На­по­с­ле­дък все по-че­с­то се го­во­ри за здра­во­с­ло­в­но  хра­не­не, спа­з­ва­не на раз­ли­ч­ни ди­е­ти, ня­кои от ко­и­то  дра­с­ти­ч­ни  не ща­дя­щи здра­ве­то на при­ла­га­щи­те ги. Мно­зи­на ле­ка­ри, ди­е­то­ло­зи, спе­ци­а­ли­с­ти по здра­во­с­ло­в­но хра­не­не да­ват съ­ве­ти с ка­к­во и кол­ко да се хра­ним, за да се чу­с­т­ва­ме жи­з­не­ни и здра­ви. И с пра­во-за­що­то хра­на­та, ко­я­то ку­пу­ва­ме в го­ля­ма­та си част е не­з­д­ра­во­с­ло­в­на и пре­ди­з­ви­к­ва не са­мо за­т­лъ­с­тя­ва­не, но и раз­ли­ч­ни за­бо­ля­ва­ния от най-ран­на въз­раст. Ако про­че­тем на ети­ке­ти­те на ня­кои от кол­ба­си­те, ко­и­то кон­су­ми­ра­ме  ще на­ме­рим  ГМО,  су­б­п­ро­ду­к­ти, мо­но­на­т­ри­ев глу­та­мат, към кой­то се при­с­т­ра­с­тя­ва чо­век, оц­ве­ти­те­ли, кон­сер­ван­ти, соя и дру­ги за­ме­с­ти­те­ли и по­до­б­ри­те­ли,  но не и ме­со – та­ка и със си­ре­не­то, ко­е­то не е от мля­ко  и дру­ги ва­ж­ни хра­ни- и вси­ч­ко спо­ред ев­ро­пей­с­ки­те изи­с­к­ва­ния. Ро­д­но­то про­из­во­д­с­т­во е по­ч­ти уни­що­же­но, а да се хра­ни чо­век с био­про­ду­к­ти е лукс и за за­мо­ж­ни­те. Здра­ве­то ни е за­ло­же­но на кар­та, за­що­то до­ри и хра­на­та ка­то про­из­во­д­с­т­во е жер­т­ва на ал­ч­ни и без­к­ру­пул­ни про­из­во­ди­те­ли. Вси­ч­ко оба­че е на­со­че­но към на­ше­то те­ле­с­но здра­ве-не би­ва да за­б­ра­вя­ме, че чо­век се хра­ни за да жи­вее, а не жи­вее за да се хра­ни. С две ду­ми  чо­век е пси­хо­фи­зи­че­с­ко един­с­т­во-ос­вен тя­ло е и ду­ша, за ко­я­то Спа­си­те­ля ка­з­ва, че стру­ва по­ве­че от це­лия свят. Как да се гри­жим за бъ­з­с­мър­т­на­та си ду­ша ?На­в­ля­зо­х­ме в дни­те на Ве­ли­кия пост-ве­лик, за­що­то пре­д­ше­с­т­ва на-ве­ли­кия пра­з­ник Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во. Ако спа­з­ва­ме по­с­ти­те, ко­и­то Све­та­та Цър­к­ва е от­ре­ди­ла ка­то се хра­ним с хра­ни без жи­во­тин­с­ки про­из­ход /бо­бо­ви ра­с­те­ния, зе­лен­чу­ци, пло­до­ве  -се­га из­бо­ра от ре­це­п­ти за по­с­т­ни яс­тия е изо­би­лен/- ще се чу­с­т­ва­ме до­б­ре и фи­зи­че­с­ки и ду­хо­в­но. Чрез по­с­та ние се ос­во­бо­ж­да­ва­ме ка­к­то от те­ле­с­ни­те то­к­си­ни, та­ка и от ду­ше­в­на­та си не­чи­с­то­та-гре­хо­ве­те си чрез по­ка­я­ние. Сла­вян­с­ка­та ду­ма­та „пост” има во­е­нен сми­съл и оз­на­ча­ва чо­век, кой­то е на стра­жа. Ка­к­то вой­ни­те се про­ща­ват със сво­и­те най-бли­з­ки хо­ра пре­ди да оти­дат на вой­на, та­ка и ние тря­б­ва вза­им­но да си про­с­тим