Историята на една приказка
May 8th, 2013 | От Marusia | Category: ИЗКУСТВО, ПОЗИЦИИ, ПОЛИТИКАИмало едно време, някога отдавна,много отдавна,далече,много далече,зад девет планини в десета,едно царство,едно господарство. В него управлявал тиранично,зъл и безскрупулен диктатор. Той бил много жесток,много коварен,много хитър и много,много богат.В същото време изобщо не се интересувал от желанията и проблемите на народа си,който тънел в мизерия и нищета.Но хората все повече и повече осъзнавали,че вече няма какво да губят,защото за разлика от осъдените на смърт не приключвали жизнения си път изведнъж,а умирали всеки ден.И започнали те да се съпротивляват,да протестират,а някои дори призовавали /каква наглост !/да не се плащат данъци,осигуровки и сметки за ток и вода. Загрижил се владетелят,защото народното недоволство събирало все повече и повече сили.И колкото повече разсъждавал,толкова повече страхът завладявал душата му.Уплашил се,че може да му отнемат властта и богатството.Замислил се той дълбоко,даже много дълбоко,какво да прави.Накрая решил да извика своя най-образован,най-интелигентен и най-нестандартно мислещ съветник.Повикал го при себе си и му обяснил своите страхове и грижи.Накрая поискал от съветника си да намери успешен изход от трудната ситуация,която като че ли изглеждала безнадеждна.Съветникът потънал за няколко минути в гробно мълчание,след което казал едно единствено изречение:
– Господарю,имам някои идеи,но задачата,която ми поставяш е изключително сложна и ми трябва известно време, за да си помисля.
– Колко ?
– Поне месец.
– Добре,но нито ден повече ! – отсякъл владетелят.
След месец съветникът се явил пред господаря си и в продължение на часове му обяснявал какво трябва да стори,за да запази властта и богатствата си.След приключване на разговора късно вечерта,владетелят за пръв път от много дни заспал доволен и спокоен.
На другия ден той извикал един свой приближен и му казал:
– Повиках те,за да ти възложа една много важна и отговорна задача,за изпълнението на която ще ти заплатя щедро.Ако не се справиш обаче,отговаряш с главата си….Имаш максимум една година,за да сториш следното:Ще основеш една партия със силна социална платформа и леви идеи.Ще създадеш нейни структури в цялата страна.Подробностите,включително името на партията оставям на теб.Ти обаче задължително трябва да станеш председател на партията!И запомни нещо много важно:По всички решаващи въпроси,особено от икономически характер,ти и партията ти ще е постъпвате така,както аз кажа.В замяна ,създаването и дейността на новата партия ще се финансира изцяло от мен.И накрая най-важното!Не искам никой,абсолютно никой,освен нас двамата да знае,че аз финансирам „твоята” партия и определям политиката й по всички въпроси,които смятам ,че ме засягат.
След като изпратил своя приближен,владетелят извикал друг свой доверен съветник.На него казал абсолютно същото.Само партията,която той трябвало да създаде,щяла да бъде не с лява,а с дясна политическа ориентация.
След няколко дена, на централния площад в столицата на страната си,диктаторът се изправил пред насъбралото се множество:
– Народе мой,призовах те днес тук ,за да оповестя нещо много важно.В съзвучие с желанието на моите поданици за равноправие,свобода и демокрация реших следното:Оттеглям се изцяло от властта.Давам възможност на всички вас сами да се организирате и да си създавате свои политически партии.Двете партии,които спечелят най-много гласове на бъдещите парламентарни избори след година и половина,ще получат правото да създадат една демократична конституция,регламентираща новото демократично устройство на страната ни.След приемането от бъдещия парламент и влизането в сила на новата конституция,аз ще си подам оставката,като ваш владетел.По този начин всички важни въпроси,които касаят народа,ще се решават от него на демократични,свободни и честни избори,чрез всеобщо,равно и пряко избирателно право.От тук нататък вашата съдба е във вашите ръце.
На другия ден:
– Средствата за партията ти са осигурени чрез отпускане на таен безлихвен кредит от моята банка.
Два часа по-късно владетелят произнесъл отново същите думи.
– Мислиш за кого ще гласуваш ли ?
– Не,мисля как да свържа двата края.
Този разговор се водеше между двама простосмъртни 23 години по-късно.
А!Щях да забравя!А владетелят продължава да живее и до днес,щастлив ,честит и…..все по-богат и по-богат.
Бодил ТРЪНЧЕВ