Ми­ла се­с­т­ри­це, до­бър ден!

Пи­ше ти се­д­мо­то джу­дже, оно­ва, на ко­е­то ле­гъл­це ти спа и ко­е­то с ос­та­на­ли­те 6 бра­т­че­та ра­до­с­т­но въз­к­ли­к­на въз­тор­же­но: „О, Бо­же, ка­к­во ху­ба­во де­те!” То­ва си спом­ня­ме и не­пре­къ­с­на­то си го­во­рим за те­бе.

А пи­с­мо­то, ко­е­то си ни из­п­ра­ти­ла, го про­че­то­х­ме в еди­на­де­се­та­та сти­хо­с­бир­ка „Вси­ч­ко” на со­фи­ян­ка­та Мар­га­ри­та Пе­т­ко­ва.

Скъ­па Сне­жан­ке, и ние ка­то те­бе „жи­во-здра­во до­б­ру­ва­ме”, бла­го­да­ре­ние на бра­тя­та Якоб /1789 – 1863 г./ и Вил­хелм /1786 – 1859 г./ Грим, ве­че 200 го­ди­ни от 1812 г. на­сам, съ­о­б­ща­ва­ме на све­та, че ис­ти­на­та ви­на­ги по­бе­ж­да­ва зло­то.

Раз­б­ра­х­ме съ­що, че имаш 3 жи­тей­с­ки „Ос­ка­ри” в ли­це­то на де­ца­та ти На­де­ж­да, Ве­ли­ч­ко и Ни­ко­лай и 2 вну­че­та – „пре­к­ра­с­ния Ра­ди и още по-пре­к­ра­с­на­та Ак­си­ния”. От пи­с­мо­то ти на­у­чи­х­ме, че не­пре­къ­с­на­то ни съ­ну­ваш и ис­каш да до­й­деш в го­ра­та. Гор­с­ки­ят ни пар­ла­мент се съ­б­ра и ре­ше­ни­е­то, взе­то от не­го, е из­пъл­не­но. От­но­во ще жи­ве­еш в но­во­по­с­т­ро­е­на­та за те­бе ко­ли­ба, от­дел­но има фи­т­нес за­ла. Вси­ч­ко, ко­е­то си спо­ме­на­ла в „Пъ­тя към ада” е ре­а­ли­зи­ра­но. В от­дел­на стая са на­ре­де­ни мар­ко­ви ро­к­ли и дън­ки. На де­сет ета­жер­ки сме ти по­д­ре­ди­ли мо­д­ни обу­в­ки с твоя но­мер – 35. Два ку­фа­ра ве­че сме на­пъл­ни­ли с ори­ги­нал­ни бро­ш­ки. До­ри в ба­ня­та сме мон­ти­ра­ли тво­е­то ме­ч­та­но джа­ку­зи. На­ме­ри­ли сме и учи­тел по ан­г­лий­с­ки и ин­с­т­ру­к­тор, за да си взе­меш ус­пе­ш­но и по­лу­чиш шо­фьор­с­ка кни­ж­ка.

За­то­ва не си обе­ща­вай: „… и ще свър­ша вси­ч­ко не­с­вър­ше­но. /Ня­кой ден … Ако ми е ос­та­нал.”

По­ве­че не се дво­у­ми, за­що­то не­об­хо­ди­ми­ят мо­мент е на­с­та­нал, не по­д­ми­на­вай то­зи въл­ше­бен миг, ала пре­ми­ни пър­во през град Бал­чик. Та­ка ще на­ме­риш по-бър­зо пъ­тя към го­ра­та и вси­ч­ки се мо­лим да те по­с­ре­щ­нем. Ела обе­за­тел­но с де­ца­та.

Седмото джудже: Георги ЙОВЧЕВ