ч­ват/ и.т.н.

Об­хо­ж­дай­ки ни с по­г­лед по­е­те­са­та ав­то­ри­те­т­но кон­с­та­ти­ра, че сред при­съ­с­т­ва­щи­те ня­ма же­ни над 50 и мъ­же над 60, а са­мо хо­ра с „ жи­тей­с­ки опит и стаж на­т­ру­пан в зе­ме­т­ръ­с­на зо­на”.

В ин­те­ре­с­на­та бе­се­да по-на­та­тък бя­ха раз­к­ри­ти тру­д­но­с­ти­те и про­б­ле­ми­те, с ко­и­то се сблъ­с­к­ва все­ки по­ет при от­пе­ча­т­ва­не­то на кни­га, за бю­ро­к­ра­ци­я­та, за ре­цен­зен­ти­те, за раз­про­с­т­ра­ни­те­ли­те, за от­к­ра­д­на­ти­те те­к­с­то­ве. Без ха­ра­к­тер и без та­лант, ня­ма ус­пе­хи. По­е­те­са­та го­во­ри и за учи­тел­с­ка­та про­фе­сия, за ко­я­то тря­б­ва та­лант, тър­пе­ние, не­р­ви и от­го­вор­ност, пра­во на гра­ж­дан­с­ка по­зи­ция, тре­з­ва пре­цен­ка на съ­би­ти­я­та, ко­и­то ста­ват край те­бе и най-ну­ж­но­то чо­ве­ш­ко ка­че­с­т­во – до­б­ро­та­та.

Как да не бла­го­да­риш на та­зи кре­х­ка на пръв по­г­лед же­на, до­ри ве­че ле­ко на­ку­ц­ва­ща! Тя ни де­мон­с­т­ри­ра здрав дух в здра­во тя­ло. То­ва е тя – го­ля­ма­та по­е­те­са Мар­га­ри­та Пе­т­ко­ва.

Пак ела, за да по­п­ла­чем ра­до­с­т­но, ала за­е­д­но, не­за­ви­си­мо къ­де и ко­га, с тво­я­та „све­т­ла тъ­га”!

Георги ЙОВЧЕВ