В то­ва мо­же би се убе­ди­х­ме вси­ч­ки, ко­и­то по­се­ти­х­ме „Па­ла­ви­те вдо­ви­ци” с ав­тор Азис Не­сим е ре­жи­сьор Ни­ко­лай Ата­на­сов – Шу­ши, кой­то от­го­ре на то­ва е и ве­ли­ко­ле­пен ак­тьор. За­е­д­но с дру­ги­те де­ца на дре­в­но­г­ръ­ц­кия ко­ме­ди­о­г­раф Ари­с­то­фан /450-385 г.пр.Хр/ Сто­ян­ка Му­та­фо­ва и Зла­ти­на До­н­че­ва из­ли­ва­ха ко­фа след ко­фа ог­ром­но ко­ли­че­с­т­во ху­мор и са­ти­ра в пре­пъл­не­на­та за­ла на ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки”Бал­чик, в на­ве­че­ри­е­то на на­ци­о­нал­ния пра­з­ник 3 март.

А на­ша­та ба­ба Цо­цо­ла­на /”Па­ти­лан­с­ко цар­с­т­во”/ е пре­съ­з­да­ла над 40 ге­ро­и­ни са­мо в Са­ти­ри­ч­ния те­а­тър, ро­ли в ем­б­ле­ма­ти­ч­ни за ки­но­то ни фил­ми и мно­го­б­рой­ни те­ле­ви­зи­он­ни про­г­ра­ми и се­рий­ни фил­ми, в ко­и­то уча­с­т­ва и днес на 91 го­ди­ни. То­ва е са­мо част от био­г­ра­фи­я­та на Ба­ба Ги­ц­ка /”Го­ле­ма­нов”/, с ко­я­то е оби­ко­ли­ла све­та и я е иг­ра­ла над 400 пъ­ти – ро­де­на­та на 2.02.1922 г. пър­ва ро­ж­ба на Ека­те­ри­на Джан­съ­зо­ва и Кон­с­тан­тин Му­та­фов.

Та­зи ве­чер тя пре­д­с­та­ви с те­а­тър „Бъл­га­ран” ге­ро­и­ня­та Си­ен и по­с­то­ян­но при­па­да­ше тро­га­тел­но . И то­зи път, тя, „ге­не­рал­с­ка­та вдо­ви­ца” ни за­п­ле­ни със сво­е­то впе­ча­т­ля­ва­що и не­за­б­ра­ви­мо сце­ни­ч­но при­съ­с­т­вие, с ос­т­ро­ум­ни ре­п­ли­ки в мо­но­ло­га и ди­а­ло­га, ка­ш­ляй­ки еро­ти­ч­но. До­ри ле­г­на тем­пе­ра­мен­т­но на по­да на сце­на­та, озър­тай­ки се на­о­ко­ло хи­т­ро и ло­в­ко ка­то ли­си­ца. Ожи­вя пред очи­те ни от­но­во с лам­ба­да­та, ко­я­то тя из­тан­цу­ва с про­фе­си­о­на­ли­зъм и ни про­ве­де най-ху­ба­ва­та Ари­с­то­фа­но­ва те­ра­пия. Вси­ч­ки ста­на­х­ме сви­де­те­ли, ръ­ко­п­ля­с­кай­ки ра­до­с­т­но, ко­га­то на­к­рая за­с­та­на на един крак пред въз­тор­же­на­та пу­б­ли­ка. Са­мо де­то не на­п­ра­ви мост и шпа­гат за ужас на пе­си­ми­с­ти­те и го­ля­ма ра­дост за нас, оп­ти­ми­с­ти­те.

То­ва са са­мо част от не­по­в­то­ри­ми­те и ак­тьор­с­ки пре­въ­п­лъ­ще­ния , ко­и­то тя ще­д­ро раз­да­ва на пу­б­ли­ка­та без ос­та­тък. Вси­ч­ко то­ва е при­д­ру­же­но с фи­зи­че­с­ка при­в­ле­ка­тел­ност, изо­б­ре­та­тел­ност и ду­хо­в­на кра­со­та на же­на, ко­я­то не се бла­з­ни от по­пу­ляр­но­ст­та.

