На 3 март – на­ци­о­нал­ния ни пра­з­ник, ед­на за­га­дъ­ч­на по­ка­на от­но­во ни съ­б­ра в пен­си­о­нер­с­кия клуб. Че­с­ти­ти­х­ме си пра­з­ни­ка и пред раз­ве­тия три­ба­г­ре­ник за­пя­х­ме „Вя­тър ечи, Бал­кан сте­не. „До­й­де вре­ме, ста­вай­те”-и в то­зи час със сър­ца­та си усе­ти­х­ме, че пре­ди вси­ч­ко сме бъл­га­ри и па­т­ри­о­ти.

Ос­та­на­х­ме мно­го из­не­на­да­ни от по­во­да за за­дъл­жи­тел­но­то ни явя­ва­не в клу­ба. Ко­ле­ж­ка­та ни Еле­на Та­ш­ко­ва на 3 март на­вър­ш­ва 65 го­ди­ни и най-до­б­ра­та и ве­се­ла ком­па­ния за то­ва сме ние, пен­си­о­не­ри­те от клуб „Мла­дост” гр.Бал­чик.

И ка­к­то му е ре­дът, по­с­ле­д­ва­ха по­з­д­ра­в­ле­ния, цве­тя, по­да­ръ­ци, по­же­ла­ния за мно­го здра­ве и дъ­лъг жи­вот.

А, тя, Еле­на, тря­б­ва да жи­вее и да пее, а след вре­ме да ни по­чер­пи и да пла­че от ра­дост, че е ста­на­ла и пра­ба­ба.

Ес­те­с­т­ве­но по­чер­п­ка­та вди­г­на гра­ду­са на на­с­т­ро­е­ни­е­то ни и за­пя­х­ме ония ве­ч­ни бъл­гар­с­ки пе­с­ни, за­и­г­ра­х­ме хо­ра и ръ­че­ни­ци.

Ве­се­ло и не­у­се­т­но се из­ни­за още един ден от на­ша­та не­ле­ка пен­си­о­нер­с­ка ори­сия, но на­ли най-ва­ж­но­то е да сме жи­ви и здра­ви.

Анастасия ДИМОВА