Ар­хе­о­ло­гът от Бал­чик се­га ще­ше да ста­не на 70 го­ди­ни.
Ро­ден на 28 ав­густ 1940 г. В с.Из­во­ро­во, общ.Ген.То­ше­во. Лю­бо­з­на­те­лен от ма­лък. Пла­мъ­кът по ис­то­рия за­пал­ва у не­го учи­тел­ка­та му г-жа Пе­т­ран­ка Кро­с­на­ко­ва в То­ше­в­с­ка­та гим­на­зия „Н.Й.Ва­п­ца­ров”, в ко­я­то за­вър­ш­ва сре­д­но­то си об­ра­зо­ва­ние. И той тръ­г­ва по за­п­ла­та­ни­те ла­би­рин­ти на да­ти, го­ди­ни, съ­би­тия. Сла­бо­ст­та му ста­ва бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия с оне­зи съ­би­тия, ко­и­то имат при­чин­но – сле­д­с­т­ве­ни връ­з­ки и оп­ре­де­лят чо­ве­ш­ко­то раз­ви­тие. След ка­зар­ма за­вър­ш­ва СУ „Кл.Ох­ри­д­с­ки” по спе­ци­ал­но­ст­та, ко­я­то оби­ча. Ра­бо­ти 5 го­ди­ни ка­то пре­по­да­ва­тел, а след то­ва ка­то ар­хе­о­лог в Ис­то­ри­че­с­кия му­зей гр.Бал­чик. През 1971 г. По­ла­га ос­но­ви­те на пла­но­мер­ни­те и ма­ща­б­ни из­с­ле­д­ва­ния на бал­чи­ш­ка­та дре­в­ност. Ак­ти­в­но е уча­с­т­вал в про­у­ч­ва­ни­я­та на ста­ри­те сто­ли­ци Пли­с­ка, Ве­ли­ки Пре­с­лав и кре­по­ст­та Ка­ли­а­к­ра. От ля­то­то на 1985 г. е до­к­тор по ис­то­рия и ар­хе­о­ло­гия. Же­нен, с два­ма си­но­ве и ед­на вну­ч­ка.
Пу­б­ли­ку­вал е над 120 съ­о­б­ще­ния, ста­тии и сту­дии по про­б­ле­ми­те на бъл­гар­с­ка­та и ви­зан­тий­с­ка­та ци­ви­ли­за­ция. Не­го­во де­ла са:
1.Сбор­ни­кът „Бал­чик – дре­в­ност и съ­в­ре­мие” /До­б­рич 1990 г./
2.”Бал­чик – 2600”- лу­к­со­з­на мо­но­г­ра­фия /Ру­се, 1992 г. Съ­а­в­тор­с­т­во с П.Мо­ра­лий­с­ки и Ив.Ко­с­тов/ 3.”Дре­в­на­та бъл­гар­с­ка ци­ви­ли­за­ция” /Со­фия 2000 г./

4.”Ди­о­ни­со­по­лис” /вар­на 2001 г./
ДУМИ ЗА НЕГО
Проф.Те­о­фил Ива­нов /по­че­тен член на Ар­хе­о­ло­ги­че­с­ко­то крал­с­ко дру­же­с­т­во в Лон­дон, член-ко­ре­с­пон­дент на Гер­ман­с­кия ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки ин­с­ти­тут в Бер­лин и дей­с­т­ви­те­лен член на Ав­с­т­рий­с­кия ар­хе­о­ло­ги­че­с­ки ин­с­ти­тут във Ви­е­на, по­че­тен гра­ж­да­нин на В.Тър­но­во и Раз­г­рад/: „Ма­рин Ди­ми­т­ров се от­ли­ча­ва с го­ля­мо тру­до­лю­бие, с бо­га­та и ши­ро­ка на­у­ч­на еру­ди­ция по про­б­ле­ми­те, ко­и­то се от­на­сят до дре­в­на­та ис­то­рия и кул­ту­ра на ан­ти­ч­ния град Кру­ни – Ди­о­ни­со­по­лис, дне­ш­ния град Бал­чик. М.Ди­ми­т­ров се от­на­ся кри­ти­ч­но към по­л­з­ва­на­та ли­те­ра­ту­ра и има стре­меж че­с­то да из­ра­зя­ва сво­е­то ли­ч­но мне­ние по кон­к­ре­т­ни про­б­ле­ми. Те­зи му ка­че­с­т­ва из­да­ват един из­г­ра­ден на­у­чен ра­бо­т­ник – из­с­ле­до­ва­тел.”
