Кажете ми, госпожо
Mar 27th, 2013 | От Marusia | Category: ДРУГИ, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ПОЗИЦИИКак да стана по-уверен в някои моменти? Често ме обхваща паника пред трудносите в живота, боя се даже от неслучилите се препятствия.Такива са множеството въпроси, които тийнейджърите задават на учители, помежду си и на по-възрастни приятели. Да се назначат в училище психолози и социални педагози, отдавна назряла необходимост. Защо има такива само в малко училища?
Ще кажете: “Баба ми едно време все с психолози е расла”. Да, ама тогава са били други времена, друга динамика, други трудности и психолог на баба ни е била нейната баба, която с търпение и притчи е поучавала внуците, давала е мъдри съвети. Искрено съжалявам, че в моите младежки години до мен не е имало психолог или психотерапевт. Щях да получа отговор на много въпроси, щях да си спестя много терзания, да се освободя от непрекъснато съпровождащото ме чувство за вина. И най-малкото да свикна, че такъв човек в живота ми съществува и винаги мога да прибегна до неговите съвети. Много често в България функцията на душевед изпълняват врачки и баячки, защото много по-приемливо е у нас да ти гледат на карти или нещо подобно, отколкото да отидеш на психолог.
Материал с подобни разсъждения бях написала преди години, но не го отпечатах никъде. И днес, когато избухна вълна от самозапалвания, самоубийства и дори убийства на собствени деца, за които всички заговорихме, си спомних за тези мои и вероятно не само мои мисли. Тепърва ще се организират групови психоконсултации и ще се вземат някакви мерки. Това добре. Но не сме ли пак безумно много закъснели като общество, като училище и като държавна политика?! А сега накъде…
Мария ЙОЛОВА