Тъжна равносметка
Feb 20th, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВ историята има много верни народни синове, които се издигат до високите върхове на нравственото величие. Но на най-високия връх се издига Апостолът Васил Левски. 140 години от неговата гибел – спомняйки си за неговия живот, съдба, идеали , е редно да се запитаме – останахме ли верни на това, което той ни завещава:”Аз съм посветил себе си на Отечеството си … Да му служа до смърт и да работя по народната воля.”
Трудно е да се даде отговор, защото в днешно време колективната безотговорност стана модерна болест. Шири се навсякъде, не само по етажите на властта и е много удобна за прикритие на нечистата съвест. Клиничните случаи са многобройни. Лечението е продължително и като че няма защитен механизъм за справяне с този вирус.
Правейки своите журналистически разследвания, медиите се надпреварват да изясняват причините и обстоятелствата за нещо, което се случва. Яхват метлата на народното недоволство. От това животът ни не става по-лек. В обикновеното ежедневие се случват хиляди добри неща, които отминават с безразличие. Добрите новини се спотайват и чакат да им дойде времето, за да излязат на светло. По-важно е да се знае кой с кого, как и кога, с какви средства воюва. И в тази сложна игра кой е прав и кой е крив, човекът се поставя в компроматна схема. А времето си тече неумолимо. Колелото на живота се завъртва. Свидетели сме на стачки, демонстрации, терористични атаки и.т.н. Все още страхът се е загнездил в човешките души. „ А зимата пее своята зла песен…”
Политиците ни съветват да бъдем оптимисти. Да, но този оптимизъм се превръща в оптимистична трагедия. Какво му остава на човек? Трябва ли да си затваря очите, да се прави на сляп и глух, за да живее спокойно? Тогава къде е тиражираната от дълги години „гражданска позиция и поведение”, отговорност, чест, достойнство? Тези понятия са се размили във времето. Заобиколени сме от фалш, лицемерие, лъжа, измама и корупция. Патриот е не този, който дава душата си за народа, а този, който иска да спаси себе си. На коя страна да застанем? Къде е отишла правдата? Кривдата ни се присмива жестоко.
Уж живеем в свободно време, но не можем да изречем една истина, без последствия. Примерите в това отношение са много. Опитите да се заложи на нравствените ценности, вярата и духовното все още са слаби. „Парицата е царица” – казва един герой от пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад”.
Много съвременно звучат тези думи. Тогава каква картина на бъдещето се очертава и какви съвети да дадем на младите хора? Въпроси с повишена трудност.
Не се наемам да правя прогнози, защото и за това си има хора, които внушават как да живеем здравословно, да бъдем умни, красиви, богати и щастливи. Четеш, слушаш, гледаш и не вярваш на сетивата си. Не си убеден, че е нормално да се зачеркват с лека ръка постиженията от близкото минало, да се изопачават исторически факти и да се преправя историята, както ти се харесва. Да се чудиш в каква държава живеем и дали е по-добре да търсиш реализация в чужбина или в родината?
За съжаление – тъжни, предизвикани мисли! Докога?
Стела ДАКОВА СТОЯНОВА