Те от­но­во ни из­не­на­да­ха на 4 ап­рил 2013 г. в ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” с ко­ме­ди­я­та „По­мощ, же­на ми е лу­да” от Жан Бар­бие. В ро­ля­та на ос­но­в­но­то дей­с­т­ва­що ли­це Жу­ли­ен Ва­ла­дие се пре­въ­п­лъ­ти ро­де­ния на 23.09.1957 г. вар­на­лия Хри­с­то Ви­к­то­ров Гър­бов – по­з­нат ни от „Ули­ца­та”, „Ко­ми­ци­те”, уча­с­т­ник в де­с­те­ки фил­ми, се­ри­а­ли, спе­к­та­к­ли, но­си­тел на ста­ту­е­т­ка­та „Ас­ке­ер” за 1998 г. За­вър­шил ВИ­ТИЗ в кла­са на Е.Ми­хай­ло­ва, съ­п­руг на ре­жи­сьор­ка­та Иг­ли­ка Три­фо­но­ва и про­дъл­жа­ващ в се­ри­а­ла „Сто­ли­ча­ни в по­ве­че”. За­е­д­но с Бо­ри­с­лав Ве­же­нов, Ан­то­ния Че­па­ро­ва, Пе­тя Ве­не­ли­но­ва, Ти­хо­мир Бла­го­ев, Илия Пе­пе­ла­нов и Яна Сте­фа­но­ва ни за­си­па­ха обил­но с ве­се­ло на­с­т­ро­е­ние, за­ре­ди­ха ни с жи­з­не­у­т­вър­ж­да­ващ ху­мор. Са­мо чрез ху­мо­ра и са­ти­ра­та ние спо­де­ля­ме сво­и­те гре­ш­ки и не­дъ­зи по вся­ко вре­ме на епо­хи­те. А ко­ми­ч­ни­те си­ту­а­ции, в ко­и­то по­па­да­ха Жу­ли­ен Ва­ла­дие, Ка­т­рин, Бри­джит, Ди­дие и др. ни до­ка­за­ха на пра­к­ти­ка, че ко­ме­ди­я­та е из­раз на из­ве­ч­но­то чо­ве­ш­ко чу­в­с­т­во за ху­мор. За­що­то са­мо чрез ве­се­ло­то тъл­ку­ва­не на пре­ме­ж­ди­я­та е на­ше­то спа­се­ние от ску­ка­та. Мо­же би за­то­ва вси­ч­ки ко­ме­дий­ни ак­тьо­ри имат без­б­рой обо­жа­те­ли. А чрез ко­ме­ди­я­та по­лу­ча­ва­ме чу­в­с­т­во­то за удо­в­ле­т­во­ре­ност, ма­кар и с из­ве­с­т­на до­за страх от глу­по­ст­та.

Ре­жи­сьо­рът Ор­лин Дя­ков е из­в­ля­къл есен­ци­я­та от ве­се­ла­та част на жи­во­та ни, съ­би­рай­ки иро­ни­я­та и ос­т­ро­у­ми­е­то на сме­ха. Та­ка ние се по­с­мя­х­ме на не­ща­та, ко­и­то се слу­ч­ват в жи­во­та. В за­ла­та не­пре­къ­с­на­то се но­се­ше си­тен смях и ве­се­ли въз­к­ли­ца­ния от ос­т­ро­ум­ни­те ди­а­ло­зи.

Да си ко­ме­ди­ен ак­тьор тря­б­ва ку­раж и най-ва­ж­но­то – да от­де­лиш пе­чал­но­то от сме­ш­но­то и сме­хът да ше­с­т­ва над вси­ч­ко, обе­з­в­ре­ж­дай­ки не­дъ­зи­те. Ху­мо­рът стои над за­ко­на и ни да­ва аб­со­лю­т­на сво­бо­да. То­ва ни до­ка­за „Ве­ли­ко­ле­п­на­та се­д­мор­ка”, на­че­ло с ас­ке­е­ра Хри­с­то Гър­бов. Да­но то­зи спе­к­та­къл да е знак за ед­но но­во на­ча­ло да се по­с­ме­ем за­е­д­но. Про­ща­вай­ки ка­то на нас, та­ка и на све­та.

Георги ЙОВЧЕВ