Първомайски размисли
May 8th, 2013 | От Marusia | Category: ИЗКУСТВО, ПОЗИЦИИ, ПОЛИТИКАБеше Първи май, бойният празник на труда! Този лозунг го помня още от ученик и със задължителните манифестации пред избраните ДРУГАРИ НА ПАРТИЯТА. След демократичните промени от 1990 г. този официален празник, обявен от тези ДРУГАРИ, известно време беше заглъхнал и свален от календара като такъв. За жалост, след 2001 г. всички правителства след това на ОДС, пак го въздигнаха като официален празник със съответния неработещ ден.
Не може да не се признае, че той е продукт на успешната борба на работещите от „лошата Америка” за известни права като 8-часов работен ден и др. По-късно, обаче, комунистическите партии в света го присвоиха като техен боен празник. Нека само да видим текста на химна за 1 май и ще открием едно голямо противоречие, присъщо само на комунистите и тогава ще преценим дали да го празнуваме така официално: „На крак, о, парии презрени, на крак, о, роби на труда, потиснати и унизени, ставайте срещу врага!”После се хвърляме там в бой и.т.н. Сега си задавам въпроса защо комунистите се чувстват роби на труда? Та нали трудът облагородява и е направил човека човек? Защо чувствува работодателя си, евентуално дали той е държавата или частна фирма, като враг? Та нали и всеки, който работи повече и честно, също може да стане работодател на други хора. Но не, комунистът не може да разсъждава така. Той си е разделил обществото на класи: работническа класа в противоборство на другата и работодателска – капиталистическа, това са успелите фабриканти и предприемачи в градовете, както и фермерите на село.
Спомням си, че при социализма не можеше лесно да си намериш работа, ако не дай си, Боже, произхождаш от заможно семейство. В молбата се за работа трябваше да пишеш, че си от бедно работническо или селско семейство. От там всички бяха преименувани на работници, независимо от професията им. За съжаление, и сега думата „работник” се прикрепва към всяка професия, което звучи смехотворно. Например медицински работник, а не лекар или просто медик; научен работник, а не просто учен; социален работник, а не социален служител, агент или инспектор; правен работник, а не просто правист. /Да не забравяме, че при комунизма ни учеха, че професията „адвокат” щяла да бъде излишна. И за да се почувства всеки работник при социализма/комунизма беше задължен да ходи на трудови бригади по селата за прибиране на реколтата ръчно, та бил той и хирург, и учител и др. Организираха се задължителни бригади и в строителството, въпреки професията, която в момента упражнява даденият човек.
Аз, независимо, че през 70-те години на миналия век работех като ветеринарно-санитарен инспектор, бях отклонен задължително да работя в строителството цели 45 дни. Участвах в строежа на жилищния блок зад старата болница, а втората част от бригадата си изпълних при строежа и остъкляването на новия тогава завод ГРМП. Поне се научих да режа стъкла. Във всички тези бригади населението беше принуждавано да работи безплатно.
Да припомним и младежките бригади на Хаимбоаз /Прохода на Републиката/, където десетки хиляди бяха принуждавани да работят тежък труд с кирки, лопати и колички, надзиравани от верни комсомолци, с военни чинове.
Спомням си един анекдот от времето на социализма: Има хора, които си изкарват хляба само с един пръст – това са началниците; други си изкарват хляба с два пръста – това са народните представители; с три пръста – свещениците; с четири пръста – чантаджиите; с пет пръста – военните и накрая с двете ръце – работниците, истинските, според мен.
Така, че нищо лошо няма да има празници, па макар и като този на труда, но не е необходимо да е толкова шумен, отблъскващ и заплашителен. Нека си бъде просто празник, защото наистина трудът е хубаво нещо.
Иван МАЛЕВ