“Положението е трудно, но ние трябва да се съобразим с него, за да работим.”

Интервю с д-р Иво Войчев, Управител на МБАЛ-Балчик

Във връзка с празника на здравните работници – 7 април, наш репортер се срещна с д-р Иво Войчев, Управител на МБАЛ-Балчик и разго-варя с него за основните проблеми и практики в българското здравеопаз-ване.

Д-р Войчев,

Какви са вашите очаквания относно Декларацията и ис-канията, които лека-рите от МБАЛ-Бал-чик подадоха като част от Общонацио-налните протести?

Изпълниха ли се те?

Част от исканията се изпълниха.Визирам промяната на методи-ката за определяне на цените и финансира-нето на клиничните пътеки. Отпаднаха някои текстове от предложе-ната от Надзорния съвет на НЗОК за 2013 г. мето-дика и се възвърна ста-рата от 2012 г. Остана-лите искания надали ще бъдат изпълнени, осо-бено в сегашната ситуа-ция на служебен каби-нет. Свидетели сме, че оставката на директора на НЗОК все още не е факт. Положението е трудно, но ние трябва да се съобразим с него, за да работим. Ако не бях-ме го направили, няма-ше да можем да склю-чим  т. нар. допълнител-ни споразумения със Здравната каса и на практика нямаше да бъ-дем финансирани за на-шата работа.

Смятате ли, че та-зи политическа об-становка би повлияла върху стабилността на здравеопазването? Този държавен ресор е с най-честа смяна на министрите.

След всеки скандал се иска оставката на съответния минис-тър и новоназначения за кратко време въвеж-да своите виждания.

Стабилността на здра-веопазването може да бъде подобрена чрез единна национална здравна стратегия, но особено в  година на из-бори и година след из-бори, това нещо не се случва по обясними при-чини.  Здравеопазване-то е приоритет на тео-рия, но май всички уп-равляващи не мислят за него, защото имат по-важни социални проб-леми като демографска криза, бедност… А здра-веопазването е част от националната сигур-ност на страната и би трябвало да бъде истин-ски приоритет, а не само на думи. Ако беше така, нямаше да се стига до там, че много колеги лекари и други специ-алисти по здравни гри-жи да напускат страната и да търсят работа по специалността си в Ев-ропа и Америка.

На заседание на  ОбС-Балчик се гласува, по подобие на предиш-ни години бюджет на стойност 700 000 лв. за МБАЛ-Балчик за на-стоящата година. До-статъчни ли са тези средства за 1 кален-дарна година за лечеб-но заведение, обслуж-ващо толкова голям периметър от хора?

Неведнъж съм казвал, че ако не беше субси-дията от общинския бю-джет, то още преди 10 го-дини, когато започна т.нар. здравна реформа в България, болницата в Балчик щеше да изпадне в несъстоятелност, да фалира и по този начин да се самозакрие. Огра-ничителните мерки на Здравната каса, недо-финансирането в здра-веопазването, води до това, че търговски дру-жества, каквито са бол-ниците на този етап               /това е една огромна грешка според мен/, нямат друг начин на финансиране, защото дейността им се състои в оказване на медицин-ска помощ. Не можем да се занимаваме с по-купки, продажби, с бор-сови сделки или банково дело. Та, малко или мно-го, парите са толкова и ние трябва да се съобра-зяваме. Въпросът е да бъ-дат давани за дейността на болницата. Има мно-го общини в България, в които болниците не се финансират чрез субси-дии от общинския бю-джет и сме свидетели,    че част от тези болници се закриват. Пресен и ярък пример за това е болницата в Девин. Зна-ете, че тук, в нашата об-ласт, болниците в гр. Тервел и гр. Генерал То-шево бяха закрити и сега работят като медицин-ски центрове с възмож-ност за лекарско наблю-дение до 48 часа и ако се налага – насочване за болнично лечение към други работещи лечеб-ни заведения в областта.

Има ли достатъчен брой специалисти в нашата болница, има ли отворени места?

На този етап специа-листите са достатъчни, в смисъл че отговаряме на изискванията на ме-дицинските стандарти за брой специалистите в различните структури на лечебното заведение, но както и навсякъде в България – човешкия ресурс е недостатъчен в областта на здравео-пазването.

