Пре­ди из­ве­с­т­но вре­ме, ка­то пу­с­нах те­ле­ви­зо­ра, пре­да­ва съ­бе­се­д­ва­не­то на др. Ша­рен­ко­ва и ед­но по­п­че от ру­с­ка­та цър­к­ва в Со­фия с во­де­щия на пре­да­ва­не­то. Раз­б­рах, че има­ло оп­ла­к­ва­не от на­ши и ру­с­ки ми­ря­ни, че по­п­че­то не ги пу­с­ка­ло в цър­к­ва­та, до­ри и бъл­гар­с­ки све­ще­ни­ци. По­п­че­то от­ре­че то­ва, но по те­ле­фо­на се оба­ж­да­ха бъл­гар­с­ки и ру­с­ки гра­ж­да­ни за то­ва, че с по­ве­де­ни­е­то си, по­п­че­то на­ру­ша­ва цър­ко­в­ни­те ка­но­ни. На кой Го­с­под слу­жи то­га­ва?

Спом­ням си един по­до­бен слу­чай. То­ва бе­ше през 1940 г., т.е. в ми­на­лия век. В ра­йо­на на Дер­ви­ш­ка­та мо­ги­ла, в ед­но сел­це, по­път мно­го­к­ра­т­но на­ру­ша­вал цър­ко­в­ни­те ка­но­ни, осо­бе­но ед­на от де­сет­те Бо­жи за­по­ве­ди. Пи­с­на­ло им на хо­ра­та от на­ру­ше­ни­я­та му и го хва­на­ли един ден. Ре­ши­ли да го раз­по­пят. Сва­ли­ли ми ки­ли­мя­в­ка­та, съ­б­ле­к­ли му ра­со­то, съ­бо­ри­ли го вър­ху ед­на ка­на­ра и с един ка­мък пре­къл­ца­ли бра­да­та му. С бра­да­та, тук-там пре­къл­ца­ли и част от ко­жа­та. На­се­ле­ни­е­то ня­ма­ло тър­пе­ние да до­ча­ка от­го­вор­ни­те ли­ца, на ко­и­то да пре­да­де по­па за на­ка­за­ние. Хо­ра­та са­ми при­с­тъ­пи­ли към раз­по­п­ва­не­то и на­ка­за­ни­е­то му. Ко­га­то до­ш­ли тия, ко­и­то ще раз­с­ле­д­ват на­ру­ше­ни­я­та на по­па и оп­ре­де­лят на­ка­за­ни­е­то, ви­де­ли по­па да ви­си обе­сен, ви­со­ко на един клон на сто­ле­т­но дър­во. Да­но не се сти­га до по­до­б­но не­що.

По те­ле­ви­зи­я­та по­п­че­то раз­па­ле­но спо­ре­ше, по­д­к­ре­пян от дру­гар­ка­та Ша­рен­ко­ва. Че ка­то по­ч­на, не спи­ра­ше: „Има ли Рус, ще има Бъл­га­рия; Зна­ят ли бъл­га­ри­те, че пър­ви­ят бъл­гар­с­ки све­тец е ру­с­нак, че…, че…”. Ша­рен­ко­ва му при­г­ла­ся­ше.

Зна­еш ли по­п­че и вие, дру­гар­ко Ша­рен­ко­ва, че Ру­сия не я е има­ло, ко­га­то Бъл­га­рия съ­ще­с­т­ву­ва­ла. Тя, Ста­ра­та ве­ли­ка Бъл­га­рия се е раз­по­ла­га­ла на ог­ром­на те­ри­то­рия по р. Ку­бан, Азо­в­с­ко мо­ре, Ка­в­каз и Чер­но мо­ре. Пра­ро­ди­на­та ни е би­ла ме­ж­ду пла­ни­ни­те Тян­шан, Хин­ду­куш и Хи­ма­ла­и­те, из­ве­с­т­на с име­то „Бал­хи­ки” и „Бул­ха­ри”. Ци­ви­ли­за­ци­я­та на бъл­га­ри­те е ед­на от най-дре­в­ни­те в све­та. Бъл­га­ри­те са ре­ги­с­т­ри­ра­ли сво­я­та дър­жа­в­ност в сре­да­та на вто­рия век. Хан Ку­б­рат е на­с­ле­д­ник на ве­ли­кия бъл­гар­с­ки род Ду­ло. Бъл­га­рия на Бал­ка­ни­те е са­мо раз­ши­ре­ние на дър­жа­ва­та на Ку­б­рат от не­го­вия син Ас­па­рух.

