На ху­ба­вия хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ник Сре­те­ние Го­с­по­д­не две­те пе­в­че­с­ки гру­пи на клуб „Хи­нап”  го­с­ту­ва­ха на пен­си­о­нер­с­кия клуб в ки­т­но­то до­б­ру­джан­с­ко се­ло Чер­но­о­ко­во, об­щи­на Г.То­ше­во. Бал­чи­к­лий­ки бя­ха ра­ду­ш­но по­с­ре­щ­на­ти с хляб и сол от пре­ме­не­ни до­б­ру­джан­ки и въ­ве­де­ни в клу­ба на пен­си­о­не­ра, об­но­вен пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни, до­б­ре по­д­дър­жан, чист и еле­ган­тен. За ис­то­ри­я­та на клу­ба раз­ка­за и при­ве­т­с­т­ва го­с­ти­те пре­д­се­да­те­лят Пе­тър Мом­чев.

Ви­зи­та­та про­дъл­жи с по­се­ще­ние на чи­та­ли­щ­на­та сгра­да, раз­по­ло­же­на в парк с ви­со­ки бо­ро­ве. В ко­ри­до­ри­те и за­ли­те на чи­та­ли­ще­то бя­ха по­д­ре­де­ни ин­те­ре­с­ни из­ло­ж­бе­ни къ­то­ве с пре­д­ме­ти от тру­до­во­то еже­д­не­вие и би­та на сел­с­ки­те хо­ра. Осо­бе­но тро­га­те­лен и пре­ди­з­ви­к­ващ уми­ле­ние бе­ше на­д­пи­сът с по­ка­на към го­с­ти­те: „Ду­б­ря сти ду­ш­ли, уля­з­ти! Уля­з­ти!”/до­б­ру­джан­с­ки ди­а­лект от ми­на­ло­то/

В ко­ри­до­ра гри­ж­ли­ви ръ­це бя­ха по­д­ре­ди­ли по­ве­че от 150 гра­мо­ти и ди­п­ло­ми от фе­с­ти­ва­ли и пре­г­ле­ди, на ко­и­то са уча­с­т­ва­ли и са се пре­д­с­та­ви­ли до­с­той­но са­мо­дей­ци­те от пе­в­че­с­ки­те и тан­цо­ви­те съ­с­та­ви на чи­та­ли­ще­то. Го­с­ти­те раз­г­ле­да­ха с ин­те­рес ода­я­та /го­с­т­на стая/, ста­я­та със съ­до­ве от би­та и тру­до­во­то еже­д­не­вие в ми­на­ло­то на до­б­ру­джан­ци, тъ­ка­ч­ния стан с ша­ре­ни­те чер­ги, бо­га­та­та би­б­ли­о­те­ка на вто­рия етаж. Вси­ч­ко, по­д­ре­де­но с вкус и лю­бов към ро­д­но­то, опа­зе­на и съ­в­сем об­но­ве­на из­г­ле­ж­да и го­ля­ма­та за­ла със сце­на­та.

По­се­ще­ни­е­то про­дъл­жи с пра­з­ни­чен обяд в го­ля­ма за­ла на кме­т­с­т­во­то. Бал­чи­к­лий­ки бя­ха по­з­д­ра­ве­ни от кме­т­с­кия на­ме­с­т­ник Ве­се­ли­на Не­дял­ко­ва и чи­та­ли­щ­ни­ят се­к­ре­тар Ма­рия Гер­джи­ко­ва, ко­и­то из­ра­зи­ха с то­п­ли ду­ми за­до­вол­с­т­во­то си от при­я­тел­с­ки­те от­но­ше­ния ме­ж­ду два­та клу­ба, по­же­ла­вай­ки жи­вот и здра­ве и мно­го обич, та­ка ну­ж­ни на вси­ч­ки хо­ра. Тя раз­ка­за ис­то­ри­я­та на се­ло­то, ко­е­то в мо­мен­та има са­мо 266 жи­те­ли и с ви­ди­ма гор­дост за­я­ви, че Чер­но­о­ко­во е мно­го бо­га­то с ху­ба­вия си чер­но­зем и тру­до­лю­би­ви хо­ра.