Проф.Ди­ми­тър Ов­ча­ров: „Имах въз­мо­ж­но­ст­та да про­с­ле­дя ця­ло­с­т­но­то раз­ви­тие и из­ра­с­т­ва­не на ар­хе­о­ло­га Ма­рин Ди­ми­т­ров. Ви­на­ги от­го­во­рен и об­щи­те­лен, той из­вър­ш­ва­ше про­у­ч­ва­ни­я­та на те­рен за кра­т­ко вре­ме. При­те­жа­ва ло­ги­ка в ин­тер­п­ре­та­ци­я­та и из­во­ди­те в сво­я­та ра­бо­та. Обо­га­тя­ва по­з­на­ни­я­та си и взе­ма ак­ти­в­но уча­с­тие във вси­ч­ки кон­г­ре­си, сим­по­зи­у­ми и кон­фе­рен­ции по раз­ли­ч­ни про­б­ле­ми.”
Го­ран­ка Цве­т­ко­ва, жур­на­лист във в.”До­б­ру­джан­с­ка три­бу­на”: „Ар­хе­о­ло­гът Ма­рин Ди­ми­т­ров пре­к­ро­я­ва пра­и­с­то­ри­я­та в ре­во­лю­ци­он­на кни­га. Пре­д­ци­те не до­ш­ли, а се за­вър­на­ли от Азия, твър­ди уче­ни­ят в „Бъл­гар­с­ка ци­ви­ли­за­ция”.
Кръ­с­ти­на Ма­ри­но­ва, от в.”Стан­дарт”: „ Пра­ро­ди­на­та ни е би­ла на Бал­ка­ни­те. Ар­хе­о­лог от Бал­чик из­с­ле­д­ва 20 го­ди­ни ко­ре­ни­те на дър­жа­ва­та, пре­на­пи­с­ва ис­то­ри­я­та ни. Той от­х­вър­ля те­за­та, че дре­в­ни­те бъл­га­ри са тюр­ки. Бъл­гар­с­ки­ят ко­рен е свър­зан с ис­то­ри­я­та на дре­в­ния ев­ро­пей­с­ки чо­век.”
Ма­рин Ди­ми­т­ров бе­ше мно­го от­к­рит чо­век. Не се при­те­с­ня­ва­ше от ни­що и ви­на­ги ка­з­ва­ше ис­ти­на­та в очи­те, ма­кар то­ва да му ко­с­т­ва­ше мно­го. Бе­ше бо­рец за спра­ве­д­ли­вост в мир­но вре­ме. Ми­ле­е­ше за Бал­чик и да­ва­ше мно­го от се­бе си за не­го­во­то до­б­ру­ва­не. Та­ка съ­з­да­де фон­да­ция „Ди­о­ни­со­по­лис”, ко­я­то ни­кой не про­дъл­жи. Съ­з­да­де „Дви­же­ние за за­щи­та ин­те­ре­си­те на Бал­чик” и един от пър­ви­те ре­фе­рен­ду­ми в Бъл­га­рия на те­ри­то­ри­я­та на Бал­чик, ка­то фор­ма на гра­ж­дан­с­ко уп­ра­в­ле­ние. Къ­де ос­та­на­ха, бал­чи­к­лии, те­зи не­п­ра­ви­тел­с­т­ве­ни сдру­же­ния, ко­и­то мно­го би­ха ни по­мо­г­на­ли в дне­ш­но вре­ме със сво­я­та дей­ност, за да бъ­дем ис­тин­с­ки сто­па­ни и гра­ж­да­ни на Бе­лия град и на Бал­чи­ш­ка­та об­щи­на. Ма­рин Ди­ми­т­ров ми­ле­е­ше за те­зи не­ща. Но ве­че го ня­ма сред нас. Жал­ко, че ни­кой не ще да про­дъл­жи де­ло­то му.

Пенка ДИМИТРОВА