На 3 март от 11 ч. на пло­щад „21 се­п­тем­в­ри” бя­ха из­ди­г­на­ти зна­ме­на­та на Ев­ро­пей­с­кия съ­юз, Бъл­га­рия и Об­щи­на­та, в чест на 135-го­ди­ш­ни­на­та от Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Бъл­га­рия от тур­с­ко ро­б­с­т­во. Во­де­щи­ят – Пла­мен Бан­чев, се­к­ре­тар на чи­та­ли­ще „Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки” ре­ци­ти­ра Ва­зо­ва­та ода „Опъл­чен­ци­те на Ши­п­ка”. Тър­же­с­т­ве­но сло­во по слу­чай пра­з­ни­ка про­из­не­се Ми­т­ко Пе­т­ров, зам.-кмет на Об­щи­на Бал­чик. Сло­во про­из­не­се и То­дор­ка Ха­ри­за­но­ва, пре­д­се­да­тел на клуб „Здра­ве” пра­п­ра­п­ра­в­ну­ч­ка на опъл­че­нец, за­ги­нал на Ши­п­ка.  Бла­го­дар­с­т­вен мо­ле­бен и во­до­с­вет за здра­ве и бла­го­ден­с­т­вие на вси­ч­ки жи­те­ли на Об­щи­на Бал­чик бя­ха от­с­лу­же­ни от про­то­йе­рей Стра­тия Але­к­сан­д­ров и про­то­йе­рей Ге­ор­ги Пе­т­ков.

С ед­но­ми­ну­т­но мъл­ча­ние и па­да­не на ко­ле­не бе от­да­де­на по­чит към за­ги­на­ли­те в Ру­с­ко-тур­с­ка­та вой­на. Вен­ци на при­з­на­тел­ност по­д­не­со­ха Об­щи­на Бал­чик, ОбС-Бал­чик, Ис­то­ри­че­с­ки му­зей – Бал­чик, по­ли­ти­че­с­ки­те пар­тии, СОСЗР, Об­щин­с­кия уче­ни­че­с­ки пар­ла­мент и учи­ли­ща­та.

Го­ля­мо впе­ча­т­ле­ние на­п­ра­ви све­т­с­ко­то сло­во на про­то­йе­рей Ге­ор­ги Пе­т­ков:

„135 го­ди­ни оз­на­ме­ну­ва­ме  от он­зи Тре­ти март, ко­га­то в Сан Сте­фа­но се по­ла­гат по­д­пи­си­те, оз­на­ме­ну­ва­ли края на Ру­с­ко-тур­с­ка­та вой­на и ра­ж­да­не­то на сво­бо­да­та ни ка­то бъл­га­ри.

Тре­ти март е ден, в кой­то на­ро­дът ни стои на ко­ле­не пред по­д­ви­га на ру­с­ки­те вой­ни­ци, ру­мън­с­ки­те и фин­с­ки вой­ни, бъл­гар­с­ки­те опъл­чен­ци,  да­ли жи­во­та си за на­ша­та сво­бо­да. Днес, ко­га­то че­с­т­ва­ме то­зи свят за все­ки бъл­га­рин пра­з­ник, ние от­но­во пре­от­к­ри­ва­ме и пре­о­с­ми­с­ля­ме сво­бо­да­та ка­то цен­ност. За нас, тя е бе­ля­за­на с осо­бен знак – из­с­т­ра­да­на в пе­т­ве­ко­в­но ро­б­с­т­во .Тя е сим­вол на до­с­тойн­с­т­во­то ни ка­то на­род и  на на­ша­та от­го­вор­ност пред бъ­де­ще­то. За­то­ва не­ка да пре­да­дем на по­ко­ле­ни­я­та за­ве­та да та­чат и па­зят сво­бо­да­та, да оби­чат оте­че­с­т­во­то си и да из­г­ра­ж­дат с ра­зум и сър­це, от­го­вор­но и вдъ­х­но­ве­но своя нов, по-до­бър и кра­сив свят.

