Де­пу­та­ти ка­то Лъ­че­зар Ива­нов тря­б­ва­ше да бъ­дат из­х­вър­ле­ни от пар­ла­мен­та. За­ра­ди тях и за­ра­ди ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та бо­ле­ду­ва­щи­те ни де­ца го­ди­ни на­ред са ос­та­ве­ни без ка­к­ва­то и да е гри­жа от дър­жа­ва­та и стра­те­гия за ин­те­г­ри­ра­не.”, ка­з­ва Кра­си­ми­ра Об­ре­те­но­ва в ин­тер­вю за Frognews.bg.

Тя е май­ка на де­те, бол­но от це­ле­б­рал­на па­ра­ли­за, из­п­ра­ти­ла пре­ди дни до ре­ди­ца на­ци­о­нал­ни ме­дии и до бъл­гар­с­ки­те ин­с­ти­ту­ции пи­с­мо, оза­г­ла­ве­но “Сре­щу ци­ни­з­ма на „Ве­ли­ко­ле­п­на­та ше­се­тор­ка“ и „Бай­лан­до“(про­че­те­те те­к­с­та тук). В не­го по­с­та­вя ос­но­в­ни­те про­б­ле­ми за про­г­ни­ла­та со­ци­ал­на си­с­те­ма у нас. Спо­де­ля, че не го е пи­са­ла са­ма, а в не­го са обе­ди­не­ни мне­ни­я­та на мно­го дру­ги ро­ди­те­ли ка­то нея. Те­к­с­тът бе про­че­тен от хи­ля­ди по­се­ти­те­ли на Frognews.bg, ко­и­то в ко­мен­та­ри­те под не­го по­д­к­ре­пи­ха по ка­те­го­ри­чен на­чин те­зи­те и иде­и­те на Кра­си­ми­ра Об­ре­те­но­ва. Май­ка­та жи­вее в До­б­рич и по про­фе­сия е жур­на­лист, но от 8 го­ди­ни стои вкъ­щи, за да се гри­жи за де­те­то си, тъй ка­то дър­жа­ва­та не оси­гу­ря­ва ни­ка­к­ви ус­ло­вия – ка­к­то за мом­че­та­та и мо­ми­че­та­та с ув­ре­ж­да­ния, та­ка и за те­х­ни­те ро­ди­те­ли.

Интервю на

Васил Василев

– Г-жо Об­ре­те­но­ва, как се по­я­ви иде­я­та да на­пи­ше­те от­во­ре­но пи­с­мо до ме­ди­и­те?

