Пе­ше­хо­д­ци­те са най-уя­з­ви­ми­те уча­с­т­ни­ци в дви­же­ни­е­то. Над 22 % от за­ги­на­ли­те в стра­на­та са пе­ше­хо­д­ци. В ос­но­ва­та на пре­д­по­с­та­в­ки­те за ви­со­ка­та ава­рий­ност с пе­ше­хо­д­ци у нас са: ни­с­ка­та пъ­т­на кул­ту­ра и не­ди­с­ци­п­ли­ни­ра­ност на мно­го от уча­с­т­ни­ци­те в дви­же­ни­е­то; аг­ре­си­в­но­ст­та и не­ди­с­ци­п­ли­ни­ра­но­ст­та на во­да­чи­те, пре­ви­ша­ва­щи раз­ре­ше­на­та ско­рост в на­се­ле­ни ме­с­та; ло­ша­та ди­с­ци­п­ли­на на пе­ше­хо­д­ци­те; не­по­з­на­ва­не на ри­с­ко­ви­те фа­к­то­ри от во­да­чи и пе­ше­хо­д­ци, на пър­во мя­с­то  опа­с­но­с­ти­те от на­ма­ле­на­та и ог­ра­ни­че­на ви­ди­мост; не­до­с­та­тъ­ч­но­то чу­в­с­т­во за са­мо­съ­х­ра­не­ние; не­до­с­та­тъ­ч­но­то раз­де­ля­не на ав­то­мо­бил­но­то и пе­ше­хо­д­но­то дви­же­ние и др.

Най-за­с­т­ра­ше­ни да бъ­дат блъ­с­на­ти  от ав­то­мо­бил са:  въз­ра­с­т­ни­те пе­ше­хо­д­ци  и гла­в­но те­зи над 60-го­ди­ни; оне­зи, ко­и­то имат опа­сен на­вик да пре­си­чат пъ­т­но­то пла­т­но къ­де­то и да би­ло; на­в­ли­за­щи­те вне­за­п­но на пла­т­но­то, без ог­ле­ж­да­не за при­б­ли­жа­ва­щи ав­то­мо­би­ли; пре­си­ча­щи­те при чер­вен си­г­нал на све­то­фа­ра; ко­и­то пре­с­ка­чат пре­д­па­з­ни­те ог­ра­ди и пре­си­чат над по­д­ле­зи. Най-че­с­то пе­ше­хо­д­ци­те би­ват блъ­с­ка­ни от ав­то­мо­би­ли в на­се­ле­ни­те ме­с­та, на ули­ч­ни от­се­ч­ки ме­ж­ду кръ­с­то­ви­ща­та, къ­де­то ско­ро­ст­та на ав­то­мо­би­ли­те е най-ви­со­ка. Пе­ше­хо­д­ци­те са най-за­с­т­ра­ше­ни в пе­ри­о­да от на­с­тъ­п­ва­не­то на сум­ра­ка и през ця­ло­то вре­ме­т­ра­е­не на ве­чер­та. Най-мно­го зло­по­лу­ки с тях на­с­тъ­п­ват ме­ж­ду 17.00 и 20.30 ч. При­чи­ни­те най-че­с­то са съ­че­та­ние на  не­съ­о­б­ра­зе­на ско­рост на во­да­чи­те при дви­же­ние на фа­ро­ве в на­се­ле­ни ме­с­та и в съ­щия мо­мент –   не­п­ра­вил­но дви­же­ние и при­съ­с­т­вие на пе­ше­хо­д­ци­те на пла­т­но­то.

ЗА­ЩО СТА­ВАТ МНО­ГО­Б­РОЙ­НИ ПРО­ИЗ­ШЕ­С­Т­ВИЯ С ПЕ­ШЕ­ХО­Д­ЦИ?

– най-уя­з­ви­ми­те /пен­си­о­не­ри­те/ пре­си­чат на не­раз­ре­ше­ни за то­ва ме­с­та, къ­де­то им е удо­б­но; ба­в­но пре­ми­на­ват през пла­т­но­то; имат на­ма­ле­ни слух и зре­ние и ба­в­ни ре­а­к­ции;

– ка­то ця­ло пе­ше­хо­д­ци­те /и во­да­чи­те/ ня­мат не­об­хо­ди­мо­то чу­в­с­т­во за са­мо­съ­х­ра­не­ние и ре­ал­на пре­д­с­та­ва за опа­с­но­ст­та да по­па­д­нат в то­зи вид зло­по­лу­ки, от­там ид­ва и тя­х­на­та опа­с­на са­мо­у­ве­ре­ност; не мо­гат да пре­це­ня­ват вяр­но ско­ро­ст­та на при­б­ли­жа­ва­щи­те ав­то­мо­би­ли и раз­с­то­я­ни­е­то до тях и вре­ме­то им за при­б­ли­жа­ва­не до мя­с­то­то, къ­де­то се на­ми­ра пе­ше­хо­де­ца; ня­мат ре­ал­на пре­д­с­та­ва за въз­мо­ж­но­с­ти­те на во­да­чи­те на ав­то­мо­би­ли­те да спрат и ги пре­д­па­зят;

– въз­ра­с­т­ни­те пе­ше­хо­д­ци по­г­ре­ш­но са убе­де­ни, че ка­к­то и да пре­си­чат, „Во­да­чът е длъ­жен да ги па­зи!”, ка­то за­е­д­но с то­ва ня­мат пре­д­с­та­ва при тя­х­но­то на­ру­ше­ние да­ли той има въз­мо­ж­ност да ги пре­д­па­зи;

– Мно­го от ули­ци­те в на­се­ле­ни­те ме­с­та, пе­ше­хо­д­ни­те пъ­те­ки, са с из­но­се­на мар­ки­ро­в­ка, със сла­бо или без ули­ч­но ос­ве­т­ле­ние;

Пе­ше­хо­д­ци­те с ми­ни­мал­ни из­к­лю­че­ния са без све­т­ло­о­т­ра­зи­тел­ни еле­мен­ти по дре­хи­те или све­т­ло­о­т­ра­зи­тел­ни жи­ле­т­ки и би­ват за­бе­ля­з­ва­ни твър­де къ­с­но от во­да­чи­те, осо­бе­но ко­га­то те имат сре­щу се­бе си фа­ро­ве, ко­и­то ги за­с­ле­пя­ват.

ОДП-Добрич