Зна­е­те ли ка­к­во спо­де­ля с нас в кни­га­та „Сти­хий­но бе­д­с­т­вие” с ав­тор дъ­ще­ря и Ма­рия Гру­бе­ш­ли­е­ва: „Гле­дат ме, спи­рат ме, за­да­ват ми въ­п­ро­си. Вси­ч­ки сме хо­ра. Ус­ми­х­вам се, от­го­ва­рям, от­ми­на­вам…Яв­но и аз при­те­жа­вам та­ка­ва ня­ка­к­ва си­ла, за ко­я­то мо­га да бла­го­да­ря един­с­т­ве­но на при­ро­да­та.”

Ху­мо­рът и са­ти­ра­та – брат и се­с­т­ра, в из­ку­с­т­во­то из­чи­с­т­ват нра­ви­те и бла­го­ра­зум­но пре­ма­х­ват ог­ра­ни­че­ни­я­та в жи­во­та, по­ка­з­вай­ки ни си­ла­та на сво­бо­да­та в твор­че­с­кия дух. На пра­к­ти­ка Сто­ян­ка Му­та­фо­ва, ма­кар и през смях, ни ка­з­ва за­ко­ди­ра­но, че вси­ч­ки пе­ем за сво­бо­да, но мно­го мал­ко от нас пе­ят сво­бо­д­ни.

Не­й­на­та дар­ба жи­вее в ин­с­тин­к­та и на пре­д­ра­з­по­ла­га­не към не­й­но­то из­ку­с­т­во, а чрез ху­мо­ра  ни раз­к­ри­ва и мно­го опа­с­ни ис­ти­ни, от ко­и­то тря­б­ва да се пре­д­па­зим на­в­ре­ме. Мо­же би то­ва е са­мо част от не­й­ния ман­та­ли­тет – сме­ей­ки се да спа­си нас и све­та.

В то­ва пре­д­с­та­в­ле­ние има­ше вси­ч­ко и от­но­во ни по­ка­за, че го­ля­мо­то и ис­тин­с­ко­то твор­че­с­т­во на Сто­ян­ка Му­та­фо­ва е жи­во. Бла­го­дар­ни сме на то­зи та­лант, за­ре­ден с лъ­че­зар­но вдъ­х­но­ве­ние, кой­то ни по­ка­з­ва сво­я­та жи­тей­с­ка и ду­хо­в­на мъ­д­рост. Ко­га та­зи же­на се за­ре­ж­да с енер­гия, как се съ­с­ре­до­то­ча­ва и тръ­г­ва към об­ра­за, кой­то тря­б­ва да пре­съ­з­да­де? По ка­къв на­чин про­ни­к­ва в не­го­ва­та съ­щ­ност? Мо­же ли то­ва да е съ­к­ро­ве­на­та и тай­на? Аз не зная. За­що­то на­в­ся­къ­де тя се раз­да­ва до край, смя­тай­ки все­ки фи­нал ка­то знак за но­ва на­ча­ло.

Пре­ди спе­к­та­къ­ла раз­го­ва­ря­х­ме и ус­та­но­ви­х­ме, че сме би­ли съ­г­ра­ж­да­ни, но по раз­ли­ч­но вре­ме на Зла­т­на Пра­га, до­ри съ­се­ди, тя е би­ла във „Фло­ра”, а аз в „Жи­ж­ков”. В края на пре­д­с­та­в­ле­ни­е­то, след про­дъл­жи­тел­ни­те ап­ло­ди­с­мен­ти на пу­б­ли­ка­та, ак­т­ри­са­та спо­де­ли с нас впе­ча­т­ле­ни­я­та си от на­шия град, съ­о­б­ща­вай­ки на вси­ч­ки ни, че под бе­ли­те ска­ли на Бал­чик ся­каш е би­ла в рая. До­ри уто­ч­ни лю­би­мия си стил на плу­ва­не – бруст.

Как да не по­же­ла­еш сто­ле­тие на та­ка­ва же­на, на на­ро­д­на­та ар­ти­с­т­ка Сто­ян­ка Му­та­фо­ва, но­си­тел­ка на три ви­со­ко пра­ви­тел­с­т­ве­ни ор­де­ни на Бъл­га­рия, на­г­ра­да­та „П.Хи­лен­дар­с­ки” и „Ас­ке­ер” за ця­ло­с­т­но твор­че­с­т­во. Да­но ско­ро да бъ­дем от­но­во за­е­д­но!

Георги ЙОВЧЕВ