Го­с­по­да, вре­ме е да из­ле­зе­те от офи­си и клу­бо­ве и да оти­де­те в учи­ли­ща­та при уче­ни­ци­те. Раз­ка­же­те им за Ба­так, Бра­ци­го­во, Пе­ру­щи­ца, за ка­пи­тан Пе­т­ко Вой­во­да, за Ин­дже, за ка­пи­тан Ма­мар­чев, Бен­ко­в­с­ки, Ба­чо Ки­ро, Поп Ха­ри­тон, Ле­в­с­ки, Бо­тев, ма­йор Гор­та­лов, по­д­пол­ко­в­ник Ка­ли­тин, ге­не­рал Гур­ко, Ско­бе­лев, Емер­тин­с­ки, То­т­ле­бен, Гю­ро Ми­хай­лов. Раз­ка­же­те им за ге­рой­с­ки­те сра­же­ния на ар­мен­с­ка­та до­б­ро­вол­че­с­ка ро­та при про­хо­да Ма­ка­за и ро­т­ния им ко­ман­дир на­ци­о­нал­ния ге­рой на Ар­ме­ния Ан­д­ра­ник Оза­нян, сти­г­нал до чин ге­не­рал. Не за­б­ра­вяй­те и за ле­т­ци­те ни Ра­дул Мил­ков, Про­дан Та­ра­к­чи­ев, за по­л­ко­в­ник Мар­хо­лев, кой­то вли­за с кон­ни­те гвар­дей­ци в Од­рин, за по­до­фи­цер Ми­хо Ге­ор­ги­ев от с. До­б­рич, кой­то за­би­ва бъл­гар­с­кия флаг на сул­тан Се­лим Джа­мия в Од­рин.

Ка­же­те им за ми­но­но­сец „Дръ­з­ки” как ус­пя­ва да тор­пи­ли­ра мо­дер­ния тур­с­ки край­с­лер „Ха­ми­дие”. Не за­б­ра­вяй­те да раз­ка­же­те за по­л­ко­в­ник Ка­вар­на­ли­ев, за по­л­ко­в­ник Дя­ков, кой­то с вой­ни­ци­те си шу­мен­ци пър­ви вли­за в Ту­т­ра­кан­с­ка­та кре­пост и ру­мън­ци­те ма­со­во и па­ни­че­с­ки я на­пу­с­кат; за бо­е­ве­те край До­б­рич и Ку­ба­дин, за ге­не­рал То­шев, ма­йор Ве­кил­с­ки, за Бе­лия ес­ка­д­рон.

Раз­ка­же­те за ге­не­рал Ва­зов, на­чал­ник на IX пе­хо­т­на Пле­вен­с­ка ди­ви­зия, ко­я­то уни­що­жа­ва ре­ди­ца ан­г­лий­с­ки, френ­с­ки и гръ­ц­ки ди­ви­зии. За аса на ВВС, по­ру­чик Сто­я­нов, кой­то има 15 въз­ду­ш­ни по­бе­ди в бой с аме­ри­кан­с­ки­те са­мо­ле­ти, за по­ру­чик Спи­са­ре­в­с­ки – жи­ва­та тор­пи­ла.

Не за­б­ра­вяй­те да им раз­ка­же­те за ге­не­рал Стой­чев, за бо­е­ве­те край Стра­жин и Дра­ва; за бъл­гар­с­ки­те ме­ре­си­е­в­ци, за­к­ри­ли с те­ла­та си ам­б­ра­зу­ри­те на про­ти­в­ни­ко­ви­те бун­ке­ри и със сво­я­та са­мо­жер­т­ва спа­ся­ват жи­во­та на дру­га­ри­те си. Ме­ре­си­е­в­ци­те – офи­цер­с­ки кан­ди­дат Ге­ор­ги Хри­с­тов, па­ра­шу­тист еф­рей­тор Па­с­ка­лев, ре­д­ник Иван Ган­чев, гвар­де­ец Из­ра­ел Джал­де­ти, бивш пар­ти­за­нин; Бу­ю­к­ли­ев – бъл­га­рин, сра­жа­вал се в ре­до­ве­те на Съ­ве­т­с­ка­та ар­мия, на ко­го­то ру­с­на­ци­те кръ­ща­ват ко­раб.

Раз­ка­же­те им за гра­ни­ча­ря Ва­сил Ми­чев, ро­дом от гр. Бал­чик, кой­то при ох­ра­на на чер­но­мор­с­ка­та ни гра­ни­ца през 1944 г. край с. Тю­ле­но­во на­ми­ра 2 те­ла на ру­с­ки во­ен­ни ле­т­ци, по­лю­ш­ва­ни от въл­ни­те. Из­ве­ж­да ги на бре­га и с гра­ни­ча­ри­те от за­с­та­ва­та ги по­г­ре­б­ват с во­ен­ни по­че­с­ти. Не за­б­ра­вяй­те да раз­ка­же­те за ма­т­ро­са от БМФ Ди­ми­тър Ата­на­сов, кой­то спа­ся­ва бой­ния си ко­раб от взри­вя­ва­не и дру­га­ри­те си ма­т­ро­си от си­гур­на смърт, но с це­на­та на своя жи­вот.

И още, за­що сто­им пред па­ме­т­ни­ци­те на за­ги­на­ли­те по бой­ни­те по­ле­та ед­на един­с­т­ве­на ми­ну­та са­мо? Сто­им пред па­ме­т­ни­ци­те за по­к­лон пред по­д­ви­га на ге­ро­и­те. Да­ли от по­чит са­мо към за­ги­на­ли­те или от­но­во да се раз­го­во­рим в ме­ч­ти­те си и с ме­ч­ти­те на ге­ро­и­те, име­на­та на ко­и­то са из­пи­са­ни на па­ме­т­ни­ци­те пред нас. За тя­х­на­та мно­го ран­на зем­на смърт, сто­им и све­ж­да­ме гла­ва, ми­ну­та са­мо и тръ­г­ва­ме от­но­во по пъ­ти­ща­та – ма­ме­щи, да­ле­ч­ни, към туй, ко­е­то те не са из­жи­ве­ли.

Мильо Йочев – стария войн