Та­ка пре­ми­на пра­з­ни­ч­ния кон­церт на 1 март 2013 г. на са­мо­дей­ци­те от чи­та­ли­ще „Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки” по слу­чай пра­з­ни­ка на са­мо­де­е­ца и 135 го­ди­ни от Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Бъл­га­рия. Пъл­на­та за­ла ос­та­на пле­не­на от та­лан­та, кой­то при­те­жа­ват на­ши­те го­ле­ми са­мо­дей­ци в на­шия ма­лък град. Въз­хи­тих се, ко­га­то ни по­ве­до­ха из ла­би­рин­ти­те на чо­ве­ш­ка­та ду­ша, по­к­ри­вай­ки на­пъл­но из­ве­с­т­на­та ма­к­си­ма на А.П. Че­хов за Чо­ве­ка.

Най-на­пред из­ля­зо­ха де­ца­та от „Бей­би войс”, ко­и­то из­пъл­ни­ха 4 пе­с­ни, до­ка­з­вай­ки, че упо­ри­то и ста­ра­тел­но ве­че ра­зу­ча­ват въл­ше­б­ни­те за­в­ла­дя­ва­щи стъ­п­ки на пе­е­не­то и хо­ре­о­г­ра­фи­я­та.

След то­ва мал­ки­те пи­а­ни­с­ти, въз­пи­та­ни­ци  на Ма­ри­я­на Ти­хо­ло­ва – Ра­до­с­ти­на Кой­че­ва, Хри­с­то Га­ли­нов, Ни­ко­ла Ко­лев, бя­ха гор­ди, че се осъ­ще­с­т­вя­ват част от ме­ч­ти­те им, но­сей­ки на гра­да ни на­г­ра­ди от му­зи­кал­ни кон­кур­си.

„Ле­о­пар­ди­те” из­пъл­ни­ха 3 пе­с­ни с де­т­с­ки, все още не­у­к­ре­п­на­ли гла­с­че­та, но с на­с­т­ро­е­ние, оп­ти­ми­зъм и про­ни­к­но­ве­ност.

А тя – за­ла­та – из­бу­х­на, ко­га­то се по­я­ви­ха тем­пе­ра­мен­т­ни­те ба­ле­ри­ни от „Данс” с хо­ре­о­г­раф Ев­ге­ния Ки­ри­ло­ва и из­пъл­ни­ха про­с­т­ран­с­т­во­то с пре­чи­с­т­ва­ща­та си­ла на мла­до­ст­та, бли­ка­ща от „Стра­шен танц” и „Огън мо­ми­че­та”. Зад тя­х­на­та кре­х­кост има­ше тол­ко­ва мно­го оду­хо­т­во­ре­ност.

От­да­в­на бал­чи­ш­ки­ят хор за по­пу­ляр­ни пе­с­ни с ръ­ко­во­ди­тел ма­е­с­т­ро Рай­ко То­нев е до­ка­зал на вси­ч­ки, че къ­де­то не са се яви­ли, там не са по­бе­ди­ли. Те ни за­ра­д­ва­ха с 4 про­ни­к­но­ве­ни, пъл­ни с на­ро­д­на мъ­д­рост пе­с­ни.

Ка­то фи­нал на кон­цер­та „за­бо­бо­ти” те­ж­ка­та ар­ти­ле­рия на чи­та­ли­ще­то – сме­се­ни­ят хор „Чер­но­мор­с­ки зву­ци”, с гла­вен „ка­но­нир” Ва­лен­ти­на Ге­ор­ги­е­ва. Ус­т­рем­но и с при­по­в­ди­г­на­то на­с­т­ро­е­ние те ни из­пъл­ни­ха 3 пе­с­ни. Бър­зам да ви съ­о­б­щя, че пред сле­д­ва­ща­та го­ди­на бал­чи­ш­ки­ят сме­сен хор ста­ва сто­ле­т­ник.

Във ви­х­ре­но тем­по, про­чу­в­с­т­ве­но, с ут­вър­де­но сце­ни­ч­но при­съ­с­т­вие, пе­в­ци­те и пе­ви­ци­те от хо­ра пле­ни­ха бал­чи­ш­ка­та пу­б­ли­ка, ко­я­то мно­го­к­ра­т­но ги ап­ло­ди­ра. Га­лан­т­но и пре­фи­не­но зву­че­ше флей­та­та на гер­ман­ка­та Ева Ве­бер, пле­ня­ва­що, ри­т­ми­ч­но ех­тя­ха удар­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти под пръ­с­ти­те на кон­цер­т­май­с­то­ра На­та­лия Смир­но­ва. Ав­то­ри­те­т­но се чу­в­с­т­ва­ше при­съ­с­т­ви­е­то на се­мей­с­т­во Ма­ри­я­на и Са­ва Ти­хо­ло­ви, за­е­д­но с те­х­ни­те дъ­ще­ри Йо­а­на и За­ра.

То­ва е са­мо част от ду­хо­в­ния из­вор, от кой­то из­б­ли­к­ват чо­ве­ш­ки­те въл­не­ния в ми­го­ве на от­к­ро­ве­ние чрез пе­сен. Тря­б­ва да бла­го­да­рим на вси­ч­ки из­пъл­ни­те­ли за тя­х­на­та ис­к­ре­ност, въ­т­ре­ш­на сво­бо­да, до­с­тойн­с­т­во и до­с­то­ле­пие, за да ни по­ве­дат от­но­во в све­та на дъл­бо­ки­те съ­к­ро­ве­ни чу­в­с­т­ва.

Георги ЙОВЧЕВ