Празнична одухотворена вечер
Jan 23rd, 2013 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАНа 18 януари 2013 г. се проведе годишно отчетно събрание на местния Съюз на офицерите от резерва и сержантите от запаса. В ресторант „Красина” присъстваха 80 бивши служители от Българската армия, Районното полицейско управление, огнеборци, волнонаемни и техните съпруги. Тук бяха дошли да поздравят местните колеги председателите и зам.-председатели на областните комитети от град Варна и Добрич – полковниците от резерва Андреев, Петев, Димитров, Стойчев. Председателят на Балчишкия съюз полк.о.р. Иван Апостолов отчете още една успешна година , с плодотворни и полезни мероприятия от всякакъв тип – екскурзии до паметни за българския войн места, тържества и др.Той прочете и поздравително писмо от единствения останал жив пилот-летец, защитавал небето на България от набезите на американските летящи крепости през Втората световна война – 98-годишния полк.о.р. Петър Манолев.
С едноминутно мълчание бе почетена паметта на 11бивши наши колеги, починали през 2012 г. и зачислени завинаги в нашата бъдеща небесна ескадрила.
Завеждащият Военен отдел в Общината Дамян Василев запозна присъстващите за промените в Закона за резерва. Думите му бяха привлекателни като идея, но неизпълними на практика, защото над 90 % от нас са прекрачили 60-годишната възрастова бариера.
А в същинската част на събранието – тържествената вечеря с музикален съпровод, с весели закачки и причудливи наздравици – научихме, че пилотът – летец Иван Апостолов със своя делта планер, прелитайки от „Албена” до с.Соколово, заедно със служители от местното РПУ, при въздушно разузнаване е открил крадците на голямо стадо овце. Разбрахме също, че нашите ВВС ще закупят 9 самолета F-16, но вече не от първа, не от втора, а чак от трета ръка. Нашата въздушна армада се превръща в скромен аероклуб. А колкото до армията ни споделихме, че отдавна не изпълнява своята функция – да брани суверенитета на България. Няма я вече прословутата постоянна, повишена военна опасност и пълна бойна готовност. Бойните учения ги поставихме в кавички, припомняйки си за реалните въздушни тренировки, за летателните тактически учения, провеждани на всеки три месеца. Стрелбите по движеща се маневрираща мишена в далечен Астрахан, военен полигон в Казахстан, отдавна е вече мираж за българските летци.
Сред шумни закачки, весели реплики и пожелания за повече кураж и за по-малко хапчета се извиха кръшни хора, изиграха се прочувствени танга, за ужас на песимистите и неописуема радост за нас, оптимистите. Защото все пак животът някак продължава, въпреки усилията на нашето правителство, а в какво направление всеки от нас, пенсионерите, отдавна го е разбрал, за да поддържаме имунната си система на равнище.
Майор о.р.
Георги ЙОВЧЕВ
/Гецата от Обективния контрол/