По вся­ко вре­ме, и ко­га­то е жар­ко и ко­га­то е мра­зо­ви­то, ще я сре­щ­не­те, за­бър­за­на, ту на­до­лу към По­ща­та, ту на­го­ре към Тра­ур­на­та аген­ция „Ни­с­си”. Ве­ч­но бър­за и ви­на­ги има мно­го ра­бо­та, ко­я­то не тър­пи от­ла­га­не. То­ва е Ва­ля, на­ша­та Ва­ля, ус­ми­х­на­та и до­б­ра, го­то­ва да по­мо­г­не на все­ки. До­ш­ла от Вар­на в Бал­чик и го при­е­ла ка­то свой град, къ­де­то по­ве­че от де­сет го­ди­ни ра­бо­ти и из­кар­ва пре­х­ра­на­та на се­мей­с­т­во­то си. Тру­д­на про­фе­сия – ри­ту­ал­чик, осо­бе­но за же­на.

Въз­хи­ща­ва­ме се как от та­ка­ва кре­х­ка и ча­ро­в­на мла­да же­на се съ­в­ме­с­тя­ват тол­ко­ва мно­го ка­че­с­т­ва, без ко­и­то тя не би мо­г­ла да из­пъл­ня­ва та­зи длъ­ж­ност. По вся­ко вре­ме, в су­ро­ва зи­ма или в пек, тя ор­га­ни­зи­ра и из­пъл­ня­ва ри­ту­ал, на кой­то би­ха за­ви­де­ли до­с­та спе­ци­ал­но по­д­го­т­ве­ни за то­ва хо­ра. А тя са­ма­та е въз­пи­та­ни­ч­ка на Спор­т­но­то учи­ли­ще във Вар­на. Мо­же би то­ва я пра­ви тол­ко­ва сил­на, ор­га­ни­зи­ра­на и от­го­вор­на, за­що­то да из­п­ра­тиш един чо­век в от­въ­д­но­то, се ис­ка ос­вен фи­зи­че­с­ки ка­че­с­т­ва и пси­хи­че­с­ка ста­бил­ност. А Ва­ля ги има. Тя по­ка­з­ва та­ка­ва ру­ти­на в ра­бо­та­та си, че чо­век мо­же да е спо­ко­ен за до­с­той­ния на­чин, по кой­то ще бъ­де из­п­ра­тен от то­зи свят.

Ако се вслу­шаш в сло­во­то и пред зей­на­ла­та чер­на ду­п­ка във Ве­ч­ния град на мъл­ча­ни­е­то, ще раз­ми­с­лиш и ще се раз­въл­ну­ваш. Ще раз­бе­реш мно­го ис­тин­с­ки не­ща за сми­съ­ла и фи­ло­со­фи­я­та на жи­во­та, тук на зе­мя­та, а мо­же би и там, в От­въ­д­но­то, за­що­то той е па­ра­ле­лен, кол­ко­то и да спо­рим.

Же­на­та, ко­я­то ни из­п­ра­ща, е гри­жо­в­на май­ка на два­ма си­но­ве, ко­и­то са го­ле­ми уче­ни­ци и ве­ро­я­т­но ще ста­нат ка­то ма­ма – ум­ни и до­б­ри.

Ва­ля не се стра­ху­ва от ни­що и по­с­ре­ща до­с­той­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та. Ин­те­ре­сът и и жа­ж­да­та за зна­ния са без­ко­не­ч­ни. С ча­со­ве мо­же да го­во­ри с все­ки за вя­ра­та в Бо­га. И е пра­ва, за­що­то днес сме сви­де­те­ли на ка­к­ви ли не про­я­ви от хо­ра, ко­и­то ня­мат страх, срам и вя­ра. За­то­ва и мо­ра­лът ни е в упа­дък.

По­ч­ти все­ки ден из­п­ра­ща­ме свой съ­г­ра­ж­да­нин, а по­ня­ко­га и два­ма, и три­ма. Сто­пя­ва­ме се ка­то лан­с­ки сняг. Оти­ват си хо­ра на раз­ли­ч­на въз­раст, до­с­той­ни за ува­же­ние. Мир на пра­ха им. На ри­ту­а­ла при­съ­с­т­ват де­ца­та, бли­з­ки­те, ро­д­ни­ни­те и при­я­те­ли­те, ня­кои до­ш­ли от дру­ги гра­до­ве. Вси­ч­ки ос­та­ват впе­ча­т­ле­ни от це­лия ри­ту­ал – де­ло на Ва­ля. Та­ка­ва е тя, же­на­та, ко­я­то ни из­п­ра­ща. Бла­го­да­рим и от име­то на ця­ло­то гра­ж­дан­с­т­во и и по­же­ла­ва­ме здра­ве и из­дър­ж­ли­вост по трън­ли­вия път на жи­во­та.

Пенка ДИМИТРОВА