Съ­щин­с­ко­то ро­до­лю­бие е спо­со­б­ност да оби­чаш ро­ди­на­та си, да оби­чаш чи­с­то, без­ко­ри­с­т­но, до­ри са­мо­жер­т­ве­но. На та­ка­ва обич в не­й­на­та дъл­бо­чи­на и пъл­но­та мо­же да ни на­у­чи един­с­т­ве­но Хри­с­то­ва­та лю­бов. Но  днес  е вре­ме на раз­г­ра­ж­да­не и раз­пад. Чрез ме­ди­и­те се вну­ша­ва ду­хо­в­но -нра­в­с­т­ве­на по­к­ва­ра. По­ли­ти­ци днес из­по­л­зат   па­т­ри­о­ти­ч­на фра­зе­о­ло­гия в стре­ме­жа си да по­с­ти­г­нат по­ли­ти­че­с­ки и ма­те­ри­ал­ни из­го­ди. Ин­те­ле­к­ту­ал­ци  се га­в­рят с ро­до­лю­би­ви­те чу­в­с­т­ва. Ду­хо­в­но бе­д­ни лю­де са в на­д­п­ре­ва­ра да тру­пат ма­те­ри­ал­ни бла­га, без да за­бе­ля­з­ват хо­ра­та око­ло се­бе се. От­дел­ни  ли­ч­но­с­ти из­ди­гат на­ци­о­на­ли­с­ти­ч­ни ло­зун­ги и с то­ва пра­вят от ро­до­лю­би­е­то жал­ка ка­ри­ка­ту­ра. Сто­ти­ци хи­ля­ди Мла­ди  хо­ра по­е­мат  към „обетoва­ния” За­пад. Къ­де мо­жем   да на­ме­рим вдъ­х­но­ве­ние за не­о­пе­т­не­но ро­до­лю­бие?

Ос­та­ва ду­хо­в­на­та връ­з­ка с пре­д­ци­те ни, с тя­х­на­та Хри­с­то­ва вя­ра и с тя­х­но­то ро­до­лю­бие. Па­зи­тел­ка, про­дъл­жи­тел­ка на та­зи връ­з­ка, на та­зи жи­ва ду­хо­в­на при­ем­с­т­ве­ност е при­з­ва­на да бъ­де Цър­к­ва­та, т.е. но­си­те­ли на та­зи при­ем­с­т­ве­ност сме при­з­ва­ни да бъ­дем вси­ч­ки  ние. Ако има­ме то­ва съ­з­на­ние и ако се стре­мим да из­пъл­ним то­ва дне­ш­ни­ят пра­з­ник ще бъ­де за нас ис­тин­с­ки, че­с­тит и све­тъл. И ня­ма да го по­м­ра­чат из­ка­з­ва­ни­я­та, че  ру­с­ки­те по­ли­ти­че­с­ки ин­те­ре­си са про­ди­к­ту­ва­ли ос­во­бо­ди­тел­на­та вой­на.

И днес, ко­га­то хо­ра око­ло нас бе­д­с­т­ват – не­ка  на­ша­та пра­во­с­ла­в­на вя­ра бъ­де още по-жи­ва и по-дей­с­т­ве­на, ко­га­то хо­ра сред нас са в бо­лест, ко­га­то са в най-раз­ли­ч­ни ну­ж­ди  за сво­е­то оце­ля­ва­не-  да  ги по­д­по­ма­га­ме с ка­к­во­то мо­жем  с чи­с­та хри­с­ти­ян­с­ка лю­бов.

По­к­лон пред ве­ли­чи­е­то на вси­ч­ки знай­ни и не­з­най­ни мъ­же и же­ни, да­ли жи­во­та си за сво­бо­д­на Бъл­га­рия!

Че­с­тит на­ци­о­на­лен пра­з­ник! Не­ка Бо­жи­е­то Бла­го­с­ло­ве­ние пре­бъ­д­ва над вси­ч­ки за ми­рен, бла­го­по­лу­чен и ща­с­т­лив жи­вот! Амин!”

/Б.Т./