– Ка­то ро­ди­тел на де­те с ув­ре­ж­да­ния, пре­д­с­та­в­ля­вам ед­на до­б­ри­ч­ка ор­га­ни­за­ция за та­ки­ва мом­че­та и мо­ми­че­та. Ини­ци­а­то­ри сме на бла­го­т­во­ри­тел­ни кам­па­нии, с ко­и­то да се за­ку­пу­ват ин­ва­ли­д­ни ко­ли­ч­ки, се­мей­с­т­ва в бе­да да си пла­щат то­ка, пра­вим бла­го­т­во­ри­тел­ни ба­за­ри и пр. Ние се ор­га­ни­зи­ра­х­ме, след ка­то бе­ше из­лъ­чен фил­ма на BBC за де­ца­та в Мо­ги­ли­но. Го­ля­ма гру­па от ро­ди­те­ли на здра­ви де­ца и на та­ки­ва с ув­ре­ж­да­ния за­по­ч­на­х­ме да об­съ­ж­да­ме как мо­же да се про­ме­ни си­с­те­ма­та и ин­с­ти­ту­ци­и­те. В съ­що­то вре­ме „Ве­ли­ко­ле­п­на­та ше­с­тор­ка” за­по­ч­на да ре­ша­ва ня­ка­къв кон­к­ре­тен про­б­лем, но вли­зай­ки в дъл­бо­чи­на на ця­ла­та та­зи си­с­те­ма, във вси­ч­ки­те й ас­пе­к­ти, се ока­за, че ня­ма ни­ка­к­ва об­ща бла­го­т­во­ри­тел­ност. Ед­но­в­ре­мен­но с то­ва през ок­том­в­ри ме­сец ми­на­ла­та го­ди­на на­ша­та ор­га­ни­за­ция за­е­д­но с дру­ги и бла­го­да­ре­ние на сту­ден­т­с­ки­те про­те­с­ти, в ко­и­то уча­с­т­ва­х­ме, има­х­ме сре­щи с Бой­ко Бо­ри­сов. На­п­ра­ви­х­ме ед­ни ра­бо­т­ни гру­пи, с ко­и­то за­по­ч­на­х­ме да мъ­д­рим как да сме­ним ма­т­ри­ца­та, та­ка че да не се пъл­нят до­мо­ве­те с изо­с­та­ве­ни де­ца, да ня­ма де­ца в риск и да мо­гат да ги ре­а­ли­зи­рат по ня­ка­къв на­чин. Да имат до­с­тъп до ре­ха­би­ли­та­ция, об­ра­зо­ва­ние и ква­ли­фи­ка­ция – не­ща, ко­и­то све­тът е от­к­рил мно­го от­да­в­на. Ка­к­во се по­лу­чи ре­ал­но? От ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та на уп­ра­в­ля­ва­щи­те се по­я­ви­ха съ­щи­те те­зи ше­фо­ве на ди­ре­к­ции, с ко­и­то сме ко­мен­ти­ра­ли те­зи про­ме­ни в рам­ки­те на пре­ди­ш­но­то пра­ви­тел­с­т­во, т.е. – ни­ка­к­ва про­мя­на на ка­д­ро­вия ка­па­ци­тет. В про­дъл­же­ние на ед­на го­ди­на ние тъ­п­че­х­ме на ед­но мя­с­то. То­зи ди­а­лог е и аб­со­лю­т­но не­ра­в­но­по­с­та­вен, за­що­то уп­ра­в­лен­с­ка­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция, за да уча­с­т­ва в ра­бо­т­ни­те гру­пи, вли­за от ка­би­нет в ка­би­нет. Са­мо пре­си­ча бу­ле­вар­да и – го­то­во. До­ка­то ние, ро­ди­те­ли­те, ко­и­то не жи­ве­ем в Со­фия тря­б­ва да пъ­ту­ва­ме по­с­то­ян­но. То­ва са раз­хо­ди, то­ва са пъ­т­ни, да на­ме­риш и да пла­тиш на ня­ко­го да се гри­жи за де­те­то си до­ка­то ти ви­сиш в ня­ка­к­ви ра­бо­т­ни гру­пи и го­во­риш с ма­ло­ум­ни­ци. В край­на сме­т­ка се ока­за, че на­с­ре­ща ня­ма ни­кой. Кри­во-ля­во сти­г­на­х­ме до един из­к­лю­чи­те­лен ус­пех. За­по­ч­на­х­ме да об­съ­ж­да­ме ко­декс за де­те­то и се­мей­с­т­во­то, кой­то из­ка­ра де­ца­та с ув­ре­ж­да­ния от за­ко­на за со­ци­ал­но по­д­по­ма­га­не. Ние не бя­х­ме вклю­че­ни в ка­к­ва­то и да е си­с­те­ма за ин­те­г­ри­ра­не, в един кюп със со­ци­ал­но сла­би­те се­мей­с­т­ва. В край­на сме­т­ка ние пи­шем ед­ни про­е­к­то­за­ко­ни, ко­мен­ти­ра­ме и ана­ли­зи­ра­ме, а в край­на сме­т­ка все сме на ко­та 0. Ние из­дър­жа­ме ед­на не­ра­бо­те­ща и па­ра­зи­т­на со­ци­ал­на ад­ми­ни­с­т­ра­ция. От­дел­но с бла­го­т­во­ри­тел­ност ком­пен­си­ра­ме то­ва, че тя не си вър­ши ра­бо­та­та. Не ис­кам да ко­мен­ти­рам „ВИП Бра­дър” от ми­на­ла­та го­ди­на. Не мо­же с та­ка­ва про­с­то­тия ти да по­д­ла­гаш на кон­ку­рен­ция две де­ца с ув­ре­ж­да­ния или две се­мей­с­т­ва. То­ва е аб­сур­д­но. То­га­ва не ре­а­ги­ра­х­ме, за­що­то ве­ро­я­т­но ня­ма­х­ме вре­ме. Но се­га, ко­га­то се на­т­ру­п­ва вси­ч­ко то­ва, и то в ус­ло­вия на ико­но­ми­че­с­ка кри­за, ко­га­то ня­ма ни­ка­к­ва идея как ще се про­ме­ни си­с­те­ма­та, ня­ма­ше как да не се оба­дим. С та­зи т.нар. бла­го­т­во­ри­тел­на ак­ция ис­кат от хо­ра­та, ко­и­то не са по­лу­ча­ва­ли за­п­ла­ти­те си от 5 ме­се­ца по­с­ле­д­ни­те им ле­в­че­та, до­ка­то съ­ща­та та­зи ад­ми­ни­с­т­ра­ция си взи­ма па­ри­те ре­до­в­но. Един па­ра­г­раф 22. То­ва бе­ше при­чи­на­та за пи­с­мо­то. Аз са­ма­та не оча­к­вах да по­лу­чи тол­ко­ва ог­ром­на по­зи­ти­в­на по­д­к­ре­па. Във фо­ру­ми­те че­та из­к­лю­чи­тел­но кон­с­т­ру­к­ти­в­ни пре­д­ло­же­ния и идеи.

