На 19 фе­в­ру­а­ри се на­вър­ш­ват 140 г. от обе­с­ва­не­то на Ва­сил Ле­в­с­ки – най-све­т­ла­та фи­гу­ра на Бъл­гар­с­ко­то на­ци­о­нал­но ре­во­лю­ци­он­но дви­же­ние.

На то­зи ден в ця­ла­та стра­на на­ро­дът ни се пре­к­ла­ня пред па­мет­та на Апо­с­то­ла на сво­бо­да­та, ре­во­лю­ци­о­не­ра, чий­то жи­вот е из­пъл­нен с по­д­ви­зи, в име­то на ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Бъл­га­рия.

Пред па­ме­т­ни­ка на Ле­в­с­ки в ед­но­и­мен­ния квар­тал на Бал­чик се съ­б­ра мно­же­с­т­во, ко­е­то по­че­те най-све­т­ла­та ли­ч­ност на на­ша­та на­ци­о­нал­на ре­во­лю­ция.

Офи­ци­ал­ни го­с­ти на тър­же­с­т­во­то бя­ха: Ни­ко­лай Ан­ге­лов /кмет на Об­щи­на Бал­чик/,Ви­к­тор Лу­чи­я­нов /пре­д­се­да­тел на ОбС/, Сте­ли­ян Же­ле­зов /зам.-кмет/, Ма­ри­а­на Ан­ге­ло­ва /се­к­ре­тар на Об­щи­на Бал­чик/, об­щин­с­ки съ­ве­т­ни­ци, уче­ни­ци от три­те учи­ли­ща на гра­да, пен­си­о­не­ри от клу­бо­ве­те „Мла­дост”, „Вто­ра мла­дост” , „Здра­ве” и гра­ж­да­ни.

Сло­во за Ва­сил Ле­в­с­ки про­из­не­се Мая Ива­но­ва, пом.-ди­ре­к­тор на ОУ „Ан­тим I”гр.Бал­чик.

Отец Ге­ор­ги Пе­т­ков от­с­лу­жи па­ни­хи­да за дя­кон Иг­на­тий – Ва­сил Ле­в­с­ки  и след цър­ко­в­ния ри­ту­ал про­че­те пла­мен­но сло­во: “Ко­га­то на та­къв ден, ка­то то­зи, ко­га­то ние въз­по­ме­на­ва­ме 140г.от обе­с­ва­не­то на Апо­с­то­ла на сво­бо­да­та Ва­сил Ле­в­с­ки, а и не са­мо на то­зи ден все­ки път ко­га­то ми­на­ва­ме от­тук в по­д­но­жи­е­то на  па­ме­т­ни­ка му­ние тря­б­ва да си да­дем ра­в­но­с­ме­т­ка за то­ва-до­кол­ко сме вер­ни на за­ве­та на то­зи на­и­с­ти­на ве­лик ге­рой- ,,де­ла тря­б­ват, а не ду­ми”. Днес, ко­га­то хо­ра­та из­во­ю­ват пра­ва­та си за по-до­бър и до­с­то­ен жи­вот ве­че в сво­бо­д­на Бъл­га­рия осо­бе­но мно­го се ну­ж­да­ем от ли­ч­но­с­ти ка­то Ле­в­с­ки-от не­го­ва­та лю­бов към Ро­ди­на­та, от не­го­ва­та не­при­ми­ри­мост към ро­б­с­ка­та пси­хи­ка, и ин­те­ре­с­чий­с­т­во­то, от не­го­ва­та че­с­т­ност и вя­ра. До­кол­ко ние се опи­т­ва­ме да из­пъл­ним за­ръ­ка­та му  да бъ­дем  сво­бо­д­ни   пре­ди вси­ч­ко  ду­хо­в­но-да­ли сле­д­ва­ме при­ме­ра му  за дъл­бо­ка вя­ра в Бо­га, за вза­и­мо­по­мощ, за до­б­лест и ро­до­лю­бие?! За­що­то ка­к­то ка­з­ва и св.ап.Иа­ков  ,,Вя­ра без де­ла е мър­т­ва”. Мо­жем  да сме изу­чи­ли  Сло­во­то Бо­жие , мо­же да сме за­по­з­на­ти и с жи­во­та и за­ве­ти­те на Ва­сил Ле­в­с­ки, но ако те­зи по­с­ла­ния и до­б­ро­де­те­ли  не сгре­ят сър­це­та ни  и не раз­д­ви­жат во­ля­та ни  да ги ги сле­д­ва­ме  в жи­во­та си, то зна­ни­я­та ня­ма да са ни по­ле­з­ни.

