135 години от Освобождението на България
Mar 6th, 2013 | От Marusia | Category: ВАЖНАНа 3 март от 11 ч. на площад „21 септември” бяха издигнати знамената на Европейския съюз, България и Общината, в чест на 135-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Водещият – Пламен Банчев, секретар на читалище „Паисий Хилендарски” рецитира Вазовата ода „Опълченците на Шипка”. Тържествено слово по случай празника произнесе Митко Петров, зам.-кмет на Община Балчик. Слово произнесе и Тодорка Харизанова, председател на клуб „Здраве” прапраправнучка на опълченец, загинал на Шипка. Благодарствен молебен и водосвет за здраве и благоденствие на всички жители на Община Балчик бяха отслужени от протойерей Стратия Александров и протойерей Георги Петков.
С едноминутно мълчание и падане на колене бе отдадена почит към загиналите в Руско-турската война. Венци на признателност поднесоха Община Балчик, ОбС-Балчик, Исторически музей – Балчик, политическите партии, СОСЗР, Общинския ученически парламент и училищата.
Голямо впечатление направи светското слово на протойерей Георги Петков:
„135 години ознаменуваме от онзи Трети март, когато в Сан Стефано се полагат подписите, ознаменували края на Руско-турската война и раждането на свободата ни като българи.
Трети март е ден, в който народът ни стои на колене пред подвига на руските войници, румънските и фински войни, българските опълченци, дали живота си за нашата свобода. Днес, когато честваме този свят за всеки българин празник, ние отново преоткриваме и преосмисляме свободата като ценност. За нас, тя е белязана с особен знак – изстрадана в петвековно робство .Тя е символ на достойнството ни като народ и на нашата отговорност пред бъдещето. Затова нека да предадем на поколенията завета да тачат и пазят свободата, да обичат отечеството си и да изграждат с разум и сърце, отговорно и вдъхновено своя нов, по-добър и красив свят.
Същинското родолюбие е способност да обичаш родината си, да обичаш чисто, безкористно, дори саможертвено. На такава обич в нейната дълбочина и пълнота може да ни научи единствено Христовата любов. Но днес е време на разграждане и разпад. Чрез медиите се внушава духовно -нравствена поквара. Политици днес използат патриотична фразеология в стремежа си да постигнат политически и материални изгоди. Интелектуалци се гаврят с родолюбивите чувства. Духовно бедни люде са в надпревара да трупат материални блага, без да забелязват хората около себе се. Отделни личности издигат националистични лозунги и с това правят от родолюбието жалка карикатура. Стотици хиляди Млади хора поемат към „обетoвания” Запад. Къде можем да намерим вдъхновение за неопетнено родолюбие?
Остава духовната връзка с предците ни, с тяхната Христова вяра и с тяхното родолюбие. Пазителка, продължителка на тази връзка, на тази жива духовна приемственост е призвана да бъде Църквата, т.е. носители на тази приемственост сме призвани да бъдем всички ние. Ако имаме това съзнание и ако се стремим да изпълним това днешният празник ще бъде за нас истински, честит и светъл. И няма да го помрачат изказванията, че руските политически интереси са продиктували освободителната война.
И днес, когато хора около нас бедстват – нека нашата православна вяра бъде още по-жива и по-действена, когато хора сред нас са в болест, когато са в най-различни нужди за своето оцеляване- да ги подпомагаме с каквото можем с чиста християнска любов.
Поклон пред величието на всички знайни и незнайни мъже и жени, дали живота си за свободна България!
Честит национален празник! Нека Божието Благословение пребъдва над всички за мирен, благополучен и щастлив живот! Амин!”
/Б.Т./