– То­ва пи­с­мо бе­ше ли пу­б­ли­ку­ва­но във вси­ч­ки ме­дии, до ко­и­то го из­п­ра­ти­х­те?

При­з­на­вам си, че не съм по­г­ле­ж­да­ла ос­но­в­но. По­с­то­ян­но съм за­е­та с гри­жи­те око­ло де­те­то си и ми е все ед­но къ­де е оти­ш­ло. Ва­ж­но­то е да са го про­че­ли хо­ра, ко­и­то имат же­ла­ние да се про­ме­ни та­зи си­с­те­ма. Ня­ма­ме ни­що про­тив ка­у­за­та на „Ве­ли­ко­ле­п­на­та ше­с­тор­ка”, но на­чи­нът, по кой­то се пра­ви не да­ва ефект. Аз и ос­та­на­ли­те хо­ра в пи­с­мо­то спо­де­ля­ме те­за­та, че не е въ­п­ро­сът в то­ва да се по­мо­г­не на 5 де­ца, а да се съ­з­да­дат ус­ло­вия за вси­ч­ки. Пре­д­с­та­ве­те си ние ка­то ро­ди­те­ли на де­те с ув­ре­ж­да­не как се чу­в­с­т­ва­ме, ко­га­то гле­да­ме ка­к­ви ус­ло­вия съ­з­да­ва пре­да­ва­не­то и УНИ­ЦЕФ за изо­с­та­ве­ни­те де­ца. То­ва са про­хо­дил­ки, спе­ци­а­ли­с­ти, гри­жи, а ние об­ри­ча­ме на ми­зе­рия це­ли­те си фа­ми­лия – бра­тя, дя­до­в­ци, ба­би и пр. И ня­ма как да се про­ме­ни, за­що­то я ня­ма си­с­те­ма­та. То­ва не е ли един вид кон­ф­ликт на ин­те­ре­си? Ня­кои в ко­мен­та­ри­те ме об­ви­ня­ват в зло­ба, но те про­с­то не зна­ят аз ка­к­во съм ре­да­к­ти­ра­ла, за да сгло­бя то­ва пи­с­мо, за да зву­чи яро­с­т­но.

– Вие сте на­со­чи­ли пи­с­мо­то ли­ч­но към Ани Са­лич. По­лу­чи­х­те ли от­го­вор от нея?

– Вче­ра до­й­де екип на БТВ. Не знам то­ч­но ка­к­во ще из­ле­зе, но си­гур­но ще е ня­ка­к­ва по­р­но­г­ра­фия. (За­що ли се съм­ня­вам) Дър­жа­ха да сни­мат се­мей­с­т­во­то ми, до­ма ми, да по­ка­жат пъл­на­та ми­зе­рия, в ко­я­то жи­вея, но не ми пу­ка. Въ­п­ро­сът е то­ва по­ве­че да не се слу­ч­ва, или по­не не по то­зи ци­ни­чен на­чин.

– Оба­ди­ха ли ви се ос­та­на­ли­те ин­с­ти­ту­ции, до ко­и­то сте из­п­ра­ти­ли те­к­с­та?

