Срещу страха
Feb 27th, 2013 | От Marusia | Category: ДРУГИ, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНАВ зората на демокрацията скандирахме: “НЕ НА СТРАХА!” .И вярвахме искрено, че е дошъл часът. Защото колкото по-малко страх има в нас, толкова по-близо е свободата. Каква е констатацията днес, 20 години по-късно. Страхът тук, уви, и то с различни лица.
Страхът от безработица е повсеместен. Трансформирал се е от политически главно в икономически. Сивата и черната икономика дебнат всеки.От телевизионния екран често мастити специалисти поучават да не постъпваме на работа, щом не ни осигуряват или осигуровката се прави върху по-ниско заплащане, съществува втора каса. Били ли са те безработни и знаят ли какво е да нямаш пари за хляб!? Да не напомням, че по време на криза тези обстоятелства се нагнетяват допълнително и условията за разпространение на явлението се увеличават многократно.
Страхът от обир, кражба. Рядко са тези, на които да не е обиран дом, вила, да не е крадена кола. Още по-рядко са тези, които могат да се похвалят, че от полицията са направили разкрития, хванали са престъпниците. Но често са ни обяснявали, и то със строг, нравоучителен тон, че не охраняваме достатъчно добре собствеността си. Не можем да повярваме, но има на света градове и държави, в които не се заключват вратите на домовете и колите.
Страхът от насилие домашно, над деца, над жени, междусъседско, за отмъщение, заради самото насилие, от агресивност. И на кого да се оплачеш!? За заплахи ли, забрави. Дори когато е пребит някой или залят с киселина, задържани и осъдени са смешно малък процент .Такива са законите. Както се чува напоследък, и то след множество критични доклади от Европейския съюз, законите у нас са написани в защита на престъпниците. Цял град, цяла България знае за някой, че е престъпник, само в съда не може да се докаже.
Страхът в малкия град. Защото хората се познават или защото мислят, че се познават. Към който и отговорен фактор да се обърнеш за административна услуга например, възможността за проява на лично отношение е много голяма, а това е нож с две остриета. Ако речеш да критикуваш на всеослушание, което се случва изключително рядко, и то не конкретно, а по принцип, не е ясно кое
Свободата на словото. Уж отдавна вече е свободно, ама не съвсем. Цензурата и автоцензурата са местно величие ще приеме критиката персонално и колко ще се засегне. повече свързани със заплащането, с корпоративни интереси,със запазване на работата. Иво Инджев, известен журналист, по какви причини бе уволнен, спомняте си, нали. Маргарита Михнева 20 пъти е сменявала работното си място не по собствено желание и преди, и сега. Огнян Стефанов защо беше пребит неотдавна!? За още колко “наказани” журналисти не знаем. Само че днес методите на отмъщение, поради казани нелицеприятни думи по адрес на високопоставени личности и не толкова, са далеч по-префинени.
Едни страхове днес изчезнаха, други се появиха на тяхно място. Трети страхове се подсилиха, но корените им са далеч преди 1989, само че тогава почти не се говореше за това. И как ще се освободим от тях? Да вярваме, че съдебната система ще се реформира, за кoето има сигнали. Защото ненаказаната престъпност ражда нова. И най-важното, чрез силно гражданско общество, тоест когато някой познат, съсед или непознат пострада да не крием главата си в пясъка и да гледаме сеир, а най-малко да застанем открито до него, защото утре ние може да сме жертва. Това е много лесно, но и много трудно, имайки предвид човешката природа и нашата народопсихология.
Мария ЙОЛОВА