С при­ве­т­с­т­ве­но сло­во от­го­во­ри и Дим­ка Ма­ле­ва, пре­д­се­да­тел на клуб „Хи­нап”. Тя по­д­не­се и ори­ги­нал­ни по­да­ръ­ци за до­ма­ки­ни­те, ко­и­то бя­ха за­ки­че­ни с ръ­ч­но из­ра­бо­те­ни би­жу­та от сръ­ч­на­та Не­ли Ара­ба­джи­е­ва. Сред по­да­ръ­ци­те, с пре­п­ра­т­ка към Пе­т­льо­в­ден бе­ше и бу­та­фо­рен пе­тел, за кой­то се по­с­та­ра­ха Де­с­пи­на Ма­ри­но­ва и Пен­ка Ди­ми­т­ро­ва. До­ма­ки­ни­те раз­ка­за­ха ин­те­ре­с­ни ле­ген­ди и по­ве­рия за Пе­т­льо­в­ден, на­ри­чан тук Пе­та­ров, а гво­з­де­ят на пра­з­ни­ка бе­ше из­пъл­не­ни­е­то на един ин­те­ре­сен оби­чай /от ези­че­с­ко вре­ме, но вар­вар­с­ки спо­ред мен/ – един едър ша­рен пе­тел бе­ше ри­ту­ал­но за­к­лан на пра­га, а с кръ­в­та му из­пи­сан кръст на вра­та­та. Гла­ва­та му, за­бо­де­на на пръ­ч­ка, бе по­да­ре­на на Д.Ма­ле­ва.

Обил­ни­ят, изо­бил­ващ от до­б­ру­джан­с­ки спе­ци­а­ли­те­ти /тур­шии, са­ла­ти, сар­ми, си­ре­на, пи­ле­ш­ки и свин­с­ки ме­зе­та, до­ма­ш­ни сла­д­ки от ма­ми­но и ба­би­но вре­ме/ обяд, гар­ни­ран с лю­та ра­кия и пен­ли­во чер­ве­но ви­но, бе­ше съ­пъ­т­с­т­ван с му­зи­кал­ни из­пъл­не­ния – пе­ви­ци­те от клуб „Хи­нап” из­пя­ха ем­б­ле­ма­ти­ч­на­та „При­я­те­ли да имаш е бо­га­т­с­т­во”, а до­ма­ки­ни­те из­пъл­ни­ха иг­ри­ви до­б­ру­джан­с­ки пе­с­ни. За ве­се­ло­то на­с­т­ро­е­ние до­при­не­со­ха акор­де­о­нът и гай­да­та на Йор­дан Дя­ков от Г.То­ше­во. Тър­же­с­т­вен мо­мент вне­се емо­ци­о­нал­но­то из­пъл­не­ние на псал­ма „Бог е Лю­бов” от До­н­ка Йор­да­но­ва. Ху­ба­ви на­ро­д­ни пе­с­ни из­пя и на­ша­та Стой­ка Ге­ор­ги­е­ва, а До­ч­ка Ге­ор­ги­е­ва, ка­к­то ви­на­ги раз­с­мя вси­ч­ки с ху­мо­ри­с­ти­ч­ни­те си пе­с­ни и ар­ти­с­ти­ч­но из­пъл­не­ние. Йор­дан Стой­чев от се­ло­то из­пя пе­сен­та за Ла­луш вой­во­да, то­ч­но ка­к­то то­ва се пра­ве­ше по съ­бо­ри­те в ми­на­ло­то. Но най- ху­ба­во и не­за­б­ра­ви­мо впе­ча­т­ле­ние ос­та­ви 81-го­ди­ш­на­та Ян­ка Джен­до­ва, дре­б­на, сла­би­ч­ка, за­б­ра­де­на ба­би­ч­ка, ко­я­то из­пя с пре­к­ра­сен не­жен глас про­чу­в­с­т­ве­на на­ро­д­на пе­сен – не­ве­ро­я­т­но из­пъл­не­ние.

Ве­се­ли­е­то, пе­с­ни­те, хо­ра­та, ръ­че­ни­ци­те про­дъл­жи­ха до къ­с­ния сле­до­бед. Пъ­ту­вай­ки об­ра­т­но за Бал­чик, ав­то­бу­сът пре­ко­си ра­в­ни­на­та. От две­те стра­ни на шо­се­то се про­с­ти­ра­ше, до­къ­де­то по­г­лед сти­га, до­б­ру­джан­с­ки­ят чер­но­зем, ще­дър и бо­гат. Ка­то до­б­ру­джан­с­кия чо­век – скро­мен на вид, с бо­га­та ду­ша. Та­къв, ка­къ­в­то го ви­дя­ха го­ле­ми­те пи­са­те­ли сър­це­ве­ди Йо­в­ков и Ивай­ло Пе­т­ров.

Мария АНДРЕЕВА