Са­мо от УНИ­ЦЕФ ми от­го­во­ри­ха и тря­б­ва да ви ка­жа, че по­лу­чих един на­пъл­но ад­ми­ни­с­т­ра­ти­вен, про­то­ко­лен от­го­вор. Пи­с­мо­то, раз­би­ра се не съм пи­са­ла аз са­ма, с хо­ра, ко­и­то имат до­с­тъп до ин­фор­ма­ция за то­ва, ка­к­во се слу­ч­ва в те­зи но­ви за­щи­те­ни жи­ли­ща в Цен­т­ро­ве­те от се­ме­ен тип. Те, ка­к­то и още ня­кол­ко ду­ши по­с­та­ви­ха то­ч­но те­зи въ­п­ро­си, ко­и­то съм ци­ти­ра­ла в пи­с­мо­то си. УНИ­ЦЕФ не от­го­ва­рят на въ­п­ро­си­те от пи­с­мо­то. Те тря­б­ва да от­го­во­рят на об­ще­с­т­во­то. Те ме об­ви­ня­ват, че не съм про­че­ла от­че­та им вни­ма­тел­но и не съм раз­б­ра­ла. То­ва не е при­н­ци­п­на по­зи­ция, за­що­то и УНИ­ЦЕФ ка­то ор­га­ни­за­ция не са на яс­но ка­к­во пра­вят, как го пра­вят и за­що го пра­вят, за­що­то с copy-paste ев­ро­пей­с­ка со­ци­ал­на по­ли­ти­ка и си­с­те­ма не мо­же да се на­п­ра­ви в Бъл­га­рия. То­ва тря­б­ва да е яс­но и на УНИ­ЦЕФ. Ка­к­во зна­чи ме­дий­на по­д­к­ре­па, за­що­то те в пи­с­мо­то си го­во­ри­ха, ци­ти­рам по па­мет, че БТВ са са­мо ме­ди­ен пар­т­ньор и че не тря­б­ва­ло да ги уп­ре­к­вам, ка­к­то и г-жа Са­лич. Ча­кай­те, от един оби­к­но­вен чо­век, от ко­го­то се оча­к­ва да си пу­с­не ле­в­че­то за SMS-а , ка­то гле­да ре­к­лам­ни­те кли­по­ве си ка­з­ва то­ч­но то­ва: ле­ле, ка­к­ва со­ци­ал­на те­ле­ви­зия, ле­ле, Ани Са­лич кол­ко е ми­ло­с­ти­ва. И за­то­ва го ад­ре­си­рах от име­то на чи­чо Пе­т­ко, кой­то не си е взи­мал за­п­ла­та­та и пен­си­я­та му е 100 лв. и тря­б­ва да пу­с­не то­зи SMS, за­що­то му е жал и се чу­в­с­т­ва ви­но­вен, ако не го на­п­ра­ви, до­ка­то оне­зи де­ца из­ми­рат. Аз бих ис­ка­ла да ка­жа, че не мо­же да пра­виш бла­го­т­во­ри­тел­ност при по­ло­же­ние, че на­ша­та дър­жа­ва, на­ше­то уп­ра­в­ле­ние, ка­к­во­то ще да е то, ня­ма грам ин­фор­ма­ция кол­ко са де­ца­та с ув­ре­ж­да­ния, ка­к­ва е стру­к­ту­ра­та им по ди­а­г­но­зи, ка­къв е ин­тен­зи­те­тът на ла­ви­но­о­б­ра­з­ния брой на де­ца с ув­ре­ж­да­ния, за­що ня­ма ста­ти­с­ти­ка, за­що ня­ма ана­ли­зи, за да се знае – има­ме 300 де­ца с епи­ле­п­сия, ну­ж­ни са та­ки­ва и та­ки­ва спе­ци­а­ли­с­ти, цен­т­ро­ве, па­ра­ме­т­ри на ин­те­г­ра­ция и пр.

-От ко­га се за­ни­ма­ва­те с та­зи ка­у­за?