Ав­ва До­ро­тей опи­с­ва вя­ра­та на хо­ра­та та­ка: Да си пре­д­с­т­ва­вим, че Бог е в цен­тъ­ра на ед­на ок­ръ­ж­ност, а ние сме по пе­ри­фе­ри­я­та и. Кол­ко­то ние се при­б­ли­жа­ва­ме към цен­тъ­ра на та­зи ок­ръ­ж­ност-към Бо­га-то тол­ко­ва ние се при­б­ли­жа­ва­ме един към друг. Кол­ко­то ние се от­да­ле­ча­ва­ме от цен­тъ­ра, от Бо­га, то ние тол­ко­ва се от­да­ле­ча­ва­ме един от друг. По та­зи при­чи­на е  и то­ва от­чу­ж­де­ние ме­ж­ду хо­ра­та, за­що­то се от­да­ле­ча­ват от Бо­га. За­то­ва не­ка се при­б­ли­жа­ва­ме към на­шия Тво­рец, из­во­ра на жи­во­та, по­да­те­ля на вси­ч­ки зем­ни и не­бе­с­ни бла­га и на вся­ко до­б­ро, ка­то сле­д­ва­ме уче­ни­е­то  на цър­к­ва­та. Не­ка вя­ра­та ни в Го­с­под Ии­сус  Хри­с­тос бъ­де она­зи пъ­те­во­д­на зве­з­да, ко­я­то да ни обе­ди­ни и да оза­ря­ва пъ­тя ни в те­зи тру­д­ни вре­ме­на-ка­то се по­чи­та­ме и по­ма­га­ме. То­га­ва ще бъ­дем вер­ни на за­ве­та на Апо­с­то­ла на сво­бо­да­та и жи­во­та ни ще бъ­де че­с­тит и бла­го­с­ло­вен!

Не­ка Бо­жи­е­то бла­го­с­ло­ве­ние пре­бъ­д­ва над вси­ч­ки за здра­ве, ус­пе­хи и бла­го­ден­с­т­вие! Амин!”

Тър­же­с­т­во­то про­дъл­жи с де­к­ла­ма­ции на уче­ни­ч­ки­те от ОУ „Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий” – Ми­ха­е­ла Ти­хо­ми­ро­ва и Ви­к­то­рия Пе­т­ро­ва. Ре­ци­тал от сти­хо­ве за Апо­с­то­ла пре­д­с­та­ви­ха уче­ни­ци от ОУ „Ан­тим I” с пре­по­да­ва­тел Ана Ще­ре­ва.

И та­зи го­ди­на пен­си­о­нер­ки от клуб „Мла­дост” ре­ци­ти­ра­ха сти­хо­ве, а ме­ди­цин­с­ки пен­си­о­нер­с­ки клуб „Здра­ве” и „Вто­ра мла­дост” из­пя­ха две пе­с­ни за Ле­в­с­ки.

С ед­но­ми­ну­т­но мъл­ча­ние вси­ч­ки се пре­к­ло­ни­ха пред па­мет­та на Апо­с­то­ла на сво­бо­да­та – В.Ле­в­с­ки.

По­с­ле­д­ва по­д­на­ся­не на вен­ци от: Об­щи­на Бал­чик, кме­та на ОбА Н.Ан­ге­лов, ПП „ГЕРБ”, НФСБ, ч-ще „В.Ле­в­с­ки”, ОУ „Ан­тим I”, ОУ „Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий”, цве­тя от пен­си­о­нер­с­ки­те клу­бо­ве  и фла­е­ри от Уче­ни­че­с­кия пар­ла­мент към ОДК гр.Бал­чик.

/Б.Т./

140 го­ди­ни Май­ка Бъл­га­рия пра­з­ну­ва тъ­жен пра­з­ник – обе­с­ва­не­то на Ва­сил Ле­в­с­ки. Вся­ка го­ди­на на то­зи ден – 19 фе­в­ру­а­ри, де­ца и въз­ра­с­т­ни, мъ­же и же­ни от вси­ч­ки кра­и­ща на ро­ди­на­та ни се сти­чат край брон­зо­ви­те и ка­мен­ни ста­туи на Апо­с­то­ла, от­ру­п­вай­ки ги с цве­тя и вен­ци. Тър­же­с­т­ве­ни сло­ва, сти­хо­ве, пе­с­ни … В па­мет и про­с­ла­ва на един ве­лик бъл­га­рин. В по­чит към си­не­о­ко­то кар­ло­в­с­ко мом­че, слу­жи­ло ка­то дя­кон Иг­на­тий, кой­то по­д­с­т­ри­г­ва ру­си­те си ко­си и по­е­ма пъ­тя на бор­ба­та в ле­ги­и­те на Ра­ко­в­с­ки, в че­ти­те на И­льо вой­во­да и Па­на­йот Хи­тов, за да се пре­вър­не в зна­ме­но­се­ца Ле­в­с­ки и се из­ди­г­не до ве­лик стра­тег на на­ци­о­нал­на­та ре­во­лю­ция.

От град на град, от се­ло на се­ло, той ос­но­ва­ва ре­во­лю­ци­он­ни ко­ми­те­ти и по­д­го­т­вя бор­ба­та, за да сти­г­не до зло­по­лу­ч­но­то Къ­к­рин­с­ко хан­че и оба­г­ри там с кръ­в­та си ис­к­ря­щия сняг. А сна­ж­ни мъ­же сли­зат от Бал­ка­на и съ­би­рат але­ния сняг /спо­ред Й.Ра­ди­ч­ков/, за да го раз­не­сат из зе­мя­та бъл­гар­с­ка и да по­пие там кър­ва­ва­та во­да во ве­ки ве­ков. А той, Апо­с­то­лът, от­дал вси­ч­ко от се­бе си за дру­ги­те /ка­то чо­век с ну­ле­ва кръ­в­на гру­па/, уви­с­ва на бе­сил­ка­та с ми­съл­та са­мо за Бъл­га­рия: „От­че, мо­ли се не за мен, а за Бъл­га­рия. Бо­же, из­ба­ви Бъл­га­рия!” – по­с­ле­д­ни­те сло­ва на най-до­с­той­ния бъл­га­рин!

Мария АНДРЕЕВА