Ста­на ду­ма ве­че за из­ти­ча­не­то на спе­ци­а­ли­с­ти­те ни зад гра­ни­ца, а ос­вен то­ва, мно­го от ко­ле­ги­те, ко­и­то за­вър­ш­ват ме­ди­ци­на, за­по­ч­ват де се за­ни­ма­ват с дру­го око­ло ме­ди­ци­на­та – ста­ват пре­д­с­та­ви­те­ли на фир­ми за ме­ди­цин­с­ка те­х­ни­ка, на фар­ма­це­в­ти­ч­ни ком­па­нии. По при­н­цип там ра­бо­та­та е по-ле­ка, за­п­ла­ща­не­то е по-го­ля­мо, то­ва е ос­но­в­но­то.

Ка­к­ви са от­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду бол­ни­ца и Бър­за по­мощ и про­ме­ни ли не­що спо­ред вас въ­ве­де­ния об­що­на­ци­о­на­лен те­ле­фон 112?

По при­н­цип, въ­ве­ж­да­не­то на та­къв еди­нен те­ле­фон 112, кой­то об­с­лу­ж­ва не са­мо спе­ш­ни­те цен­т­ро­ве, а и ка­к­то зна­е­те – по­ли­ция, по­жар­на, е ху­ба­ва ини­ци­а­ти­ва, ко­я­то се осъ­ще­с­т­ви и на пра­к­ти­ка. До­б­ра­та стра­не е, че се въ­ве­ж­да ня­ка­къв път на съ­о­б­ща­ва­не и дей­с­т­вие при раз­ли­ч­ни спе­ш­ни си­ту­а­ции, друг е въ­п­ро­са да­ли опе­ра­то­ри­те, ко­и­то при­е­мат съ­о­б­ще­ни­я­та, са до­с­та­тъ­ч­но ком­пе­тен­т­ни в об­ла­ст­та на ме­ди­ци­на­та, за да зна­ят ка­к­во то­ч­но да на­п­ра­вят, ко­го да на­со­чат на съ­о­т­ве­т­но­то мя­с­то. Съ­що та­ка про­дъл­жа­ват да се по­да­ват, т.нар. фал­ши­ви си­г­на­ли, ко­е­то на пра­к­ти­ка е раз­ход на енер­гия, на спе­ци­а­ли­с­ти за не­ну­ж­ни це­ли. А ина­че, от­но­ше­ни­я­та ни със спе­ш­ния цен­тър, кой­то се на­ми­ра на те­ри­то­ри­я­та на бол­ни­ца­та, са до­б­ри. Ние та­ка или ина­че осъ­ще­с­т­вя­ва­ме кон­сул­ти по ис­ка­не на Спе­ш­ния цен­тър от на­ши спе­ци­а­ли­с­ти – ла­бо­ра­тор­на и рен­т­ге­но­ва ди­а­г­но­с­ти­ка. Ра­бо­та­та ни е вза­им­на и ня­ма как да не бъ­де. Все пак от там пре­ми­на­ват над 70% от хо­с­пи­та­ли­зи­ра­ни­те ни бол­ни.

Мо­же­те ли да от­ли­чи­те ра­бо­та­та на кон­к­ре­тен спе­ци­а­лист ка­то осо­бе­но ус­пе­ш­на за го­ди­на­та?

Да, мо­га да от­ли­ча ра­бо­та­та на то­ч­но оп­ре­де­лен спе­ци­а­лист, но аз смя­там, че по-ва­ж­на е не ра­бо­та­та на един или друг, а ра­бо­та­та в екип. Бол­ни­ца­та в Бал­чик има пре­к­ра­сен екип, има пре­к­ра­с­ни спе­ци­а­ли­с­ти и то­ва мо­же да го ка­же все­ки, по­тър­сил по­мощ при нас.

Ка­к­во си по­же­ла­ва­те за пра­з­ни­ка 7 ап­рил?

По­же­ла­вам си да удър­жим на на­пъ­на, за да про­дъл­жим да ра­бо­тим в ус­лу­га на жи­те­ли­те на об­щи­на­та.

Интервю: Ерсин ИСМАИЛОВ