– Ние алар­ми­ра­ме за­то­ва от 2005 г. Да се на­п­ра­ви ед­на ста­ти­с­ти­ка на де­ца­та с ув­ре­ж­да­не, на при­чи­ни­те и то­га­ва ще зна­еш от ка­къв ин­с­ти­ту­ци­о­на­лен, фи­нан­сов и све­т­с­ки ре­сурс ще имаш ну­ж­да. Ка­к­во пра­вим? Ние има­ме пра­во, но ня­ма­ме до­с­тъп до еле­мен­тар­на ре­ха­би­ли­та­ция. За­що? За­що­то ня­ма кли­ни­ч­на пъ­те­ка за де­т­с­ка це­ре­б­рал­на па­ра­ли­за, за­що­то ние вли­за­ме за ре­ха­би­ли­та­ция в бол­ни­ци­те с кли­ни­ч­на пъ­те­ка на дру­ги спе­ци­а­ли­с­ти. Вие зна­е­те ли на кол­ко е оце­нен тру­да на един ре­ха­би­ли­та­тор в ед­но ДКЦ? На 20 сто­тин­ки за три про­це­ду­ри – ма­саж, гим­на­с­ти­ка, еле­к­т­ро­с­ти­му­ла­ция. Ни­кой не ни ис­ка де­ца­та, за­що­то с тях се ра­бо­ти тру­д­но. От­де­ле­ни­я­та са пъл­ни с ин­сул­ти и ин­фар­к­ти и ти, ако ис­каш де­те­то ти да оце­лее, да­ваш ед­ни па­ри за ре­ха­би­ли­та­ция и го ви­каш вкъ­щи. Ре­ха­би­ли­та­то­ри­те ка­з­ват „ние ня­ма­ме ни­що про­тив”, но то­ва си е жи­ва сен­че­с­та ико­но­ми­ка, ние то­зи про­б­лем сме го по­с­та­ви­ли пре­ди 5 го­ди­ни – да се ре­г­ла­мен­ти­ра до­пъл­ни­тел­ни­ят труд с кли­ни­ч­на пъ­те­ка за до­ле­ку­ва­не, со­ци­а­лен па­кет ли ще бъ­де, кли­ни­ч­на пъ­те­ка ли ще бъ­де, да се пла­ща то­зи до­пъл­ни­те­лен труд на ре­ха­би­ли­та­то­ра или да се на­п­ра­ви пъ­те­ка са­мо за де­т­с­ка це­ре­б­рал­на па­ра­ли­за, ко­я­то да е ви­со­ко­п­ла­те­на, за­що­то то­ва дей­с­т­ви­тел­но е те­жък труд. Ед­но 30-40 ки­ло­г­ра­мо­во де­те е аб­со­лю­т­но без­сил­но или пък из­к­лю­чи­тел­но ста­ти­ч­но, и съ­ба­ря ре­ха­би­ли­та­то­ра до­ка­то ра­бо­ти с не­го, но да не вли­зам в де­тай­ли. В ЕС тру­дът на ре­ха­би­ли­та­то­ра е пър­ва или вто­ра ка­те­го­рия, за­е­д­но с то­зи на хи­рур­га, за­що­то там е пре­це­не­но, че му до­вър­ш­ва ра­бо­та­та един вид. Той е къл­цал, но ре­ха­би­ли­та­то­рът тря­б­ва да на­п­ра­ви та­зи скъл­ца­на и за­ши­та му­с­ку­ла­ту­ра да ра­бо­ти. В Бъл­га­рия тру­да на те­зи спе­ци­а­ли­с­ти е в тре­та ка­те­го­рия с най-ни­з­шия ме­ди­цин­с­ки пер­со­нал. Ви­ка­х­ме, кря­ка­х­ме, как ина­че те­зи хо­ра ще бъ­дат мо­ти­ви­ра­ни и ще бъ­дат ви­со­ко пла­те­ни, за да имат въз­мо­ж­ност да се ква­ли­фи­ци­рат, пре­к­ва­ли­фи­ци­рат. Ре­ха­би­ли­та­то­ри от До­б­рич хо­дят и ра­бо­тя в Ру­мъ­ния, в Кон­с­тан­ца. На мен ми взи­мат 15-20 ле­ва, а там си по­лу­ча­ват 30-40 ев­ро, в Ма­ке­до­ния, в Тур­ция, в Гър­ция и т.н. Един от би­в­ши­те зам.-ми­ни­с­т­ри ка­те­го­ри­ч­но от­ка­за да уве­ли­чи па­ри­те на ре­ха­би­ли­та­то­ри­те и го по­пи­та­х­ме ка­к­во ще бра­вим, но и той ня­ма­ше идея. Би­в­ши­ят шеф на Здра­в­на­та ко­ми­сия в пар­ла­мен­та Лъ­че­зар Ива­нов, кой­то още с по­я­вя­ва­не­то си тря­б­ва­ше да бъ­де из­х­вър­лен, се дър­жа тол­ко­ва аро­ган­т­но на ед­на сре­ща на ро­ди­те­ли от ця­ла­та стра­на. Ние му ка­з­ва­ме кон­к­ре­т­ни пре­д­ло­же­ния, а той: „вие ка­к­во ис­ка­те, те вси­ч­ки ле­ка­ри ще ри­п­нат да им се по­ви­ша­ват за­п­ла­ти­те”. За­то­ва здра­в­на­та си­с­те­ма е раз­си­па­на, за­що­то ня­кой ня­къ­де си е пра­вил ня­ка­к­ви сме­т­ки. Ви­на­ги съм твър­дя­ла, че в здра­в­на­та си­с­те­ма ко­ру­п­ция ня­ма, про­с­то в здра­в­на­та си­с­те­ма ние по­т­ре­би­те­ли­те на­ли­ва­ме па­ри за то­ва, за ко­е­то там не пла­ща бю­дже­тът или здра­в­на­та ка­са, или не е ре­г­ла­мен­ти­ра­но.