Зна­е­те ли, че Бъл­га­рия е най-ста­ра­та ев­ро­пей­с­ка дър­жа­ва? Че пър­ва­та ру­с­ка све­ти­ца е бъл­гар­ка­та Ол­га от Пли­с­ка? Тя е же­не­на за княз Игор, син на ези­че­с­кия ру­с­ки княз Олег. Ол­га по­ло­жи­ла ос­но­ви­те на град Псков през 947 г. с по­с­т­ро­я­ва­не­то на хри­с­ти­ян­с­ки храм. Тя би­ла мно­го мъ­д­ра, за­по­з­на­та с тън­ко­с­ти­те на дър­жа­в­но­то уп­ра­в­ле­ние, ко­и­то въ­п­лъ­ти­ла в сво­я­та дей­ност в Ру­сия. Из­вър­ши­ла е сто­пан­с­ка­та цен­т­ра­ли­за­ция чрез съ­з­да­ва­не­то на фи­нан­со­во-ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­ни, тър­го­в­с­ки и съ­де­б­ни цен­т­ро­ве. Ус­та­но­ви­ла да­нъ­ци­те, уси­ли­ла кре­по­с­ти­те, уто­ч­ни­ла гра­ни­ци­те с По­л­ша. В Ки­ев дей­с­т­ва ка­те­д­рал­на­та цър­к­ва. След смърт­та на мъ­жа и – княз Игор, тя ста­ва вла­де­тел­ка на Ру­сия и по­с­т­ро­я­ва мно­го хри­с­ти­ян­с­ки хра­мо­ве. Вну­кът и Вла­ди­мир по­к­ръ­с­т­ва Ру­сия през 988 г. Не са­мо сла­вян­с­ка­та пи­с­ме­ност и хри­с­ти­ян­с­ка­та вя­ра са тръ­г­на­ли към Ру­сия от Бъл­га­рия. По­п­че­то и Ша­рен­ко­ва зна­ят ли, че в об­шир­ни­те те­ри­то­рии от Бе­ла­рус до най-да­ле­чен Си­бир днес жи­ве­ят над 20 ми­ли­о­на по­том­ци на ста­ри­те бъл­га­ри от ня­кол­ко дър­жа­ви на бъл­га­ри, най-из­ве­с­т­на­та от ко­и­то е Ве­ли­ка Бъл­га­рия на кан Ку­б­рат.

Зна­ят ли по­п­че­то и Ша­рен­ко­ва, че над 500 от най-ви­д­ни­те фа­ми­лии на ру­с­ко­то дво­рян­с­т­во имат бъл­гар­с­ки про­из­ход? – да­ли го­лям при­нос в ис­то­ри­я­та с дър­жа­в­ни­ци, по­ли­ти­ци, во­ен­ни, ин­те­ле­к­ту­ал­ци. С бъл­гар­с­ки про­из­ход са фа­ми­лии ка­то Ро­ма­но­ви, Го­ду­но­ви, Са­бу­ро­ви, Дер­жа­ви­ни, Ак­са­ко­ви, Ма­мо­но­ви, Ба­ла­ки­ре­ви, Бул­га­ко­ви, Ми­чу­ре­ни, Го­гол, Жда­но­ви, Ка­ли­те­ни, Кор­са­ко­ви, Ку­ту­зо­ви и др. Вли­ва­не­то на бъл­гар­с­ка кръв във ве­ни­те на Ве­ли­кая Рус е съ­ще­с­т­ву­ва­ло още в са­мо­то на­ча­ло на въз­ни­к­ва­не­то на на­ро­да, кой­то по-къ­с­но ще бъ­де на­ре­чен ру­с­ки. Още от вре­ме­то на Вла­ди­мир и Ки­е­в­с­ка Рус, бъл­гар­с­ко­то про­дъл­жа­ва при Вла­ди­ми­ро-Су­з­дал­с­ко­то, Ря­зан­с­ко­то, Но­в­г­ро­д­с­ко­то и дру­ги хан­с­т­ва. Бъл­га­ри­те мно­го по-ра­но от ру­си­те са има­ли дър­жа­в­ност.

Бъл­га­рия е би­ла и ще бъ­де, по­п­че и дру­гар­ко Ша­рен­ко­ва.

Мильо ЙОЧЕВ, стария войн