Звездите нямат възраст
Mar 6th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВ това може би се убедихме всички, които посетихме „Палавите вдовици” с автор Азис Несим е режисьор Николай Атанасов – Шуши, който отгоре на това е и великолепен актьор. Заедно с другите деца на древногръцкия комедиограф Аристофан /450-385 г.пр.Хр/ Стоянка Мутафова и Златина Дончева изливаха кофа след кофа огромно количество хумор и сатира в препълнената зала на ч-ще „П.Хилендарски”Балчик, в навечерието на националния празник 3 март.
А нашата баба Цоцолана /”Патиланско царство”/ е пресъздала над 40 героини само в Сатиричния театър, роли в емблематични за киното ни филми и многобройни телевизионни програми и серийни филми, в които участва и днес на 91 години. Това е само част от биографията на Баба Гицка /”Големанов”/, с която е обиколила света и я е играла над 400 пъти – родената на 2.02.1922 г. първа рожба на Екатерина Джансъзова и Константин Мутафов.
Тази вечер тя представи с театър „Българан” героинята Сиен и постоянно припадаше трогателно . И този път, тя, „генералската вдовица” ни заплени със своето впечатляващо и незабравимо сценично присъствие, с остроумни реплики в монолога и диалога, кашляйки еротично. Дори легна темпераментно на пода на сцената, озъртайки се наоколо хитро и ловко като лисица. Оживя пред очите ни отново с ламбадата, която тя изтанцува с професионализъм и ни проведе най-хубавата Аристофанова терапия. Всички станахме свидетели, ръкопляскайки радостно, когато накрая застана на един крак пред възторжената публика. Само дето не направи мост и шпагат за ужас на песимистите и голяма радост за нас, оптимистите.
Това са само част от неповторимите и актьорски превъплъщения , които тя щедро раздава на публиката без остатък. Всичко това е придружено с физическа привлекателност, изобретателност и духовна красота на жена, която не се блазни от популярността.
Знаете ли какво споделя с нас в книгата „Стихийно бедствие” с автор дъщеря и Мария Грубешлиева: „Гледат ме, спират ме, задават ми въпроси. Всички сме хора. Усмихвам се, отговарям, отминавам…Явно и аз притежавам такава някаква сила, за която мога да благодаря единствено на природата.”
Хуморът и сатирата – брат и сестра, в изкуството изчистват нравите и благоразумно премахват ограниченията в живота, показвайки ни силата на свободата в творческия дух. На практика Стоянка Мутафова, макар и през смях, ни казва закодирано, че всички пеем за свобода, но много малко от нас пеят свободни.
Нейната дарба живее в инстинкта и на предразполагане към нейното изкуство, а чрез хумора ни разкрива и много опасни истини, от които трябва да се предпазим навреме. Може би това е само част от нейния манталитет – смеейки се да спаси нас и света.
В това представление имаше всичко и отново ни показа, че голямото и истинското творчество на Стоянка Мутафова е живо. Благодарни сме на този талант, зареден с лъчезарно вдъхновение, който ни показва своята житейска и духовна мъдрост. Кога тази жена се зарежда с енергия, как се съсредоточава и тръгва към образа, който трябва да пресъздаде? По какъв начин прониква в неговата същност? Може ли това да е съкровената и тайна? Аз не зная. Защото навсякъде тя се раздава до край, смятайки всеки финал като знак за нова начало.
Преди спектакъла разговаряхме и установихме, че сме били съграждани, но по различно време на Златна Прага, дори съседи, тя е била във „Флора”, а аз в „Жижков”. В края на представлението, след продължителните аплодисменти на публиката, актрисата сподели с нас впечатленията си от нашия град, съобщавайки на всички ни, че под белите скали на Балчик сякаш е била в рая. Дори уточни любимия си стил на плуване – бруст.
Как да не пожелаеш столетие на такава жена, на народната артистка Стоянка Мутафова, носителка на три високо правителствени ордени на България, наградата „П.Хилендарски” и „Аскеер” за цялостно творчество. Дано скоро да бъдем отново заедно!
Георги ЙОВЧЕВ