пре­ди да за­по­ч­нем не­ви­ди­ма­та бран сре­щу на­ши­те вън­ш­ни вра­го­ве-бе­со­ве­те, ко­и­то ни из­ку­ша­ват и въ­т­ре­ш­ни­те ни вра­го­ве – на­ши­те ло­ши ув­ле­че­ния, на­ви­ци и стра­с­ти. През  не­де­ля си­ро­пу­с­т­на Цър­к­ва­та ни на­по­м­ня за па­де­ни­е­то на Адам на­ру­шил за­по­ве­д­та на по­с­та ка­то от­къ­с­нал за­б­ра­не­ния плод за по­з­на­ние на зло­то и та­ка се ли­шил от рая. Чрез по­с­та ние из­про­с­ва­ме Бо­жи­я­та ми­лост, оп­ро­ще­ние, за да по­лу­чим от­но­во рая – Цар­с­т­во­то Бо­жие, бла­го­дат­та Хри­с­то­ва.  По­с­тът  е жер­т­ва, но най-ва­ж­на­та му цел не е да се ли­шим от ед­на или дру­га  хра­на, а да се на­у­чим да вла­де­ем тя­ло­то си, за да бъ­де по­с­лу­ш­но на ду­ха. Ние сме до го­ля­ма сте­пен по­д­в­ла­с­т­ни на тя­ло­то си вси­ч­ки на­ши чу­с­т­ва во­дят до удо­в­ле­т­во­ре­ние на те­ле­с­ни­те ни ну­ж­ди, ко­и­то че­с­то пре­ми­на­ват гра­ни­ца­та на чи­с­то­та­та, ко­я­то оча­к­ва Бог от нас. Чрез по­с­та чо­век при­до­би­ва ду­хо­в­на бо­д­рост, си­ла, мъ­д­рост, ко­га­то е съ­че­тан с мо­ли­т­ва, уча­с­тие в Бо­го­с­лу­же­ни­е­то, че­те­не на Еван­ге­ли­е­то и тво­ре­ни­я­та на све­ти­те от­ци. По­с­тът не е са­мо­цел, той тря­б­ва да ни во­ди към вгле­ж­да­не в се­бе си, на­ши­те сла­бо­с­ти и от то­ва към по­ка­я­ние. Ду­ма­та ,,по­ка­я­ние” -,,ме­та­ния”-гр. оз­на­ча­ва про­мя­на на ума от от­с­тъ­п­ле­ни­е­то от Бо­га към Не­го-от  тъм­ни­на към све­т­ли­на, от зло към до­б­ро, от тъ­га към ра­дост и от смърт към жи­вот. Пър­ви­те ду­ми на Спа­си­те­ля, ко­га­то за­по­ч­ва Сво­е­то об­ще­с­т­ве­но слу­же­ние са ,,…по­кай­те се, за­що­то се при­б­ли­жи цар­с­т­во­то не­бе­с­но”/Мат.4:17/. По­ка­я­ние, ко­е­то е по­с­ти­г­на­ло цел­та си – оп­ро­ща­ва­не на гре­хо­ве­те, при­в­ли­ча в ду­ша­та на чо­ве­ка Пре­с­ве­тия Дух Бо­жи. По­ка­я­ни­е­то е тайн­с­т­во ус­та­но­ве­но от Го­с­под и ста­ва пред све­ще­ник. Пло­да на ис­тин­с­ко­то по­ка­я­ние е про­ш­ка за вси­ч­ко и лю­бов към вси­ч­ки. Не­ка встъ­пим в по­с­та с же­ла­ние за про­мя­на към до­б­ро у нас са­ми­те, то­га­ва в жи­во­та ни ще ца­ру­ват ми­ра, лю­бо­в­та, бла­го­ден­с­т­ви­е­то  и ра­до­ст­та. Ве­ли­ки­ят пост-вре­ме на ду­хо­в­но об­но­в­ле­ние, ду­хо­в­на про­лет, да­де­но за на­ше до­б­ру­ва­не и спа­се­ние, за да по­с­ре­щ­нем с очи­с­те­ни ду­ши и сър­ца най-ве­ли­кия и по­бе­до­но­сен  пра­з­ник Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во. Амин!

Протойерей: Георги ПЕТКОВ