Све­ти Ва­лен­тин е хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ник, кой­то се пра­з­ну­ва на 30 юли от Пра­во­с­ла­в­на­та и на 14 фе­в­ру­а­ри от Ри­мо­ка­то­ли­че­с­ка­та и Ан­г­ли­кан­с­ка­та цър­к­ва. На та­зи да­та влю­бе­ни­те из­ра­зя­ват лю­бо­в­та си един към друг, ка­то из­п­ра­щат по­з­д­ра­ви­тел­ни кар­ти­ч­ки, бон­бо­ни сър­чи­ца. Оби­чай­но е да се по­да­ря­ват цве­тя.

Име­то на пра­з­ни­ка ид­ва от един от два­ма­та хри­с­ти­ян­с­ки мъ­че­ни­ци, на­ре­чен Ва­лен­тин, жи­вял през 3 век. Пър­во­на­чал­но стар ри­мо­ка­то­ли­че­с­ки пра­з­ник, той за­по­ч­ва да се свър­з­ва с ро­ман­ти­ч­на­та лю­бов през Сре­д­но­ве­ко­ви­е­то.

На то­зи ден още през 14 век за­по­ч­ва да ста­ва тра­ди­ция да се раз­ме­нят лю­бо­в­ни по­с­ла­ния под фор­ма­та на т. нар. ва­лен­тин­ки. Съ­в­ре­мен­ни­те сим­во­ли на лю­бо­в­та се­га са сър­це­то и об­ра­за на кри­ла­тия Ку­пи­дон. През 19 век ръ­ч­но на­пи­са­ни­те по­с­ла­ния би­ват за­ме­не­ни от ма­со­во про­из­ве­ж­да­ни­те го­то­ви кар­ти­ч­ки. АПК (Асо­ци­а­ци­я­та за по­з­д­ра­ви­тел­ни кар­ти­ч­ки) е из­чи­с­ли­ла, че вся­ка го­ди­на се из­п­ра­щат 1 ми­ли­ард по­з­д­ра­ви­тел­ни кар­ти­ч­ки, ка­то та­ка изо­с­та­ват по ма­со­вост са­мо от ко­ле­д­ни­те кар­ти­ч­ки. Асо­ци­а­ци­я­та съ­що е из­чи­с­ли­ла, че же­ни­те ку­пу­ват око­ло 85% от вси­ч­ки ва­лен­тин­ки.

През вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век в САЩ и дру­ги ме­с­та по све­та ус­та­но­ве­на­та пра­к­ти­ка на раз­мя­на на кар­ти­ч­ки се раз­ши­ря­ва и се въ­ве­ж­да раз­да­ва­не­то на по­да­ръ­ци оби­к­но­ве­но от мъ­жа на же­на­та. Най-по­пу­ляр­ни­те по­да­ръ­ци са ро­зи и шо­ко­ла­ди в чер­ве­на лъ­с­ка­ва опа­ко­в­ка с фор­ма на сър­це. През 80-те ди­а­ман­те­на­та ин­ду­с­т­рия за­по­ч­ва да ре­к­ла­ми­ра и по­да­ря­ва­не­то на би­жу­та по слу­чай Св. Ва­лен­тин. С раз­про­с­т­ра­не­ни­е­то на Ин­тер­нет в на­ча­ло­то на 21 век, ми­ли­о­ни хо­ра за­по­ч­ват да из­п­ра­щат еле­к­т­рон­ни кар­ти­ч­ки с по­з­д­ра­в­ле­ния чрез еле­к­т­рон­на по­ща.