Как да ста­на по-уве­рен в ня­кои мо­мен­ти? Че­с­то ме об­х­ва­ща па­ни­ка пред тру­д­но­си­те в жи­во­та, боя се да­же от не­с­лу­чи­ли­те се пре­пя­т­с­т­вия.Та­ки­ва са мно­же­с­т­во­то въ­п­ро­си, ко­и­то тий­ней­джъ­ри­те за­да­ват на учи­те­ли, по­ме­ж­ду си и на по-въз­ра­с­т­ни при­я­те­ли. Да се на­з­на­чат в учи­ли­ще пси­хо­ло­зи и со­ци­ал­ни пе­да­го­зи, от­да­в­на на­з­ря­ла не­об­хо­ди­мост. За­що има та­ки­ва са­мо в мал­ко учи­ли­ща?

Ще ка­же­те: “Ба­ба ми ед­но вре­ме все с пси­хо­ло­зи е ра­с­ла”. Да, ама то­га­ва са би­ли дру­ги вре­ме­на, дру­га ди­на­ми­ка, дру­ги тру­д­но­с­ти и пси­хо­лог на ба­ба ни е би­ла не­й­на­та ба­ба, ко­я­то с тър­пе­ние и при­т­чи е по­у­ча­ва­ла вну­ци­те, да­ва­ла е мъ­д­ри съ­ве­ти. Ис­к­ре­но съ­жа­ля­вам, че в мо­и­те мла­де­ж­ки го­ди­ни до мен не е има­ло пси­хо­лог или пси­хо­те­ра­певт. Щях да по­лу­ча от­го­вор на мно­го въ­п­ро­си, щях да си спе­с­тя мно­го тер­за­ния, да се ос­во­бо­дя от не­пре­къ­с­на­то съ­п­ро­во­ж­да­що­то ме чу­в­с­т­во за ви­на. И най-мал­ко­то да сви­к­на, че та­къв чо­век в жи­во­та ми съ­ще­с­т­ву­ва и ви­на­ги мо­га да при­бе­г­на до не­го­ви­те съ­ве­ти. Мно­го че­с­то в Бъл­га­рия фун­к­ци­я­та на ду­ше­вед из­пъл­ня­ват вра­ч­ки и ба­я­ч­ки, за­що­то мно­го по-при­ем­ли­во е у нас да ти гле­дат на кар­ти или не­що по­до­б­но, от­кол­ко­то да оти­деш на пси­хо­лог.

Ма­те­ри­ал с по­до­б­ни раз­съ­ж­де­ния бях на­пи­са­ла пре­ди го­ди­ни, но не го от­пе­ча­тах ни­къ­де. И днес, ко­га­то из­бу­х­на въл­на от са­мо­за­пал­ва­ния, са­мо­у­бий­с­т­ва и до­ри убий­с­т­ва на со­б­с­т­ве­ни де­ца, за ко­и­то вси­ч­ки за­го­во­ри­х­ме, си спом­них за те­зи мои и ве­ро­я­т­но не са­мо мои ми­с­ли. Те­пър­ва ще се ор­га­ни­зи­рат гру­по­ви пси­хо­кон­сул­та­ции и ще се взе­мат ня­ка­к­ви мер­ки. То­ва до­б­ре. Но не сме ли пак бе­зум­но мно­го за­къ­с­не­ли ка­то об­ще­с­т­во, ка­то учи­ли­ще и ка­то дър­жа­в­на по­ли­ти­ка?! А се­га на­къ­де…

Мария ЙОЛОВА